„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.”

Иоан 15:18

Не само животът на празнувания днес св. Иоан Предтеча, но и цялата история на християнството по най-убедителен начин доказват справедливостта на тези думи на нашия Спасител. Щом християнството се появило в света, то било посрещнато от този свят с ненавист – в началото от иудейския, след това и от езическия.

Своята вярност на Христа първите християни запечатали с кръвта на многобройни мъченици. Върху почвата, обилно обагрена от кръвта на мъчениците, било въздигнато величественото здание на първото християнство. След това иудейският и езическият свят бил победен, но не унищожен. Той продължавал да съществува в недрата на самото християнство, макар и в преобразен вид. Ако искате да се убедите в справедливостта на казаното, погледнете християнските летописи.

Кой тъй често в средите на християнството възбуждал вражди, раздори и смутове, преследвания, често на най-добрите християни, и се опитвал да угаси светилниците на вярата? Кой напълнил християнството с мъченици, пострадали от хора, които също наричали себе си християни? Кой превърнал живота на св. Атанасий Велики в странничество на изгнаник? Кой не оставил ден спокойствие в живота на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов? Кой заточил Златоуст? Кой бил причина много светии да бягат от християнските градове и да намират по-голяма безопасност за себе си в пустинята сред зверовете? Не светът ли, който макар и победен в свое време от силата на Христовата вяра (вж. 1 Иоан 5:4), но не унищожен и още продължаващ да живее в недрата на самото християнство, ненавижда тези, които наистина са Христови не само по име, но които действително се стараят да бъдат такива.

И колкото по-близо забързаният светски живот се приближава към своя край, с толкова по-голяма сила се проявява ненавистта на света към истинните Христови последователи. В зората на новата история не тази ли ненавист на света към Христа и към истинното християнство заля с кръв всички страни на Запада, в които в името на мнимата и призрачна гражданска свобода се потъпква истинската християнска свобода? А в най-последно време не тази ли „омраза на света” към Христа и към християните разруши единствената по това време християнска държава – Руската, и заля с кръв обширните земи на руската земя? И не ние ли изгнаниците, разсеянието, се явяваме жертви на тази омраза на света към нашата родина?

Но макар ние да сме станали жертва на омразата на този свят, нека не се самозалъгваме. Да не мислим, че само по силата на този факт ние сме напълно чужди на духа на този свят и неговата ненавист към всичко християнско! Ако този дух не се проявява като грубо антихристиянство, не съществува ли той в по-фин, преобразен вид? Наблюдението на живота на света, за съжаление, показва, че в този вид „светът” наистина съществува и сред нас. Действително.

Ако някой от нас с висока позиция в обществото напълно се отдаде на влечението на християнския дух и се реши да отхвърли всякакви зрелища, увеселения, развлечения, да раздаде имуществото си на бедните, да се прилепи единствено към Божия храм, няма ли светът да започне да преследва своя дезертьор с язвителни погледи? Няма ли да насочи към него стрелите на своето остроумие? Не ще ли се намерят хора, които да се усъмнят дори в здравия разум на такъв човек само защото той не се вписва в света и неговите нездрави понятия и неправедни правила?

За християнското благоразумие не е трудно да осъди изкуството, наградено някога в лицето на Иродиада с отсечената глава на проповедника на покаянието и целомъдрието, което изкуство само по спомен дори е неприятно за мисълта на християнина. Защо обаче на представленията на такова изкуство често ходят християни и християнки? Не като осъждане, а като извинение към много от тях можем да предполагаме, че това се върши не толкова поради любов към това изкуство, колкото поради опасения да не би светът да ги накаже с презрение, заради тяхното презрение към законите на света.

Християнино! Не се бой от омразата на света към теб, както и да се проявява тя. Стрелите на света, насочени срещу теб, са наистина по израза на Псалмопевеца „стрели на младенец” (Пс. 63:8 - слав.). Тези стрели могат да наранят само немощен във вярата и никога не могат да нанесат вреда на твърдия християнин, облечен в ум Христов. Бой се от друго! Бой се да не станеш роб на света! Бой се да не би, страхувайки се да не те отхвърли светът, да стане тъй, че да бъдеш отхвърлен от Бога. Защото по думите на Спасителя „никой не може да слугува на двама господари” (Мат 6:24). И „който поиска да бъде приятел на света, по думите на апостола, враг става на Бога” (Иак. 4:4). Амин.

Произнесено на 24 юни, 1923 г. Варна

Архиеп. Аверкий (Таушев). Высокопреосвященный Феофан, архиепископ Полтавский и Переяславский.

Превод: свещ. Божидар Главев