Децата в Божия храм

 

Трудно е да се намери дори и най-незначителна основателна причина, която би могла да оправдае лишаването на децата от посещение в Божия храм. Някои твърдят, че висотата на действие на вярата надхвърля представите на децата, но кой не знае, че тайнството на вярата се приема със сърцето? Ако децата имат сърца, значи имат в себе си и място, в което да приемат вярата. Имат, разбира се, и то какво! Такова, което на нас пълнолетните е дадено като образец: „ако не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”, е казал Сам Спасителят (Мат. 18:3). Прибавете към това, че атмосферата на храма, в който, заедно с всички негови свещенодействия, е предадена в символи и цялата наша вяра, е атмосфера чиста, небесна, божествена. Кой е по-способен да диша и да се оживява от този въздух? Ние ли, изхабените от падения, изранените от страстите, помрачените от суета, или тези невинни души? Не забранявайте на децата да ходят в Божия храм: там те се намират в свои води.

От друга страна, както всеки друг живот се възбужда, развива и зрее невидимо, съкровено и неуловимо за наблюдателя, така и духовният живот се заражда и съзрява по тайни пътища, по-дълбоки от нашето съзнание. В семето, хвърлено в недрата на земята, спи кълн: кажете как той се възбужда към живот. Покажете този съкровен подтик и пътищата, по които той прониква в сърцето на семето. Тук участват и слънцето със своята топлина, и земята със своята влага, но дали те са главните изпълнители или само проводници на други изпълнители – никой не може точно да каже.

Ето и ние дишаме и чрез дишането, заедно с други условия, поддържаме в себе си огъня на живота: в това, изглежда, като че ли няма нищо особено, освен механично движение на гърдите, влизането и излизането на въздуха, а междувременно, зад видимото невидимо за нас се извършва вливане на висшите живителни сили от атмосферата, които, достигайки до източниците на нашия живот го освежават, хранят и усилват. Чрез такива невидими вдъхновения се възбужда, развива и зрее у нас и духовният живот. „Царството Божие, казва Господ, няма да дойде забелязано“ (Лук. 17:20). Необяснимо е как душата ту бива обхваната от полъха на Божията любов, ту нейният дъх бива освежаван от благоговейния Божи страх, като от дихание на утринна прохлада, ту оживява движението на сърдечната топлина – и само при тези действия ние живеем духом. Следователно напразно искаме и в това отношение да ограничим всичко с познанието.

Не, за създаване и укрепване на духовния живот има едно условие: непрекъснато да го държим под влияние на действията, в които са скрити Божествените сили, за да се ползваме от техния приток и вдъхновение.

Къде се случва всичко това? В Божия храм. Не забранявайте на децата да ходят в него.

Разбирането на светата вяра и нейното действие трябва да стане като следствие, като цвят след образуването на стъблото, за да принесе после зрял плод на съзнателно благочестие. Но ясните понятия за предметите на вярата са благотворни само тогава, когато, след образуването им в душата, намират на дело вече готов благочестив живот, защото тогава те я освещават със съзнанието и я правят още по-силна и несъкрушима. Но какво би се случило, ако тези понятия намерят вече създаден и укрепнал в навиците си живот, съвсем противоположен на тях! Това ще бъде ялов цвят, който не може да даде плод.

Когато понятията са в разногласие с чувствата, хората ги посрещат с недоверие, разколебават ги със съмнение и ги изгонват с отрицание. Това ли искате за вашите деца? Ако ли не, то водете ги в Божия храм, където така благодатно се размеква почвата на сърцето за приемане на всичко, що е честно и що е достославно.

Вярвате ли, че потребността от благочестие е жива и силна у децата, макар и неосмислена и неоформена? Ако вярвате, то не заглушавайте този кълн на духовноспасителния живот чрез допускане или установяване на такъв ред в живота и заниманията на децата, който би ги отделил от Църквата и би ги отчуждил от нея. Ако допуснете това, ще започнете да убивате душата преди тя да е достигнала възрастта, в която сама може да не се страхува за себе си и да не се бои от тези, които могат да убият тялото.

Созерцание и Размышление (Записи и мгновенные откровения святого затворника Феофана).

Превод: Даниела Димитрова