Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

За вредата от преждевременното наслаждение

 

 

Това, че за нашите прародители съвсем не било полезно да вкусват от дървото за познаване на добро и зло, посочва и говорещият така: „Това дърво според моето умозрение било съзерцанието, към което без опасност можели да пристъпват само най-съвършените в навика [на доброделанието], но то не е нещо добро за простите и още неумерените в своите желания; подобно на това както и съвършената храна не е полезна за слабите и нуждаещите се от мляко“*.

Впрочем ако някой не желае да тълкува това дърво и вкусването от него в духовен смисъл, тоест като съзерцание, аз мисля, че не е трудно да се разбере, че такава храна не била полезна за тях, които още били несъвършени. Защото на мен ми се струва, че това дърво и що се отнася до сетивните възприятия било най-приятно на вид от всички райски дървета, а плодовете му най-сладки на вкус. А най-сладката на вкус храна не се явява истински и във всички отношения добра; тя не винаги и не за всички е добра. Но е добра само за онези, които умеят да я ползват така, че да не бъдат покорени от нея, като я вкусват, когато е необходимо и колкото е необходимо за слава на Създалия я.

За тези, които не умеят да я ползват така, тя не им е за добро. Затова, както предполагам, това дърво било наречено дърво за познаване на добро и зло (Бит. 2:17), защото само за съвършените в навика на божественото съзерцание и [преуспяването] в добродетелите е свойствено тясното съприкосновение с най-приятното от сетивно познаваемите неща, като при това умът не се отвръща от съзерцаването на Бога, от песнопенията и молитвите към Него. Освен това за такива е свойствено да правят от тези неща материал и основа за възхождането си към Бога и напълно да овладяват чувствените наслаждения с помощта на умното движение към най-доброто.

Следователно така стоял въпросът и с прародителите, които следвало да живеят в това свещено място, като никога не забравят Бога и все повече и повече се упражняват в простите и истинни блага и така се обучават, усъвършенствайки се в навика на съзерцанието. Но за хора още несъвършени и намиращи се като че по средата и в сравнение със силните в използването [на сетивно познаваемите неща], лесно отклоняващи се ту към доброто, ту към неговата противоположност, няма нужда да придобиват опит [приятен за чувствата].

Това се отнася и за хората, за които е твърде присъщо влечението надолу, чийто ум бива увлечен от чувствата, които, бивайки победени от долното, дават място на лукавите страсти и така заявяват силата на родоначалника и създателя на тези страсти. Впоследствие страстното вкусване от тези ястия служи и за начало на самите страсти. Защото, ако само видът на това дърво съгласно повествованието направил змията съвсем приемлива [за първите хора] и заслужаващ доверие съветник, то колко по-силно въздействие би трябвало да произведе у потомците им самото вкусване?

И като споменахме за вкусването, колко по-голямо [въздействие произвежда] трапезата до пресищане. Нима не е ясно, че да се яде по чувствен начин от това дърво било съвсем вредно за прародителите? Нима не следвало да бъдат изгонени от Божия Рай тези, които решили да ядат в неподходящото време, за да не превърнат тази Божия страна в място на зли съвещания и вертеп на порока?

Свт. Григорий Палама, Сто пятьдесят глав, посвященных вопросам естественнонаучным, богословским, нравственным и относящимся к духовному деланию, а также предназначенных к очищению от варлаамитской пагубы, Част Първа, Глава VІІІ.

Превод: свещ. Божидар Главев


* Свт. Григорий Богослов, Слово 38, Собрание творений в 2–х томах. Т. 1. Сергиев Посад, 1994. С. 529.

Други статии от същия раздел:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти