Четвъртият годишен пост (летният) е т. нар. Петров пост, тоест апостолският пост, който е посветен на трудовете и подвига на светите Апостоли, донесли до нас и до всички народи светлината на Христовата вяра. Той завършва с празника на светите Апостоли Петър и Павел.

Този пост също е задължителен за всички християни. Дължината му е различна през годините, защото зависи от това кога ще се падне Пасха. Започва в понеделник след Неделя на Всички светии и завършва на 29 юни/12 юли – с празника на светите Апостоли. Съответно продължителността му варира от 8 до 42 дни.

Съгласно Типикона уставът за този пост във всичко е подобен на устава за Рождественския пост. Видът трапеза е тясно свързан с вида на празника. От гледна точка на правилата за пост значение имат следните три вида църковни празници: I – бденни, II – полиелейни и със славословие, III – малки.

Типиконът привежда два чина, близки, но не тъждествени. Съгласно първия (34 глава):

В понеделник, сряда и петък е положена една трапеза в 9-ия час (15.00 часà), сухоядение.

Във вторник и четвъртък е положена готвена храна с елей и вино. Няма директни указания за броя на трапезите, но по общата логика (като се има предвид как е през понеделник, сряда и петък) може да се заключи, че се разрешават две трапези.

В събота и неделя се разрешава риба. Относно количеството трапези няма преки указания, но Типиконът директно забранява пълния пост в съботните и неделни дни, от което става ясно, че се полагат две трапези – през деня и вечерта (както е например в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, които, ако се случат «в събота или неделя, тогава няма пост», тоест няма пост в собствен смисъл, което ще рече, че се пости, но с елей и вино).

Ако в понеделник, вторник или четвъртък се чества паметта на полиелеен светец или такъв «със славословие» (среден по важност празник), то в тези дни се разрешава риба. В понеделник също се полагат две трапези дневно, подобно на вторник или четвъртък.

Ако паметта на такъв светец (среден празник) се падне в сряда или петък, тогава се разрешава само вино и елей. Трапезата е само веднъж дневно.

Ако в сряда или петък се случи бденен или храмов празник, тогава се разрешава риба. Относно броя трапези Типиконът отново мълчи, но по общата логика има една трапеза с разрешение на риба, която по принцип се посочва винаги, затова е логично да се предположи, че на такива празници са положени две трапези дневно.

Друг чин (глава 35 и частично 51) предполага следното:

Във вторник и четвъртък се яде един път дневно готвена храна без елей и само един вид [блюдо] около 15.00 часà. Също така на трапезата се слага и «друго сухоядение», т.е. сурови или накиснати зеленчуци и плодове.

В понеделник, сряда и петък е положено сухоядение «хляб и вода и подобно», един път дневно.

В събота и неделя – две трапези готвена храна с елей и риба. По две блюда.

Относно облекчаване на поста на празници вторият чин не дава по-различни от вече приведените.

Така между двата чина има съвсем малко разлики. Първият предполага две трапези във вторник и четвъртък с елей и вино, а вторият благославя една на ден и без елей, ако не се случи някакъв празник. Всички останали положения на двата чина на Петровия пост са сходни.

Типикон, глава 51

Виж още: “Указания на Типикона за Рождественските и Петровите пости”