Ще се спаси този, който се подвизава

Разправяли за преподобни Исаия отшелник, че той веднъж отишъл на един харман и поискал от стопанина да му даде жито. Стопанинът го попитал:

- А ти жънал ли си, отче?

- Не – отговорил старецът.

Стопанинът му отвърнал:

- Е как тогава искаш жито, щом не си го жънал?

Тогава старецът отново запитал:

- Нима този, който не жъне, не получава жито?

- Не получава – отговорил стопанинът.

Като чул това, старецът напуснал хармана.

Братята, които присъствали на този разговор, поклонили се на преп. Исаия и го замолили да им обясни значението на тази му постъпка. Старецът им отговорил:

- Направих това с цел да покажа, че от Бога няма да получи награда онзи, който не се подвизава.

[Забележка:  Този начин на нагледно поучаване чрез пример може да ни се покаже странен, но в древността на Изток той е бил често практикуван. По същия начин и Господ Иисус Христос прокълнал безплодната смоковница с цел да даде на учениците Си поука.]

Кой може да поучава

Авва Исаия говорел: Стремежът да учиш другите, признавайки себе си способен за това, служи като причина за падението на душата. Ръководещият се от самомнение и желаещ да възведе своя ближен в състояние на безстрастие, довежда душата си до бедствено състояние. Знай и помни, че наставлявайки твоя ближен да направи това или онова, ти действаш като оръдие, с което разрушаваш своя дом, докато се опитваш да устроиш дома на ближния. [Това не се отнася за пастирите, които са длъжни да наставляват своите ближни, а също и за онези преуспели монаси, чийто подвиг е осенен с божествената благодат, според съветите, които са завещани в монашеските правила за новоначалните. Това се отнася за иноци, които се изкушават от самомнение и ревност, без да са се очистили още от плътското мъдруване - бел. на съставителя св. Игнатий Брянчянинов.]

За гибелността на „малките” грехове

Внимавай да не замърсиш непорочността получена в светото кръщение. Който съгреши, подхвърляйки се на телесно падение, или открадне, или погледне страстно на чуждо тяло, или даже вкуси тайно храна, озъртайки се да не го видят, или полюбопитства да узнае какво има сред вещите на брата му, с всичко това той нанася безчестие на Иисус.

Някой възразил:

- Отче, нима тези нищожни грешки, за които споменаваш, имат толкова голямо значение?

Авва Исаия отговорил:

- Този, който се увлича от такива дреболии, е прелъстен от дявола точно толкова, колкото и онзи, който подкопава стената, за да открадне пари. Побеждаващият в дреболиите ще бъде победител и във важните неща, а побеждаваният в дреболиите ще бъде победен и във важните неща.

За йерархията на подвизите

Авва Исаия говорел: Ако умът ти се изкуши да се качи на кръста преди да се е излекувала немощта на чувствата, то така ще привлечеш върху себе си Божия гняв, задето си се захванал с подвиг, който ти превишава силите. Възлизането на кръста трябва да се предшества от изцеляването на чувствата.

Авва Исаия говорел: Който застава пред Бога в разум и се подчинява на заповедите, смиреномъдро достига любовта. Любовта пък го въвежда в безстрастието.

И пак казал: Приложи всичкото си старание, за да избегнеш следните три страсти, които повалят душата: любовта да придобиваш и притежаваш, любовта да бъдеш почитан от човеците, и любовта към телесния покой. Ако те победят душата, то ще я лишат от преуспяване.

Мирът (светът)

Попитали авва Исаия какво се разбира под думата „мир”. Той отговорил: с думата „мир” се обозначава деятелността по разума и волята на падналото естество, когато изпълняваме плътските пожелания, когато се надяваме да останем по-дълго в земния живот, когато се грижим повече за тялото, отколкото за душата.

Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Исаия.

Превод: Десислава Главева