Тази година православният свят празнува 1150 г. от Кръщението на България. През 865 г. българският княз Борис приел Свето Кръщение с името Михаил и станал духовен син на Ромейската империя. Заедно с него се кръстила неговата дружина, а след това и народът. И независимо от езическия метеж през 866 година и колебанията на св. Борис между Рим и Константинопол по въпроса за църковната юрисдикция, България в крайна сметка станала православна страна.

Това събитие оказало огромно влияние върху просветата на славянския свят, в това число безспорно и на Кръщението на Русия, тъй като първите духовници кръстили руския народ и неговите първи учители явно били българи. България за много векове напред станала светилник на Православието, който не угасвал дори в тъмните векове на османското владичество.

А как станало кръщението? Благодарение на какво? Отговорът за някого може да се стори неочакван.

Благодарение на Страшния Съд, по точно на иконата на събитието.

Ето какво съобщава византийският историк условно именуван Продължител на Теофан, за събитията непосредствено предшествали кръщението на княз Борис:

„Княз Борис страстно обичал лова и пожелал в една къща, в която често отсядал, да нарисуват картина, която ден и нощ да бъде наслада за очите му. Той повикал един монах-живописец от числото на нашите ромеи на име Методий, а когато този се явил при него, по някакъв Божий Промисъл князът му наредил да нарисува не мъжка битка, не убийство на зверове, а каквото той сам пожелае с единственото условие, тази картина да предизвиква страх и да изумява зрителите. Нищо не внушава такъв страх, знаел художникът, както Второто Пришествие и затова изобразил именно него, като нарисувал как праведниците получават награди за своите трудове, а грешниците събират всички плодове на своите деяния и сурово биват изпратени на предстоящото възмездие. Борис видял завършената картина, чрез нея възприел в душата си страха Божий, приобщил се към нашите Божествени Тайнства и в дълбока нощ се сподобил с Божествено Кръщение”.^[1]

Легенда, би казал скептикът. Но защо?

Първо, съгласно хрониката на Продължителя на Теофан, Борис бил запознат с християнското учение благодарение на пленения византийски монах Теодор и сестрата на княза, която дълго време живяла в императорския двор в Константинопол. Както е известно християнската вяра, разпространявайки се все повече и повече из българската земя, проникнала и в управляващите среди на държавата. Дори между членовете на ханския род имало християни.^[2]

„Нищо не отрезвява човека тъй силно, както страхът от адските мъки. И само колко много хора избавя от греха или води към покаянието паметта за тях!” Св. Теофан Затворник

Второ, това което се случвало в България в навечерието на 865 година живо напомняло последните времена. Да се каже, че държавата на Борис била изправена пред катастрофа, е все едно нищо да не се каже. Когато съгласно договора между Борис и Людовик Немски, България през 863 г. нападнала Великоморавия, Ромейската империя по суша и по вода^[3] насочила всички свои сили в българските земи за защита на своя съюзник, моравския княз Ростислав. Мощната византийска армия без труд разбила българските войски и опустошила българските предели. А по това време България била сполетяна от страшни земетресения, които продължили повече от месец. Веднага след това последвала година с лоша реколта, съпроводена със страшен глад. В резултат на глада се появили епидемични болести, които поразили отслабените от глада българи^[4]. Изобщо един чувствителен човек, малко поне запознат с християнското учение, би могъл да чуе как из българската земя препускат ездачите от апокалипсиса:

„И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч [...] А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай! И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята - да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове” (Откр. 6: 4, 7–8).

В такива страшни обстоятелства през септември 863 г. Борис започва преговори с Константинопол, които довеждат до сключване на мир между враждуващите държави през 864 г. и кръщение на българския народ. И е твърде вероятно картината на Методий да се е явила този последен тласък, който подтикнал българския каган към това мъдро и спасително решение.

Възниква следният въпрос: нима Кръщението на България било по принуда извършено деяние в отговор на външни обстоятелства? Не, ще кажем ние. И ето защо: отговорите в такава ситуация могат да бъдат различни. Ето например фараонът от времето на Моисей^[5] се оказал глух като аспида за Божествените знамения и сляп като къртица за знаците на Божествения съд, явил се в десетте наказания над египтяните. У него не се намерил нито разум да признае очевидното, нито съвест, за да се покае за извършените злодеяния. А у св. княз Борис имало и едното, и другото.

От „Отговорите на папа Николай І” изпратени през 866 г. в отговор на зададените въпроси от княза, се вижда, че св. Борис имал чувствителна съвест и твърда воля за спасение. От значение e и това, че той след като се кръстил и уредил държавата си, дарувайки й църковно устройство, през 889 г. доброволно се отказал от престола и се оттеглил в манастир, където се молил за българската държава.

Човек с такава силна воля не би могъл да бъде роб на външните обстоятелства, но като мъдър управник той внимателно се вслушвал в тях, виждайки тук знамения на висши сили. От катастрофата през 863 г. той направил прост и ясен извод, че християнският Бог е по-силен от неговите идоли. И ако Той наказва, значи това е с някаква цел, а именно, очаквайки нашето покаяние и промяна. И ето че картината на Страшния Съд пронизала сърцето на Борис и го насочила към Свето Кръщение.

Св. княз Борис не бил самотник в този път. Разказвайки за обръщането на светия равноапостолен Владимир, „Повест временных лет” съобщава, че гъркът Философ му показал изображение на Страшния Съд. Съгласно исландско предание норвежкият цар Олав Трюгвасон приел кръщение, след като на сън му се явило видение на Страшния Съд^[6].

Проповедта за Второто Пришествие и Страшния Съд била в центъра и на равноапостолната проповед на светите Кирил и Методий. За това ясно свидетелства и „Проглас към Евангелието”, за чийто автор много учени смятат равноапостолния Константин-Кирил [а други - еп. Константин Преславски, бел. прев.].

Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите,
защото светлина е Той за целия свят.
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън -
вникнете сега с целия си разум!

И накрая да се замислим над това какво значат за нас катастрофите и кризите. Самата дума „криза” (κρίσις) на гръцки означава „съд” и се явява в известен смисъл предвестник на Страшния Съд. Господ изпитва нашата вяра, наказва нашите прегрешения и ни зове към покаяние. И от нас се иска така отзивчиво и мъдро да отвръщаме на нашите кризи, както това направил светият княз Борис Български.

Православие.ру

Превод: свещ. Божидар Главев