За разума, послушен на вярата
Спасителят посочва децата като образец за вяра и живот. Простотата на вярата ражда простота на живота; от едното и от другото произтича образцово нравствено устроение. Пуснете тук умуването и то ще произведе вътрешен раздор и под вид на по-добро устройство на делата, ще разстрои целия живот. Умуването все крещи: „това не е както трябва, онова не бива; дай сега аз ще устроя всичко по новому; старото не струва, дотегнало е на всички“.
Но и досега не е известно то някъде нещо да е устроило добре. Все нещо разстройва. Умът следва да слуша заповяданото от Господа. Наистина той се нарича цар в главата, но на този цар не е дадена законодателна власт, а само изпълнителна. Щом почне да законодателства, ще ги измисли едни… Ще разстрои и нравствените, и религиозните, и житейските, и политическите порядки. Всичко ще обърне с главата надолу.
Голямо нещастие е за обществото, когато в него бъде позволено на ума да се рее, без да бъде удържан от Божествената истина. Това е гняв Божий. За него е казано: „скрий се за миг, докле мине гневът“ (Ис. 26:20). В такъв разгар на умствено своенравие най-добре е човек да се скрие в простотата на вярата. Както по време на буря е по-добре да се седи в къщи и да не се излиза самонадеяно на борба с нея, така и във време на бурно своеумие е по-добре да не се излиза на борба с него и да не се хващаме за оръжието на умуването за да му противостоим. Простотата на вярата е по-силна от умуването. Облечи се в нея като в броня и ще устоиш.
Мысли на каждый день года
Превод: свещ. Божидар Главев