Свещеникът, обгрижващ затворниците, научи при едно от посещенията си в затвора, че скъпият на сърцето му разбойник е наказан с карцер. Беше му скъп, защото искрено се изповядваше, молеше се редовно, четеше църковна литература – тоест беше поел по пътя на духовното делание. Самият батюшка също много се молеше за него, и килийно, и на богослужение, и при всеки удобен случай служеше молебен на св. Анастасия Узорешителница, молейки за неговото условно предсрочно освобождаване. А сега изведнъж – карцер! Заради „нарушаване на вътрешния ред“ – както му обясни началството, но му разрешиха да навести затворника.

Поведоха батюшката по коридора към карцера, представляващ яма в земята, покрита с тежък железен капак. В капака – неголям отвор, през който в ямата проникваше светлина от слабата електрическа крушка на тавана.

Отключиха капака, вдигнаха го и се разкри помещение, дълбоко два метра, с бетонни стени – метър и половина на метър и половина, а на дъното му - вода. И във водата седи затворническото му чедо с книжка в ръка.

– Ти какво, брат? – с болка в гласа попита свещеникът. – Нали обеща?!...

– Простете! – промълви покаялият се разбойник. – Аз нарочно... Горе е невъзможно да се чете Евангелието – пълно с народ, а тук е добре, никой не пречи...

Свещеникът беше трогнат - той, разбира се, не можеше и да си представи, че в наши дни е възможно такова нещо. Силно впечатлен гледаше кръвясалите от дългото взиране очи и си мислеше, че този човек ще бъде спасен...

Продължението на тази история не ми е известно. Иска ми се, разбира се, всичко да е завършило добре, като в песента за Кудеяр*, който „спрял с набезите“ и станал монах, но не зная, а да си измислям – не мога.

Сборник рассказов "Долгота дней", Москва, 2006

Превод: Десислава Главева

* Кудеяр – легендарен разбойник, персонаж от руския фолклор, който на стари години станал монах. Цитатът е от стихотворението на Н. Некрасов „Сказание о двенадцати разбойниках” – бел. прев.