Историческата входна врата на концентрационния лагер Дахау край Мюнхен, на която пише: „Работата те прави свободен” („Arbeit macht frei")

Запознахме се в читалнята на големия архив – и двамата търсехме едни и същи исторически документи. Съперникът ми се оказа немец от бившата Източна Германия. Той поназнайваше малко руски, заговорихме се и решихме да изоставим документите и да си поприказваме в близкото кафене.

Немецът познаваше поименно всички руски свещеници, които тогава служеха в Германия и много се зарадва, когато сред тях се оказа един мой познат. След това ми разправи за икономическите проблеми, с които се сблъсквали православните енории, за ремонта на храмовете, за школата за църковни диригенти и т.н.

После взех думата аз: а Вие, викам, защо се интересувате от тази тема. Излезе, че нещата съвсем не са толкова прости, колкото изглеждат. Той бил историк, занимавал се с изучаването на хитлеристките концлагери, а в лагера на смъртта Дахау, например, изпращали православни свещеници от Южна Европа. И не само свещеници, но и висши йерарси: например Сръбския патриарх Гавриил, епископ Николай Велимирович…

Немецът ми разказа как преди време се заели да построят православен храм в Дахау – дървен, а около него насадили брези. Там си построили храмове и други християнски конфесии, имало и синагога. Турили и общ паметен кръст, а от синагогата – седмосвещник (менора). Е, вярно, че после се наложило да махнат кръста. Менората обаче останала…

Нашите батюшки го консултирали по въпроси, свързани с църковния живот на духовенството в затвора, нали в бараките трябвало да извършват богослужения, да се причащават. Пишели прошения, които разглеждало лагерното началство. Понякога им разрешавали, друг път им отказвали. Ако пък разрешавали, винаги поставяли някакви изисквания… И всичко се записвало на хартия – с подписи, печати, резолюции, с точни указания за времето.

Немецът ми разказа още, че дори на актовете за разстрелите времето винаги било най-акуратно записвано: изстрелът е произведен в толкова и толкова часа, и в толкова и толкова минути – подпис на офицера, смъртта настъпила след толкова и толкова минути – подпис на лекаря.

Също тъй обстоятелствено се попълвали и анкетите в Дахау – имало даже въпрос за вероизповеданието. Нямало смисъл да сe крие, така или иначе всички ги чакала смърт.

Немският историк ми каза, че през ръцете му минали хиляди дела, по-голямата част от затворниците били съветски офицери. Почти всички до един били православни, рядко – мюсюлмани, а други нямало.

- Други нямаше – отчетливо повтори той и някак между другото забеляза, че тази война изкарало последното поколение кръстени руснаци. После на практика престанали да се кръщават и всички битки след това вече не завършвали толкова впечатляващо.

Тук се разделихме. След като си допи кафето, той отново отиде в архива, а аз почтително му отстъпих правото пръв да разгледа историческите документи.

Свящ. Ярослав Шипов, "Райские хутора" и другие рассказы".

Превод: Десислава Главева