„Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!”

Книга на Еклисиаста или Проповедника 1:2

За суетата на човешките похвали

Който върши добри дела заради похвали, той търси не прослава от Господа, а собствена слава. Бог не ни забранява да вършим добри дела явно, но иска намеренията ни за това да бъдат тайни, т.е. умишлено да не ги излагаме на показ. Не показвай своите добри дела, не търси човешки похвали, ако не искаш да бъдеш наказан от Бога като безумен и тщеславен. Не търси награди за своите добри дела в този тленен свят, за да не би така да се лишиш от вечната слава. Човешката похвала е суета.

За суетата на светското високопочитание

В светското високопочитание спасението се излага на такава опасност, че даже тези, които особено са угодни Богу, не са избавени от нея. Людската благосклонност причинява повече вреда, отколкото полза. Не мисли, че можеш нещо да придобиеш от човешката любов. Както неразреденото вино замайва главата, така и светското високопочитание ни кара да се превъзнасяме, помрачавайки разума и душата. Осъждането и ненавистта на другите ще те приведе към самопознание, а благоволението на хората с влизането в душата похищава това самопознание.

За суетата на тези, които искат да бъдат велики

Ако искаш да бъдеш велик на небето, бъди малък на земята. Ти познаваш много велики и силни, за които обаче днес и помен няма. Колко много люде са били велики с това, че са разполагали с голяма власт, а днес суетата им изчезна като дим след смъртта и други се ползват от техните придобивки. За какво искаш да бъдеш велик на този свят? Нима не е имало хора, които са били преди теб в положението, към което ти се стремиш? Ако и да са били, то помни ли ги днес светът? Нима не знаеш какво е станало с тях? Същото, което е станало с тях, ще стане и с теб, защото светът не е променил своите стари и закостенели обичаи.

За суетата на светските почести

Ако обичаш почестите, бъди приятел с Бога, защото този, който е угоден Богу, придобива истинска почест. Суетно е да се търсят почести в наше време, защото те се придобиват с голям труд, запазват се с големи усилия и скоро свършват. Само на Божиите раби принадлежат истинските почести. Всички онези, които днес почита светът, са били Божии приятели. Честта, която са придобили светиите както на небето, така и на земята, са я придобили не като са я преследвали, а като са се отклонявали от нея.

За суетната и безумна земна мъдрост

Светът почита за мъдър този, който с прикриването на своите пороци придобива богатства и почести, и напротив, счита за безумни тези, които презират всички светски суети. Те са като горящи светилници, а светът е вятърът, който постоянно ги загасва. Мъдрите и добродетелните хора се стараят да не показват никому своята святост, освен Богу, Който гледа не на вънкашност, а на душата. Премъдростта Божия е съвършено противоположна на светската. Добродетелните хора светът ги смята за нищо, но те са скъпо оценени от Бога, защото Божият Съд е съвършено различен от човешкото мнение и отсъда.

За тщеславието

Тщеславието е велико зло и самолюбието причинява голяма вреда на човешката душа. Нека в твоите добри дела се прославя Бог, а не човек, защото добрите дела са оръдие на Неговата благодат. Достойнството на делата се приписва не на оръдието, а на майстора. Затова ако вършиш нещо добро, длъжен си да помниш, че ти си само оръдие чрез което Бог върши това добро. Пази се да приписваш на себе си слава, която принадлежи на Господа. Всяко дело трябва да издига мисълта към Едното Начало, от Което и започва. Всяко движение има като своя причина този, който първи го задвижва. Същото може да се каже и за Първозадвижващия. Между Него и самото движение съществува неразривна връзка. Така добрите дела трябва да произтичат от Първата и Най-Висша Благост, тъй като всяко добро произхожда от Най-Висшето Добро.

Святитель Игнатий (Брянчанинов), Отечник.

Превод: Десислава Главева