Неуморими жени! Сън не дали на очите си, нито дрямка на веждите си, докато не намерили Възлюбения! А мъжете – нозете им сякаш вързани: отишли на гроба и като го видели празен, почнали да недоумяват какво ще е това, дето Него го няма вътре.

Ала туй значи ли, че тяхната любов била по-малка от тази на жените? Не, просто тяхната любов била любов разсъждаваща, бояща се да не допусне грешка заради високата цена на любовта и нейния предмет. Когато видели и попипали, тогава всеки от тях не с език, като Тома, а със сърце изповядал: "Господ мой и Бог мой", и вече нищо не можело да го разлъчи от Господа.

Мироносиците и апостолите са образ на двете страни на нашия живот: чувствата и разсъдъка. Без чувствата животът не е живот; без разсъдъка животът е сляп - много труд, малко плод. Трябва да се съчетават едното и другото.

Нека чувството върви напред и да подбужда; разсъдъкът нека определя времето, мястото, начина, въобще битовата страна на това, което трябва да се направи, според както диктува сърцето.

Вътре сърцето да върви напред, а делото да е от разсъдъка. Когато чувствата бъдат обучени да различават добро и зло, тогава навярно може да се осланяш и само на сърцето. Както филизите, цветовете и плодовете сами си никнат от дървото, така и тогава доброто само започва да се ражда от сърцето и мъдро да се натрупва през целия ни живот.

Мысли на каждый день года

Превод: Десислава Главева