„Тъй като богословските диалози не могат да разрешат въпроса за различието на догматите, те не разглеждат и факта, че съществува непреодолима пропаст” казва професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена в Лариса, цитиран от „Православен апологет”.

Професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена неотдавна по време на конференция, организирана от местния Богословски съюз и християнския център „Апостол Павел”, е изказал мнение, че римокатолицизмът и протестантизмът не могат да се разглеждат като Църкви и че са „ереси”. Разгръщайки темата на своя доклад „Значение на догматите в диалога с инославните за достигане на единство в Христа” („H σημασία του δόγματος στους διαλόγους με τους ετεροδόξους για την εν Χριστώ ενότητα”), г-н Целенгидис подчертал, че догматите, явяващи се индекс и свидетелство за православно мислене, би трябвало да са първо и основополагащо условие за диалога, имащ за цел възвръщането на заблудените в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Тази Църква, както той подчертава, се явява не някоя друга, а именно Православната, от която римокатолиците са отпаднали през 1054 г. по причина на техните догматически отклонения, най-главното от които е „filioque”. В основата на това учение е залегнала вярата, че Светият Дух изхожда не само от Отца, (съгласно православния Символ на вярата), но и от Сина.

Становището на г-н Целенгидис се разминава с мнението на „Вселенската” патриаршия, Еладската Църква и другите автокефални Православни Църкви, (които макар и да считат ученията на католиците за „първенството на папата” и „filioque” за еретически, не отнасят това осъждане към цялата римокатолическа църква, тъй като по този проблем нямало било решение на Вселенски Събор), утвърждавайки, че римокатолицизмът от момента на изменението на догмата е изгубил божествената благодат и е отпаднал от Църквата, образувайки по този начин еретическа християнска общност. Докладчикът подчертал, че в действителност пропастта между двете страни – Православие и римокатолицизъм има еклесиологически характер и в дадения момент е непреодолима, като причина за това е и неправилния метод на богословски диалог, а именно: воденето на диалога „на равна нога” при запазване на различията във вероученията. „Ако не бъдат ликвидирани изкривяванията на догматите у римокатолиците, тогава диалозите нямат никакъв съществен смисъл”, завършил докладчикът.

Коментар на „Православен Апологет”

От своя страна ние се присъединяваме към позицията на уважаемия професор Димитриос Целенгидис. Трябва също да подчертаем, че Православната Църква никога след Великата схизма, не се е отнасяла към Римската църква като към Църква. Тя винаги е била разглеждана като схизматична общност, а по-късно се утвърдило окончателното отношение към нея като към ерес. И в съзнанието на Православната Църква никога не е съществувала идеята, която сега се застъпва от проикуменическите кръгове в Православната Църква, че за признаването на Римската църква за еретическа е необходим Вселенски събор. И понеже нямало налице такъв, то Римската „църква”, даже при наличието на явни еретически учения, все пак се явявала Църква. Първо, тази позиция в корена си противоречи на определенията на Вселенските събори, които осъждали не поместни църкви (Александрийска, Константинополска), а носителите на ереси и самите ереси. И контекстът на тези анатематизми и осъждания бил такъв, че и всеки, независимо кога и къде, който споделя учение отхвърлено от Вселенски Събор, също подлежи на осъждане и анатема. Достатъчно е човек да се запознае с въпросите, разглеждани на Вселенските Събори. Учението „filioque” попада под непосредственото осъждане на няколко Вселенски Събора, които забраняват да се съставя нова вяра и да се добавя или отнема от Символа на Вярата. Тъй че е съвсем разбираемо защо и св. Григорий Палама и св. Марк Ефески открито се изказват за Западната Църква като за еретическа. Ако сега в кръговете на висшата иерархия се придържат към мнението, че Римската „църква” се явява Църква, то това не е учение на Православната Църква. Точно обратното, то е в разрез с него и причина на такива либерални изказвания се явява загубата на светоотеческото догматическо съзнание у висшата иерархия по силата на осветскостяването на образа на живот и активните икуменически контакти, които неизбежно притъпяват православното съзнание. Трябва да се знае, че не самите Поместни църкви изказват мнение за Римската „църква” като за Църква, а само свещеноначалието им. Защото Църква – това са всички православно вярващи, а учение на Църквата – учението на светите отци на Православната Църква. По тази причина можем да кажем, че професор Димитриос Целенгидис изразява не своята гледна точка, а учението на Православната Църква, което противоречи на мнението на днешната висша църковна иерархия.

Православный апологет

Превод: Свещ. Божидар Главев