„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Неделя Трета след Пасха, на Мироносиците
Неуморими жени! Сън не дали на очите си, нито дрямка на веждите си, докато не намерили Възлюбения! А мъжете – нозете им сякаш вързани: отишли на гроба и като го видели празен, почнали да недоумяват какво ще е това, дето Него го няма вътре.
Ала туй значи ли, че тяхната любов била по-малка от тази на жените? Не, просто тяхната любов била любов разсъждаваща, бояща се да не допусне грешка заради високата цена на любовта и нейния предмет. Когато видели и попипали, тогава всеки от тях не с език, като Тома, а със сърце изповядал: "Господ мой и Бог мой", и вече нищо не можело да го разлъчи от Господа.
Мироносиците и апостолите са образ на двете страни на нашия живот: чувствата и разсъдъка. Без чувствата животът не е живот; без разсъдъка животът е сляп - много труд, малко плод. Трябва да се съчетават едното и другото.
Нека чувството върви напред и да подбужда; разсъдъкът нека определя времето, мястото, начина, въобще битовата страна на това, което трябва да се направи, според както диктува сърцето.
Вътре сърцето да върви напред, а делото да е от разсъдъка. Когато чувствата бъдат обучени да различават добро и зло, тогава навярно може да се осланяш и само на сърцето. Както филизите, цветовете и плодовете сами си никнат от дървото, така и тогава доброто само започва да се ражда от сърцето и мъдро да се натрупва през целия ни живот.
Мысли на каждый день года
Превод: Десислава Главева