Болестта да протестираш против Църквата

 

Това е навярно третият или четвъртият път, в който се срещаме на подобни конференции, за да обсъдим онези явления в нашата Църква, които обикновено наричаме неообновленчество и модернизъм.

Какво се случи през тези години, когато се провеждаха конференции, когато в Църквата вървяха дискусии на тема превод на богослужебния език, промяна на богослужението, догматически изменения, дискусии за икуменизма? Дискусиите все още продължават, а през това време неотклонно се засилват и структурно се оформят онези сили, които активно внасят в Църквата една вече стройно изработена еклезиологична ерес. Няма друго име, с което да охарактеризираме тази дейност на известните нам сили.

Разбира се, голяма част от днешните църковно-реформаторски движения са свързани с католицизма, но според мен, все пак главното, с което се сблъскваме, е протестът против самата Църква. Църквата днес е основният враг на тези общини, движения и хора, които (едни поради неразумие, а други - съвършено съзнателно) се противят и дори стигат до ненавист към Православието и Православната Църква. Ако трябва да наречем нещата с истинските им имена, то днес ние си имаме работа с протестантизъм от "източен обряд".

Действително днес върви една целенасочена, сериозна, пълна с очаквания борба. Борба, която, както се надяват реформаторите, следва да се увенчае с техния пълен успех – глобалната модернизация на Руската Православна Църква.

Това не се случва за първи път в нашата история. Болестта на протестантизма в РПЦ съществува отдавна. Историците може би ще ме поправят или разширят списъка, който сега ще приведа, но тази болест се появява периодически в историята на нашата Църква. Болестта на протеста против Църквата се оформя в едно доволно стройно учение, с нови догмати, злобна критика срещу йерархията, в опит за перестройка, обновление, модернизация, унищожаване на тази Църква, която съществува в нашата страна.

Такива са били стриголниците* и ереста на юдействащите (жидовстващите)**, такива несъмнено са били реформите на Петър I, и тези нормативни актове, внесени в управлението на Църквата от някои владетели след него.

Разбира се, тук влиза и толстоизмът***, и страшният рецидив на същата тази болест – обновленчеството през 20-те години, както и това, с което се сблъскваме днес. Да си спомним какво е ставало през царуването на Петър І, когато западните протестантски идеи бурно прониквали в Русия, увличайки умовете на много руски хора, особено на тези, които определяли съдбата на държавата, и ще видим какъв страшен удар нанесоха тези управници на Руската Православна Църква. Двама от членовете на Синода – архимандрит Евфимий и Платон – били разстригани само заради разпространяване на книги против протестантизма. Знаменитият указ на Петър I от 28 януари 1723 година забранил постригването в монашество. Този Указ единадесет години по-късно повторила и Анна Ивановна. Хиляди монаси били разстригани само задето били замонашени без разрешението на Кабинета на министрите и лично на Остерман. Ако тези монаси били и свещеници, лишавали ги от свещен сан.

Ето какви страхотии ставали през този период, когато хората, воюващи срещу Църквата, се оказвали на власт както в държавата, така и в самата Църква. През всички времена: и тези на новгородската ерес****, и на управлението на Петър І, и на обновленчеството – еретиците, борещи се с Църквата се стараели да завладеят умовете на властимащите.

Сега искам да припомня това, за което е писал в 1742 г. Новгородският епископ Димитрий Сеченов за тези времена, когато се извършвал този алианс – съюзът на богоборците и властимащите.

„Беше тежко време (той пише това при управлението на Елисавета, когато в Църквата вече е настъпило известно затишие; спомените му са за събития, случили се едва десет години по-рано – бел. а.), когато нашите противници с кадифена ръкавица се стремяха да ни задушат, уж че вършат всичко за доброто на Русия. И веднага щом Отечеството им падна в ръцете, колко злоба изляха на верните руски чеда, какво гонение на Христовата Църква и на благочестивата вяра подигнаха! Тяхно беше времето на мрака: което искаха, него и правеха. Християнските догмати изкараха, че са басни и нищо не значат.”

Собствено това вършат и днешните църковни модернисти (простете за неволния паралел). Всички ние сме чели съчинението “Побелели ниви” и ако там открито се пишат страшни кощунства за Пресвета Богородица, а също и за светиите – какво да кажем за това, което се върши тайно в тези "прогресивни” общини?!

По-нататък епископ Димитрий Сеченов пише: “Не почитаха светите Божии угодници, не се кланяха на иконите на светиите, Апостолските и светоотечески предания отхвърляха, а какво голямо гонение подигнаха срещу служителите на Свещените Тайнства! Духовните чинове - архиереите, свещениците, монасите – мъчеха, наказваха; разстригваха монаси, свещеници, благочестивите хора пращаха на заточение в далечните сибирски градове, в Охотск, Камчатка, Оренбург. И така наплашиха всички, че дори самите пастири, самите проповедници на Божието Слово мълчаха и не смееха да отворят уста за благочестието.”

Ето ние се събираме на конференции, беседваме, увещаваме, призоваваме разрушителите на Църквата да се покаят. Апелираме към съвестта на нашите „опоненти”, като ги наричаме все още само опоненти. Но когато тези “опоненти” вземат властта, няма да пощадят Христовата Църква. Тези тенденции, които се забелязват днес у нас, говорят, за нещастие, че еклезиологичната ерес, революционният протест против Църквата, подмяната на Църквата сега все повече и повече се засилват. И тези хора, сред които има и архиереи, и свещеници, и миряни, готвещи се за бъдещо свещенство и такива, които могат да бъдат ръкоположени всеки момент, са завършили някои известни вам институти (този на името на Александър Мен, Висшата Православна Школа на о. Г. Кочетков, сега Свето-Филаретовски институт, и др.) и са готови и днес, както и тогава, през 20-те години, когато дойде тяхното време и вземат властта – да заемат местата на православните свещеници и да поведат Божия народ след себе си.

Тази опасност днес не всички осъзнаваме, но е необходимо пак и пак да се замислим за това грандиозно дело, което се извършва тайно от нас. Ние разбираме за това движение от някои негови проявления.

Нашите конференции, които даже от този кратък доклад могат да изглеждат съвсем неефективни, на практика са извънредно важни. Ние нямаме други способи да противостоим на това настъпление, освен като просто да говорим за него и свидетелстваме за тази опасност, която усещаме. Естествено, без ненавист към тези хора. Те, в по-голямата си част (разбира се, като изключим техните лидери и идеолози) не знаят какво вършат. Но вършат страшни неща!

Случвало ми се е да беседвам с членове на тези общини, при това с мили, интелигентни хора, които обаче не разбират, не желаят да разберат Църквата и собственото си противостоене срещу нея, а често (и това е най-страшното) – своето дълбоко, високомерно презрение към нея, което е направо поразително! В тях се усеща такова упорство, което, струва ми се, не може да бъде преодоляно с човешки сили. На тях са им внушили страшни догмати (тези догмати за тях са съвършено неопровержими), и само Бог знае какво да правим с тези хора. Свети Иоан Лествичник от опит казва, че такива духовни повреди само Господ може да изцели. Това са хора абсолютно уверени в своята правота и абсолютно уверени в победата, в своята окончателна победа в завземането на държавата и Църквата. Хора, които спокойно и уверено вършат своето дело, знаейки, че след някое време ще дойде техният час. Това са хора аналитици и те са уверени, че могат да предвидят и напълно да вземат под контрол църковната ситуация, като вече дори открито говорят как само още няколко години - и този процес ще обхване цялата Църква.

Доклад по повод „Кръгла маса за «Единството на Църквата»”, 11 юни, 1996 г.

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева

* стриголничество - руско антицърковно религиозно движение от ХV век, подобно на богомилството и катарството. И неговите членове, като днешните обновленци, се отнасяли презрително и отхвърляли църковната йерархия, обединявали се в отделни общини със свой наставник и не посещавали храмовете. Няма единно мнение относно произхода на названието им – счита се, че се наричали стриголници (стрижещи) или защото се подстригвали по определен начин, или защото се занимавали със стрижене на добитък, или защото били разстригани духовници, или по мнението на проф. Голубински, защото основателите на движението по занаят били бръснари – бел. прев.

** жидовстващите или юдействащите - религиозно течение в Русия от края на XV век. В религиозните им възгледи присъствали много елементи от юдаизма. Не признавали Света Троица и божествената природа на Иисус Христос, следвали много от юдейските предписания и обреди. Отричали и монашеството, което ги прави духовно близки с днешните обновленци - бел. прев.

*** толстоизъм - религиозно-етическо обществено течение в Русия от края на ХІХ и началото на ХХ век. Възниква под влияние на религиозно-философското учение на Лев Толстой, което се характеризира с пацифизъм, отказ от военна служба, вегетарианство и т.н. – бел. прев.

**** Новгородската ерес – другото име на жидовстващите – нарича се и така, защото духовният й център бил Новгород, а после и Москва. Нейните представители отричали авторитета на Църквата, монашеството, отхвърляли много от православните догмати и църковните тайнства, почитането на иконите и мощите. Разглеждали вярата като дело на вътрешното убеждение на човека. Осъдени на няколко църковни събора – бел. прев.