«Сей день егоже сотвори Господь, возрадуемся и возвеселимся вонь.»

Да се възрадваме и развеселим сега. Да се възрадваме, защото Христос възкръсна от мъртвите.

Както след тъмна нощ мракът бива разпръснат от ярките слънчеви лъчи, така Възкръсналият Христос унищожава мрака на нашите души!

Потопил се нявга в душевна тъма съгрешилият Адам. Вкусил от дървото, за което Бог му казал: „в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17). Външно Адам не умрял точно в този ден, но духовно тогава за него настъпила смъртта.

Печатът на смъртта легнал върху него, изчезнала радостта от общението с Бога, Източника на Живота. Печал обхванала сърцето му, скърби завладели душата му. Духът му носел семената на смъртта, докато накрая не умряло тялото му, а душата слязла в ада.

Сега възкръсна Христос и на всички нас дари живот!

Унищожавайки греха, влива в нас струята на живота.

Ние възкръсваме първо духом, за да възкръснем после и с телата.

Както животът на Адам след греха се помрачил от очакването и осъзнаването на смъртта, така след Възкресението Христово за вярващите в Него животът бива озарен от очакването и предвкусването на бъдещото им възкресение.

Още сега Христос ни дава да почувстваме радостта и сладостта на Неговата благост.

Укрепява нашите души и тела със Своите Божествени Тайнства.

Изпълва с вяра тези, които Му възнасят молитви. Утешава ни в нашите скърби. Понякога ни изпълва с неизразимо умиление и духовна топлина след благоговейното причастяване със светите Негови Тайни или след усърдна молитва.

Още в този живот Той ни дарява всякакви добрини, защото е жив, победи смъртта и възкръсна от мъртвите.

Да се зарадваме в този ден и да пристъпим към Христос, като към Жив Източник на вечен живот.

Какво може да ни отдели от Него? Грехът? Но Той дойде да дари на всички прошка. Неверието? Но Той изпълнява просбите на призоваващите Го: „Господи! Помогни на неверието ми!“ (Марк 9:24). Болестите? Житейските скърби? Но те ще преминат като мимолетен сън и ще бъдат забравени във вечния живот, както младенец веднага забравя пролетите преди малко горчиви сълзи. Смъртта на любимите ни хора? Но умрелите в Христа весело се наслаждават вече на Божествената светлина, празнуват и сега с нас Христовото Възкресение.

Да се молим Христос да ни съедини с тях във вечното Свое Царство. Да отхвърлим сега всичко, което ни отделя от Христос. Да отвърнем лицето си от греховната житейска тъма и да го обърнем към Изгряващото Слънце на Правдата. Да се озарим от Неговата Светлина и радостно да възпеем:

«Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав!»

Христос Воскресе!

Париж-Брюксел, 1959 г.

Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского.

Превод: Даниела Димитрова