Учението на митр. Антоний за нашето изкупление чрез състрадателната любов на Христа в Гетсиманската градина. Възгледът, че гетсиманските душевни страдания на Христа са по-силни от неговите Кръстни страдания. Неправославното тълкуване на митр. Антоний на гетсиманската молитва на Христос

Същността на втората, най-основна теза в догматическата теория на митр. Антоний, се заключава, както по-горе отбелязахме, в това, че Господ ни изкупил в Гетсиманската градина чрез Своята състрадателна любов. Тук митр. Антоний твърди, че душевните мъки, произтичащи от тази състрадателна любов на Христа се явяват несравнимо по-силни от телесните мъки, които Спасителят понесъл на Кръста.^[1]

Тези душевни страдания в представите на митр. Антоний са някаква превелика скръб, под чиято тежест Господ бил притиснат в Гетсиманската градина,^[2] и която произтичала „от съзерцанието на греховния живот и греховната настройка на всички човешки поколения“.^[3]„Трябва да смятаме, казва митр. Антоний, че в тази гетсиманска нощ мисълта и чувството на Богочовека обгърнало всички паднали люде в техния многомилиарден състав и оплакало с любовна скръб всеки поотделно, което било достъпно само за всеведущото Божествено сърце. В това се състояло нашето изкупление.“^[4]

Що се отнася до телесните страдания и смъртта на кръста, то по думите на митр. Антоний, Господ не можел да се плаши от тях и да „гледа на смъртта като на нещо ужасно“.^[5] Той пише: „трябва да бъде опровергана разпространената представа за гетсиманската молитва на Христа като такава, която Му била внушена от страха от предстоящите телесни страдания и смърт. Това би било крайно недостойно за Господа, Чиито раби в по-късно време (а и по-рано, по времето на Макавеите) отивали на мъки, радвайки се и ликувайки, докато разкъсвали телесата им“.^[6] Затова думите от гетсиманската молитва: „нека Ме отмине тая чаша“^[7] се отнасят, както заявява митр. Антоний, „не към предстоящото Му (на Христа) разпятие и смърт, а именно към тази страшно угнетяваща Го дълбока скръб за възлюбения от Него грешен човешки род, […] тази скръб била „чашата“, за която Той молел Небесния Отец, ако може да Го отмине“.^[8]

За потвърждение на своето тълкувание на гетсиманската молитва митр. Антоний се позовава на думите на св. ап. Павел: „Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков". Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молба и молитва^[9] към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си.“^[10]„Виждате ли, пише митр. Антоний, Господ се моли не за избавление от разпятието и смъртта, защото тогава не би трябвало да се каже, че Той е бил чут, тъй като разпятие и смърт все пак претърпял. Той се молел за облекчаване на обзелата Го скръб и това била „чашата“, за която той молел Небесния Отец, да го отмине. Той се молел, ако е възможно да Го отмине тоя час (Марк 14:37; срв. Мат. 26:39-42; Лук. 22:42). От тези текстове не е видно, че Той се моли за предстоящите Му кръстни страдания, а не за това, което преживява „в тоя час“, тоест в часа на самата молитва. Но как Той бил чут при нашето тълкувание на събитието? Явил Му се ангел и Го подкрепял. […] Ето в какъв смисъл Той бил чут и следващите слова на апостола потвърждават нашето тълкуване на гетсиманската молитва, като първосвещеническа: „Макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя, и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение, като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков“ (Евр. 5:8-10). Тези думи, заключава митр. Антоний, буквално потвърждават това, което написахме по-горе, че именно състрадаващата любов Христова се явява в нашите сърца освещаваща сила, и в този смисъл Той е наш първосвещеник.“^[11]

По повод изложеното учение на митр. Антоний за изкуплението ни чрез душевните страдания на Христа в Гетсиманската градина ние преди всичко сме длъжни да кажем, че противопоставянето на гетсиманските душевни страдания на Господа на голготските телесни страдания се явява съвсем неразумно. Нима на кръста заедно с физическите страдания не е имало и душевни страдания у Христа? Може ли от психологическа гледна точка да се говори, че Господните страдания на кръста са били само физически? Длъжни сме да признаваме като неоспорима истина, че заедно с тялото страда и душата. Телесните страдания на Спасителя на кръста без съмнение са били изключително тежки. Ясно е, че също така тежки са били и душевните страдания, които там е преживял Господ поради свързаността на душата с тялото. И не може да има никакво съмнение, че кръстните мъки на Спасителя изобщо и в частност душевните са били по-тежки от душевните страдания в Гетсиманската градина. В това ни уверява Свещеното Писание. Последното посочва, че страданията на Господа на кръста са били висшата степен на Неговата саможертва. Душата на Иисус Христос е страдала не по-малко от Неговото тяло, защото кое може да бъде по-мъчително и по-бедствено от богооставеността?! Това ужасно състояние изпитал Спасителят на кръста, за което свидетелства Неговият вопъл: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“^[12] В Гетсиманската градина само започнала тази богооставеност, поради което и нашият Спасител молел тримата Си любими ученици да бъдат заедно с Него в Неговата смъртна душевна скръб.^[13] Но тази богооставеност като причина на предсмъртната душевна скръб на Христа не достигнала такава степен, в каквато тя се проявила на кръста. В Гетсиманската градина по време на страданията на Спасителя имало и утеха в лицето на изпратения Му от Отца ангел за Негово укрепление.^[14] А на кръста за Иисус Христос вече нямало никакво утешение. Божественият Отец дал на Своя Единороден Син до дъно да изпие чашата на изкупителните за нас страдания, поради което от гърдите на Божествения Страдалец на кръста се изтръгнал такъв вопъл.^[15]

И тъй, имайки предвид свидетелствата на Свещеното Писание за облекчаването на душевните страдания на Христа в Гетсиманската градина, чрез явяването на ангела от една страна, и от друга, имайки предвид оставеността без всякаква помощ на кръста, ние трябва да кажем, че мисълта, че душевните гетсимански страдания на Христа са били по-силни от голготските, е погрешна – тя липсва в Свещеното Писание и противоречи на Божественото Откровение.

Същото трябва да кажем и относно представата на митр. Антоний за гетсиманските мъки на Христа като за най-велика скръб, която била произтекла от съзерцаването на греховността на всички човешки поколения. За такава представа Свещеното Писание не дава никакви основания. Там съвсем нищо не се казва за това, че душевните гетсимански мъки на Христа в каквато и да била степен са зависели от съзерцанието на греховността на цялото човечество. Имайки предвид евангелското повествование за гетсиманската молитва, ние само можем да кажем, че в Гетсиманската градина Христос изпитал смъртна душевна скръб заради страха от смъртта и съзнанието за Своята самота или започналата богооставеност. И нищо недостойно за Иисус Христос, както си мисли погрешно митр. Антоний,^[16] нямало в тази проява на страх от смъртта, защото Той изпитвал този страх като човек, а не като Бог. Страхът от смъртта е вложен от Самия Бог в човешката природа и се явява само неотнемаем признак за нейната немощ.

И далеч не винаги светите мъченици „отивали на мъки, радвайки се и ликувайки, докато разкъсвали телесата им“.^[17] Такава радост те изпитвали само тогава, когато получавали от Бога по времето на своите мъчения дивна благодатна помощ дотолкова, че понякога съвсем не чувствали тези мъчения.

А нашият Спасител бил оставен от Своя Божествен Отец. В страданията Си бил предоставен само на Своите човешки сили. Като човек Христос не можел да не се бои от очакващите Го мъчения и смърт на кръста.

Затова гетсиманските душевни страдания на основание на евангелското повествование за тях свидетелстват единствено за това, че Спасителят не е само Бог, както твърдели еретиците монофизити, но е и човек. Като човек той изпитал в Гетсиманската градина огромна скръб от предстоящите Му голготски страдания и смърт. И за да Го отмине тази чаша Той се молил на Своя Божествен Отец.

Но митр. Антоний, като се позовава на евангелските текстове - Марк 14:37; Мат. 26:39-42 и Лук. 22:42^[18], твърди, че Господ се е молел не да Го отмине чашата на кръстните страдания и смъртта, а да Го отмине чашата на огромната скръб, която Иисус Христос преживявал в „тоя час“, тоест в часа на Неговата гетсиманска молитва.^[19]

Да спрем вниманието си на посочените от митр. Антоний текстове. В първия от тях намираме следните думи на Господа: „Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?“^[20] Както виждаме, с тези думи се изразява само упрек от Спасителя към Петър, че последният не могъл да бодърства един час, докато течала гетсиманската молитва и нищо не се казва за какво точно се е молил Господ. Няма дори най-малък намек, който да указва, че Господ се е молил да Го отмине чашата на огромната скръб от съзерцаването на греховността на всички човешки поколения.^[21] Напълно непонятно е как точно митр. Антоний мисли да обоснове своята мисъл с приведените думи на Христос към ап. Петър. Между тези думи и мисълта на митр. Антоний няма нищо общо.

Що се отнася до другите два евангелски текста, на които се позовава митр. Антоний, то първият от тях съдържа следните думи: „И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“.^[22] А във втория текст е казано: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“.^[23]

Както виждаме от приведените слова на Господа освен за упрека към Петър и към другите двама ученици, се говори и за гетсиманската молитва, в която Спасителят молел Своя небесен Отец да Го отмине чашата на страданията. Митр. Антоний дава такова тълкувание на тази молитва за чашата, което съвсем не може да бъде обосновано с тези Божествени слова. Ако упрекът на Христос към Петър, че той не могъл да бодърства в часа на гетсиманската молитва няма нищо общо с мисълта на митр. Антоний, че този час бил посочвал огромната душевна скръб на Спасителя от съзерцаването на греховността на всички човешки поколения, то и самата молитва на Христос да Го отмине чашата на страданията няма нищо общо с тази мисъл на митр. Антоний. Словата на тази молитва се отнасят не към чашата на душевните страдания, които изпитвал Господ в часа на гетсиманската молитва от съзерцаването на греховността на всички човешки поколения, а към чашата на Неговите страдания, които Той трябвало да претърпи в часа на Своето разпятие на кръста.

Много жалко, че митр. Антоний не взима предвид думите в Евангелието от Иоан, в които също се говори за часа на страданията на Христа, само че не за гетсиманските, а за кръстните. Тези евангелски слова разкриват цялата погрешност на разбирането на митр. Антоний за чашата, за която Христос в Гетсиманската градина молел Небесния Отец, ако може да Го отмине.

В дадения случай имаме предвид следните слова на Господа: „Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.“^[24]

Според тълкуванието на св. Иоан Златоуст, Господ тук говори за часа на Своите кръстни страдания и смърт, за което свидетелстват Неговите думи за смъртта на пшеничното зърно, а също и обстоятелството, че Господ говори за часа на Своето прославление, под което се разбира Неговите страдания и смърт на кръста.^[25]

На основание приведения евангелски текст и тълкуванието на св. Иоан Златоуст, дадените думи на Христа трябва да поставим в паралел с Неговите думи от гетсиманската молитва. И тук, и там Спасителят се моли на Своя небесен Отец за избавление от кръстните страдания и смъртта, с тази само разлика, че в първия случай тези кръстни страдания са именувани „този час“, а във втория – „тази чаша“.

Ето на тези думи на Христос би следвало да обърне внимание митр. Антоний за да изтълкува правилно гетсиманската молитва, а не на думите, в които се говори за упрека на Господ към Петър и другите ученици, задето те не могли през единия час на гетсиманската молитва да бодърстват заедно с Него.^[26]

Освен това е съвсем непонятно защо митр. Антоний поставил в кавички думите: „Той се молил, ако е възможно да Го отмине този час“, след които следва посочката към Марк 14:37; срв. Мат. 26:39-42 и Лука 22:42.^[27] Тези думи ги няма в нито един от посочените текстове.

Със също такава несъстоятелност се отличава и посочката на митр. Антоний към написаното от ап. Павел в Посланието към евреите, с която той цели да потвърди погрешната си мисъл.^[28] Този текст също не дава никакъв повод да се мисли, че Господ се молил да Го отмине огромната скръб, произтичаща от съзерцанието на всички грехове на човечеството. Напротив, тук имаме основание да мислим, че Господ се молел да Го отмине чашата на кръстната смърт именно поради думите: „със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт“.^[29] Така въпросната мисъл на митр. Антоний тук не само не се потвърждава, но се опровергава.

Тази мисъл не намира потвърждение и в по-нататъшните слова на апостола „и, като биде чут поради благоговението Си“.^[30] Да, Божественият Отец не избавил Своя Единороден син от смъртта. Независимо от това апостолът имал пълно основание да каже, че Божественият Отец чул Неговата молитва, защото Той изпратил на Своя Син за укрепление ангел.^[31] Тук думата „чут“ не трябва да се разбира в смисъл на изпълнение на молитвата на Христа в пълния обем. Тази дума трябва да се разбира в смисъл, че Божественият Отец откликнал на молитвата на Своя Син и в отговор на нея направил всичко, за да укрепи човешката немощна природа на Иисуса Христа, без да нарушава плана на Божественото домостроителство.

При изясняването на Свещеното Писание трябва да се ръководим от светоотеческото разбиране. Ето как обяснява гетсиманските душевни мъки на Иисус Христос и молитвата за чашата св. Иоан Златоуст. „Ако Неговата (на Христа) молитва в Гетсиманската градина се отнасяше към Неговото Божество, Той би се оказал опровергаващ Сам Себе Си, противоречащ и несъгласен със Самия Себе Си. Тук Той казва: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша“ и се колебае и се отклонява от страданията; но между другото на друго място казва, че Син Човечески трябва да бъде предаден и да пострада, и чувайки думите на Петър „милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе“, Той изключително строго го укорява, казвайки: „махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко“ (Мат. 16:22-23). И на много други места в Свещеното Писание ние виждаме, че Той предсказвал Своите страдания, желаейки те да се изпълнят, и че затова и Той бил дошъл. А защо Той тук казва: „ако е възможно“? Така Той ни показва немощта на човешката природа, която не се решава лесно да се раздели с настоящия живот, но се отклонява и се колебае по причина на внедрената от Бога в нея любов към настоящия живот. Ако и след всички тези Негови думи някои се осмеляват да казват, че Той не възприел плът, то какво ли не биха казали, ако не бе казано нищо подобно? Там Той като Бог предсказва Своите страдания и желае те да се случат, а тук като човек ги избягва и се отклонява от тях. […] И тъй, когато Той казва: „ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша“ и „обаче не както Аз искам, а както Ти”, то с това Той изразява не друго, а това, че Той бил облечен в истинска плът, която се бои от смъртта, защото за нея е свойствено да се бои от смъртта, да се отклонява от нея и да скърби.“^[32]

Точно в такъв смисъл обяснява тази молитва на Христа, като израз на Неговите гетсимански страдания и св. Ефрем Сирин.^[33] Такова е светоотеческото тълкувание на гетсиманската молитва. Към това тълкувание ние трябва да се придържаме, ако не искаме да съгрешим против истината и да изпаднем в неразумие.

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: свещ. Божидар Главев

Бележки: