„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Урок при гроба на ближния
Троицка Задушница
Стоиш над гроба на своя ближен — гледай и се учи. Вчера тези очи са гледали, тези уши са слушали, устата са говорели и тялото се е движело, но духът на живота си е заминал, и какво е останало пред тебе?...
Помни всяка минута и действай така, както ти внушава паметта за нея. Днес е той, утре сме ние: пътят е един.
Не търси услада за зрението и слуха — утре ще склопиш очи и ушите ще престанат да слушат.
Не давай воля на ръцете и нозете си — утре ще ги свърже ръката на смъртта, а теб самия ще прикове към одъра, от който вече няма да станеш.
Не желай богати и светли жилища — ето в каква одежда ще те облекат утре и ето какъв дом ще ти приготвят.
Не желай отличия — само временно ще ги получиш тук, на твоя гроб, сякаш за да се присмеят на тщеславието ти.
Не се привързвай към земята и към всичко земно — утре косата на смъртта ще среже всички тези вериги, и против волята и желанието ти ще идеш в друга страна, където няма нищо общо със земното.
Преселвай се предварително там с мисли и сърце, за да не би като те отведат там, да се събудиш буквално на чуждо място, без да си запознат с тамошните порядки.
Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).
Превод: Десислава Главева