По повод статията на митр. Антоний Храповицки „Догматът за Изкуплението”: Част Втора. Глава Първа

 

Несъстоятелността на учението на митр. Антоний за състрадателната любов като възраждаща сила. Кръщенската благодат на Светия Дух като възраждаща сила според учението на Свещеното Писание и светите отци. Състрадателната любов като второстепенно средство за разкриване в нас благодатта на Светия Дух. Абсурдният извод произтичащ от учението на митр. Антоний за състрадателната любов като възраждаща сила

В първата част на нашето изследване показахме колко несъстоятелно е отрицанието на митр. Антоний на юридическия възглед относно изкуплението. С такава несъстоятелност се отличава и неговото твърдение, че нашето изкупление е извършено от състрадателната любов на Иисус Христос или чрез Неговите душевни страдания в Гетсиманската градина.

Тази лъжовна мисъл на митр. Антоний е разработена в неговата статия в три части. В началото той говори за това как състрадателната любов се проявява в хората. След това говори за състрадателната любов на Христос в Гетсиманската градина като средство за нашето изкупление. И накрая показва как тази спасяваща любов на Христа прелива в човешките сърца и ги възражда. Да спрем в началото нашето внимание на първата от тези три части на теорията на митр. Антоний.

За да стане ясно на читателите на неговата статия как именно ни изкупва и спасява Господ и за да могат те да усвоят мисълта за спасяващата състрадателна Христова любов, митр. Антоний в първата част на своето изложение говори за действието на състрадателната човешка любов в обикновения живот. За тази цел той дава няколко трогателни нагледни примера за действието на състрадателната любов. Привежда откъс от Пролога за датата 29 май, в който се говори как ние винаги трябва да сърадваме на ближния в неговите радости и да състрадаваме по време на скръб.

Тази състрадателна любов, приемаща падението на ближния като свое собствено, несъмнено е възраждаща сила според учението на митр. Антоний.[1] По неговите думи „в известна степен тя е присъща на природата дори на невъзродения човек,[2] например майчината любов, а на делото по дълбокото и решително възраждане на обичния ближен може да послужи онзи, който сам живее в Христа и с Неговата сила се старае да възроди ближния“.[3]

Имайки предвид изложения възглед на митр. Антоний за състрадателната любов в хората като възраждаща сила, ние трябва да кажем, че този възглед е напълно произволен. Той не се корени нито в Свещеното Писание, нито в учението на отците на Църквата. Според учението на Свещеното Писание такава възраждаща сила не се явява нищо друго освен благодатта на Светия Дух. Спасителят е казал: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.“[4] За възраждащата благодат свидетелства и св. Иоан Кръстител, когато казва: „Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.“[5]

Несъмнено имайки пред вид това действие на благодатта, Господ е казал: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“[6] Ето защо благодатта на Светия Дух слязла върху апостолите във вид на огнени езици. И над апостолите ние за пръв път виждаме нейното възраждащо действие. Тя напълно ги преродила и ги направила неузнаваеми.

Изпитали на дело в своя собствен живот възраждащото действие на благодатта на Светия Дух, апостолите учели, че не състрадателната любов или нещо друго, а Божията благодат трябва да спаси всички хора, тоест да ги очисти от страстите и да ги направи светии за вечно блаженство в единение с Христос в Неговото славно царство. Оттук се разбира защо ап. Павел е казал: „А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.“[7] Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос.“[8]

Така учели за благодатта на Светия Дух като възраждаща сила и светите отци. „Господ, казва св. Макарий Велики, като възлюбил човешкия род като Свой собствен образ, възжелал да го възроди от Своето Божествено семе… Господ иска всички хора да се сподобят с това рождение, защото Той за всички умря и всички призова към живот. А животът е рождение свише от Бога. Защото без това рождение душата не е възможно да живее, както казва Господ: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“ (Иоан 3:3). Всички ангели се радват за душата родена от Духа… Защото това тяло е подобие на душата, а душата е образ на Духа; и както тялото без душата е мъртво и не може нищо да върши, така и без небесната душа, без Божия Дух, и душата е мъртва за царството и без Духа не може да върши това, което е Божие.[9]

Така учи и блажени Диадох, че в Кръщението ние получаваме благодатта на Светия Дух като вътрешна Божествена сила и се възраждаме от Духа за свят живот.[10] Такова учение намираме у преп. Никита Стифат[11] и св. Григорий Синаит.[12] Прекрасно учение за тази възраждаща сила на благодатта на Светия Дух намираме и в творенията на св. Симеон Нови Богослов.[13] А отново преп. Макарий Велики, разяснявайки думите на Христос: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“[14] казва: „Този огън действал в апостолите, когато проговорили с огнени езици… този огън прогонва бесове, изтребва грехове, той е силата на възкресението… Да се молим и ние да бъдем докоснати от този огън, и тогава, ходейки непрестанно в светлината, дори и в нещо малко да не препънем нозете си о камък, но като светлина, явила се в света, да запазваме в себе си думите за вечен живот и наслаждавайки се с Божествените блага да се упокоим в живот с Господа, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух.[15]

Впрочем според учението на светите отци благодатта на Светия Дух при нашето възраждане чрез нея не само прогонва от нас бесовете, дава ни сила за изпълнение на Божествените заповеди, изпълва сърцата ни с небесно блаженство, но помага и да носим Христовото бреме без всякаква принуда от наша страна, тоест леко и радостно да изпълняваме Божествените заповеди.[16]

Такова е светоотеческото учение за възраждащата благодат на Светия Дух. Това учение показва, че без благодатта няма нов спасителен живот, защото той от благодатта се ражда, чрез нея, както казва преп. Макарий Велики, този живот се устройва и усъвършенства.[17]

Затова тази благодат, като най-драгоценно съкровище или, по думите на св. Макарий Велики и св. Антоний Велики, като драгоценния бисер, за който говори Господ,[18] била целта на Христовото пришествие в света.[19] Затова, както свидетелстват св. св. Калист и Игнатий, благодатта на Светия Дух с нейните проявления в нас трябвало да бъде и цел на всички наши стремления.[20] Така учи по тази тема и св. Симеон Богослов. „Цел на всички живеещи по Бога, казва той, е да благоугодим на Христа нашия Бог и да се примирим с Бога Отца чрез приемането на Светия Дух, и по такъв начин да устроим своето спасение, защото в това се състои спасението за всяка душа. Ако това го няма у нас (като цел и като действие), то напразен е всеки наш труд и суетно е всяко наше делание.[21]

От приведеното Богооткровено и светоотеческо учение за възраждащата ни благодат на Светия Дух е очевидна цялата неправота на учението на митр. Антоний за състрадателната любов като възраждаща сила.

Състрадателната любов може да бъде само средство, при това не най-главното, за разкриване в нас благодатта на Светия Дух. Защото според учението на светите отци главното средство за разкриването на благодатта е любовта към Бога като най-първата заповед на Христа. Без любов към Бога не можем да имаме любов към ближния. Ето защо Господ е казал на учениците си: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди… Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми­.“[22] На основание на Христовото учение ние знаем, че отличителен признак на истинския пастир се явява неговата любов към пасомите.[23] Но от това Христово учение виждаме, че след трикратното отречение на ап. Петър Господ го призовал към пастирско служение едва след като Петър трикратно засвидетелствал своята любов към Христос.[24]

Прекрасно е изобразил производното значение на любовта към ближния като произхождаща от любовта към Бога преп. авва Доротей. Той сравнява света с кръг, Бог с центъра на кръга, а човешките жизнени пътища с радиуси. Колкото повече хората навлизат във вътрешността на кръга, приближавайки се към Бога, толкова повече се приближават един към друг, и колкото повече се приближават един към друг, толкова повече се приближават към Бога.[25]

Точно така учат за взаимоотношенията на любовта към Бога и любовта към ближния блажени Диадох,[26] св. Максим Изповедник,[27] св. авва Таласий[28] и други свети отци на Църквата.

Затова състрадателната любов не само не може да бъде възраждаща сила, но също не може да бъде и главно средство за възбуждане в нас на тази сила, защото такова средство се явява любовта към Бога.

И още - състрадателната любов не е дори по-висшия вид любов към ближния. Според учението на св. Иоан Златоуст сърадващата любов е по-висша от състрадателната. „Да плачеш с плачещите не е трудно, а да се радваш с радващите се (Рим. 12:15) не е много лесно. На нас ни е по-лесно да състрадаваме на преживяващите нещастие, отколкото да сърадваме на благоденстващите. Там самото свойство на нещастието е достатъчно да подтикне към състрадание и камъка, а тук при благосъстояние, завистта и недоброжелателството не позволяват на не особено любомъдрите да бъдат участници в радостта… Затова нека се стараем да сърадваме на благоденстващите, за да очистим своята душа от завист и недоброжелателство. Нищо така не прогонва тази тежка и трудно лечима болест, както сърадването на живеещите добродетелно.“[29]

Преди да завършим разглеждането на първата част от теорията [за състрадателната любов] на митр. Антоний, нека обърнем внимание на следните думи в неговата статия: „И тъй ние тук установяваме истината, че нравствено възраждащо начало или сила е силата на състрадаващата любов. В някаква степен с нея е надарена и природата дори на невъзродения човек.“[30]

Тук митр. Антоний първо допуска логическа грешка. Ако възраждащото начало го има и у невъзродения човек, то той престава да бъде невъзроден. Така от тези думи на митр. Антоний може да се изведе заключението, че в света няма съвсем невъзродени хора, което, разбира се, е невярно.

Но главната, съществена грешка на митр. Антоний се заключава в това, че на това място той се разминава с учението на Църквата. Църквата учи, че възраждащата сила, тоест благодатта на Светия Дух, се подава само на християните в тайнствата на Църквата. На езичниците, мохамеданите и иудеите нашата Църква гледа като на невъзродени, защото у тях липсва благодатта на Светия Дух като вътрешна възраждаща сила. Затова от приведените по-горе думи на митр. Антоний се вижда, че той неправилно, тоест не по светоотечески мисли за благодатта на Светия Дух.

Впрочем ще се върнем към този въпрос, когато разглеждаме третата част на богословската теория [за състрадателната любов] на митр. Антоний. А сега да преминем към разглеждане на втората й част.

 

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: свещ. Божидар Главев


Бележки:

[1] „Догмат искупления“, стр. 21, курсивът наш (архиеп. Серафим).

[2] Курсивът наш (архиеп. Серафим).

[3] „Догмат искупления“, стр. 26-27.

[4] Иоан. 3:5.

[5] Лука 3:16.

[6] Лука 12:49.

[7] Тит. 3:4-7.

[8] Тит. 2:11-13.

[9] Преп. Макарий Вел., Беседа 30-я, стр. 231, Св. Тр.-Серг. Лавра, 1904.

[10] Добротолюбие, т. III, стр. 54-57.

[11] Пак там, т. V, стр. 160-161.

[12] Пак там, т. V, стр. 205-206.

[13] Слова преп. Симеона Нов. Богослова, Вып. I, стр. 201, М. 1882.

[14] Лука 12:49.

[15] Преп. Макарий Вел., Беседа 25-я, стр. 190-191.

[16] Преп. Макарий Вел., Беседа 18-я, стр. 157-158.

[17] Добротолюбие, т. I, стр. 249.

[18] Mат. 13:45-46.

[19] Преп. Макарий Вел., Беседа 30-я, стр. 231, 233; Добротолюбие, т. 1-й, стр. 222.

[20] Добротолюбие, т. V, стр. 337.

[21] Пак там, т. V, стр. 37.

[22] Иоан 14:15, 23.

[23] Иоан 10:1-16.

[24] Иоан 21:15-17.

[25] Преп. Авва Доротей, стр. 113-114., М. 1888.

[26] Добротолюбие, т. III, стр. 68.

[27] Пак там, т. ІІІ, стр. 180.

[28] Пак там, т III, стр. 353.

[29] Твор. св. Иоанна Злат., т. II, стр. 664. СПБ. 1912; срв.: ibid., т. IX, кн. 2 я, стр. 767-768. СПБ. 1903.

[30] „Догматъ искупления“, стр. 26.