Разказаха ми веднъж следния случай по повод честото причастие.

Една особа свикнала да се причастява всеки ден. Духовното началство забелязало това и поръчало на един духовник да я провери.

Духовникът, съобразявайки се с устроението на тази особа, й предложил всеки път да се изповядва и когато видял, че нещата при нея не са в ред, посъветвал я да не пристъпва към Светата Чаша. Оказало се обаче, че в нейния случай вече било късно за такова духовно ръководство. Тази особа никак не се смутила и продължила да се причастява всеки ден, местейки се от един храм в друг. Накрая навсякъде я опознали и спрели да я допускат до причастие. Тогава тя престанала да се причастява в църква и като си въобразила, че вече е получила божественото право сама да благославя хляба и виното, започнала ежедневно да се „причастява” у дома, извършвайки „литургия” над просфората и виното. Всичко това обаче завършило печално, защото накрая си загубила ума и била приета в заведение за душевноболни.

Ето затова трябва с голямо благоговение и смирение да се отнасяме към светото Причастие винаги когато се причастяваме, иначе при честото и недостойно приемане на Светите Тайни може да изпаднем в прелест.

Веднъж в храма при мен дойде една жена, която започна да ме уговаря да бъде допускана всеки ден до Свето Причастие. На въпроса ми изповядва ли греховете си и достойна ли е, бидейки жена, да се причастява всеки ден, тя отговори, че няма грехове.

Друга също искаше да се причастява ежедневно, а в същото време от нея се носеше силна миризма на тютюн.

Велико е Светото Причастие и именно заради това е нужно и велико приготовление, велико достойнство за неговото приемане. „Защото то е огън, който изгаря недостойните!»*

Епископ Арсений (Жадановский), Духовный дневник, Часть четвертая, Издательство «Отчий дом», 2006.

Превод: Десислава Главева

* Из Молитвите преди свето Причащение.