Всеки от нас е имал съновидения. Едни се отнасят спокойно към тях и не се тревожат, други им придават голямо значение или, както се казва, вярват на сънищата, поради което изпадат в безпокойство, униние, опитват се да ги разгадаят и даже изпитват желание да удовлетворят, да изпълнят това, което им се е присънило. Затова е интересно да се определи какво е правилното отношение към съновиденията и в това дело много могат да ни помогнат богомъдрите отци, които добре познават човешката природа с всичките й добри и лоши страни и които чрез духовния си опит са проникнали във високите тайни на духовните явления.
Различаваме три вида съновидения: 1) естествени сънища, 2) сънища от врага на човешкия род и 3) сънища по Божие усмотрение.
Обикновени, естествени сънища
По време на сън дейността на нашите тяло и душа не се прекратява, сънят парализира само разсъдъка или тази част от него, която управлява цялото ни вътрешно същество. И ето че по време на сън ние, останали без ръководител, се предаваме на необузданото течение на своите мисли и мечтания, необуздани като коне без ездач; затова съновиденията често носят печата на несвързани мечтания, макар материалът за тези наши нощни блянове да е взет от собствения ни живот; така богатият има свои сънища, които беднякът не вижда; беднякът има свои, които пък богатият няма; жените имат свои сънища, децата – също и т.н.
Ако материалът за нашите обикновени сънища се взема от нашия живот, то съновиденията могат до някаква степен да бъдат показателни за душевното ни състояние, за нашето настроение изобщо, и дори, ако щете, за нравствения ни ръст. Може би затова един човек има мирен, спокоен и тих сън, а друг и в съня си е неспокоен. Като образец обикновено приемаме съня на децата – мирен и безметежен, и това, разбира се, е така, защото и техният живот е такъв. „Който пази себе си чист, четем у авва Доротей, у него огънят на сърдечното горене не допуска да се потопи в чувствен сън и такъв има само естествени сънища.“
Вторият вид съновидения идват от клеветите на врага на човешкия род, който използва всички средства само и само за да навреди на човека. В тези съновидения уловките на врага често са много тънки, при това той се опълчва преди всичко на тези, които вярват на сънищата, а такива хора има доста, дори сред уж вярващи християни. Демоните могат да се явяват като ангели на светлината, като мъченици и преподобни, даже като Божията Майка и Самия Христос, могат да облажават живота на хората, на които се явяват, да им обещават небесни венци. Целта на демоните да смущават с такива съновидения може да бъде двояка: или да въздигне човека на височината на съмнението и гордостта, която височина, разбира се, заедно с това е и гибелна пропаст, или изобщо да го отклони от пътя на истината, както станало например с монаха, за когото ни разказва преподобни Иоан Касиан Римлянин.[1]
Когато демоните видели, че един монах си е сложил цена, т.е. изпаднал в самомнение, започнали да му показват на сън как светите апостоли, мъчениците и всички християни се намират в тъмнина – в ада, и търпят страшни мъчения, докато юдеите се намират в светлина и се наслаждават на блаженство. При това демонът, представящ се естествено за ангел, посъветвал монаха да приеме юдейската вяра, за да получи възможност да участва в блаженството на юдеите, което монахът, без ни най-малко забавяне изпълнил на дело. Той отишъл при евреите и не просто приел тяхната вяра, но и се оженил за еврейка…
Освен прелъстяването чрез видения, за съновидения, внушавани от врага трябва да се приемат и такива, когато насън се появява нещо противно на вярата или на Светата Църква, или на благочестивия живот, докато в същото време преди сън и изобщо в будно състояние дори да не ти е идвало наум подобно нещо. Как да отблъснем от себе си злите съновидения на врага? Преди всичко, що се отнася до виждането на сън на Ангели и т.н., то след събуждане трябва да се смирим и да си кажем: „аз съм грешен човек и не съм достоен за такива видения!“ И ако тези видения са били съблазън, те ще изчезнат безследно и веднага ще ги забравим.
Как да се предпазим от вражески съновидения ни показва нашата Света Църква, която като нежна майка е предвидила всичко в това отношение. Тя заповядва на всекиго от нас преди да си легнем първо да целунем нагръдния си кръст, след това да прекръстим постелята си от нозете до главата и всички страни, като през това време казваме молитвата: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат Неговите врагове…“ Цялата тази молитва е насочена против демонската сила, като например: „да погинат бесовете пред лицето на ония, които обичат Бога…“, „Радвай се, пречестен и животворящ Кръст Господен, който прогонваш бесовете“ и т.н.
Трябва да кажем, че дяволът не се бои от нищо така, както от кръстния знак. В книгата на преподобни Варсануфий и Иоан четем: „Дяволът не може да ни покаже насън Светия Кръст, защото не намира средства да го изобрази чрез друг, превратен образ, освен както си е. Той може привидно да ни показва ангели и Самия Христос във вид на обикновени хора, може да ни показва Светото Причастие във вид на обикновен хляб, но Кръста – не може, защото дори самият вид, самият знак, образът на Кръста е нетърпим за дявола, защото именно на Кръста е разрушена силата му, с Кръста му е нанесена смъртоносна рана.“ ("Ръководство за духовен живот...")
Затова ние, като се ограждаме с кръста, винаги можем да противодействаме на наветите на дявола. Веднъж един демон се явил на свети Симеон Стълпник,[2] който се спасявал на един стълп, представил му се като светъл ангел с огнени коне и огнена колесница и, изкушавайки го, му казал: „Ето, Симеоне, ти угоди на Бога така, както пророк Илия, и затова съм пратен на земята да те възведа като Илия с тази колесница на небето…“ Светият повярвал, но като се прекръстил и казал: „Господи благослови (т.е. да се кача от стълпа на колесницата)!“ и изведнъж всичко изчезнало - и ангелът, и конете, и колесницата. Така кръстното знамение спасило преподобния.
Затова добре правят тези, които често се ограждат с кръстния знак. Ако връхлетят нечестиви мисли, ако изникне затруднение или препятствие в делата, ако сме подхвърлени на изкушение или съблазън преди сън или след това – при всяко събуждане, ако се оградим с кръстния знак, спираме достъпа на вражеските сили до себе си и разрушаваме всички вражески козни и навявания.
И накрая, съществува и трети вид съновидения, които са истински и се изпращат по Божий промисъл. Тук може да има значение общението на душите, човешкото предчувствие, влиянието на Ангелите и особено на Ангела хранител, въздействието на светиите върху нас. Историята и опитът свидетелстват за възможността да има подобни съновидения. Как да разпознаем тези съновидения и как да се отнасяме към тях? Преди всичко, праведните сънища се случват на светите хора, а не на нас грешните. При нас често, заради многото грехове и несъвършенства, отсъства или, по-скоро, е притъпена способността за различаване на духовните явления и ако това се проявява наяве спрямо всичко, което се извършва около нас и в самите нас, то още по-неправилно можем да разберем това, което ни се случва насън. Затова най-добре е да се отнасяме внимателно към всякакъв вид сънища, без да се замисляме над тях, да не се безпокоим и да не се опитваме да ги разгадаваме.
„Този, който вярва в съновидения е напълно неизкусен, а този, който не вярва на никакъв сън е истинно любомъдър“, пише преподобни Иоан Лествичник. А за вярващите в сънищата премъдрият Иисус син Сирахов казва: „Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища. Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са“ (Иис. Сир. 34:2, 7).
Преосвещени Теофан Затворник[3] на въпроса „Да вярваме ли на сънищата“ пише: „По-добре да не се вярва. И ако някои сънища се сбъдват, то след сбъдването им трябва да се благодари на Господа за милостта Му, а за приятните и назидателни сънища също трябва да се благодари на Господа.“ (472 писмо).
И светите Божии угодници действително са се отнасяли внимателно даже към истинските съновидения. Те ги проверявали по няколко пъти. Затова трябва така да си представяме нещата: ако на Божия Промисъл е угодно да внуши на човека нещо чрез съновидение, то същият този Промисъл Божий ще помогне на човека и ще го разясни. Най-добре е да не разгадаваме сами каквото и да е необичайно съновидение, а да го споделим с духовно-опитни люде, духовници, старци, които, познавайки всички хитрини на врага, могат по-точно да проумеят тези сънища; на второ място да не се стараем на всяка цена да разберем съня, а спокойно да предоставим време, така че Сам Господ, нашият Промислител, да го приведе в изпълнение.
И да не дава Бог за тълкуване на сънищата си да се обръщаме към гадатели и знахари – това значи още повече да объркаме нещата и да ги предадем в ръцете на врага. Нека лошите сънища да ни служат за отрезвяване, молитва и изправяне на живота; за хубавите, добрите и приятните да благодарим на Господа и на нашия Ангел хранител, а при изключителните сънища, които, между другото, са много редки, да предоставяме себе си на Божия Промисъл.
Епископ Арсений (Жадановский), Духовный дневник.
Превод: Даниела Димитрова
[1] Преподобни Касиан Римлянин (IV в.) — роден близо до Марсилия, във Франция. Възпитан от родителите си в християнско благочестие, той още като дете отива във Витлеем и е подстриган за монах в една от тамошните обители. Там се сприятелява с друг монах на име Герман и с него обикаля манастирите и скитовете в Египет, търсейки назидание от пустинниците и търпейки всякакви лишения: носел стара дреха, ходел бос, спял на рогозка и се изхранвал със собствения си труд. След Египет двамата посетили Константинопол, където се поучавали при свети Иоан Златоуст, който ръкоположил Касиан за презвитер. В своята родина подвижникът основал мъжки и женски манастири и оставил много съчинения. Паметта му се чества на 29 февруари/13 март.
[2] Преподобни Симеон Стълпник (†459) — подвижник от V в., е роден през 390 г. в селището Сисан на границата между Сирия и Киликия. От ранно детство той обичал да посещава храма, където внимателно слушал четенето и пеенето. Веднъж чул да четат от Евангелието откъс, в който нищите духом, плачещите и т.н. били наречени блажени и помолил един старец да му го обясни. Старецът обяснил и Симеон, като оставил всичко, отишъл в манастир, където на 18 години приел пострижение. В обителта той надминал всички в постническия подвиг, като не приемал храна по няколко дни. Славата за подвизите му бързо се разпространила, и, за да избегне стичащия се към него народ, подвижникът си построил висок стълп, където прекарвал времето в пост и молитва. Веднъж светият бил силно изкушен от дявола, който му се явил във вид на ангел на огнена колесница и му казал, че Господ го е изпратил при него, за да го вземе на небето, подобно на пророк Илия. Симеон почти повярвал, но протягайки крак към колесницата, се осенил с кръстния знак и видението изчезнало. Приживе преподобни Симеон извършил много чудеса, направил много предсказания, мнозина обърнал във вярата. Прекарал на стълпа общо 47 години. Паметта му се чества на 1/14 септември.
[3] Светител Теофан, Затворник Вишенски (в света Георги Василиевич Говоров; 1815-1894), е роден в с. Чернавское, Орловска губерния в семейството на свещеник, завършил Ливенското духовно училище, Орловската семинария и Киевската Духовна Академия. През 1841 г. в Киев приел пострижение с името Теофан, през същата година е ръкоположен за иеродякон и иеромонах; през 1859 г. е хиротонисан за епископ на Тамбовска епархия, която управлява чак до 1866 г., след което е преместен на Владимирската катедра. Неочаквано епископ Теофан подава молба за уволнение с право да остане във Вишенската пустиня на Тамбовска епархия, където, като затворник, прекарвал живота си в богослужение и молитва, в телесни и духовни подвизи, и в писателски трудове, водейки огромна преписка с многобройни кореспонденти. През 1988 г. на Поместния Събор на Руската Православна Църква Теофан Затворник е причислен към лика на светиите. Паметта му се чества на 10/23 януари и 16/29 юни.