Не търси в другите любов към себе си, а в себе си търси любов - не само към ближните, а и към враговете.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 266)

Когато застанем на молитва, враговете се опълчват срещу нас, влагайки разни помисли и представяйки ни неподобаващи мечтания, стараейки се да ни откъснат от молитвата или вкарат в униние. Но ние трябва да имаме добро произволение за принасяне на молитва и да се стараем да съсредоточаваме блуждаещите ни мисли в думите на молитвата и при такова нападение да не се смущаваме, а, съзнавайки своята немощ, да се каем пред Господа.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 443)

По-добре е да се покоряваме и отхвърляме своята воля. Постъпваш ли така, и занапред във всичко ще ти бъде добре и радостно.

Преподобни Исаакий Оптински (8, с. 80)

Ако в нещо сме немощни, трябва за това да принасяме искрено покаяние, и да се смиряваме, никого да не осъждаме и никому да не досаждаме.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 70)

Всичко трябва да се прави с благоговение. Инокът трябва да има и тих глас, и скромни постъпки. Не само да върши, но и да говори със страх Божии, обмисляйки всяко слово, преди да го произнесе.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 314)

Влечението към плътските похоти е неизбежно за немощните подвижници, иначе и целомъдрието не би било скъпоценно.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 238)

Трябва да се учим на търпение не когато ни порицават като имаме вина, а когато ни оскърбяват и укоряват без вина.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 774)

При стареца идват за пречупване на своята зла воля и узнаване на Божията воля. За смирения ти въпрос Господ ще открие Своята воля на твоя отец.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 331)

Услаждащият се от славата и без лоши дела се лишава от бъдещата награда. Дори и да си била достойна за слава, пред Бога е по-приятен каещият се и смирен грешник, отколкото гордия праведник.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 668)

Прогонвайте врага и изкушаващите зли помисли с молитвата: «Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния».

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 173)

През великопостните дни не се служат литургии освен Преждеосвещена литургия по следната причина: Литургията е победен химн на християнството, а постът – време на плач и покаяние.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 322)

За изправяне на тежките грехове и получаване на блаженство в задгробния живот трябва всичко да понасяме с благодарност към Бога.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 280)

Някои мисли може да ни се струват благовидни и достоверни, но ако водят до смущение, това е явен знак, че са от противника и според Евангелските думи те се наричат вълци в овчи кожи. Правилните помисли и разсъждения успокояват душата.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 69-70)

Да не се доверявате на себе си и да не следвате своя разум и воля е път към смирението; без него, и доброто, което сме направили, е неприятно Богу.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 91)

«Царството Божие вътре във вас е», ни е казал Господ (Лк. 17:21), тоест, в сърцето… и трябва да го търсим в сърцето, като го очистваме от страстите и прилозите на враговете и никого не осъждаме и укоряваме.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 800)

Господ Бог по дълбината на Своята неведома мъдрост не винаги веднага изпълнява нашите прошения, а ги отлага до време, но нищо добро, направено в Неговото име, не оставя без награда. Ако не награди бащата и майката, то щедро ще награди децата и потомството им, защото нашият Господ е праведен и в Него няма неправда.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 75)

Преди да предприемеш нещо, помоли се и помисли, ще бъде ли то разумно и богоугодно.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

Телесните болести са нужни за очистване на плътта, а душевните, чрез обиди и оскърбления, са нужни за очистване на душата.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 64)

Моли се по детски, със сърдечна простота, за всички твои нужди и скърби и се предай на Божията воля, защото Господ устройва нашето спасение.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 377)

Преди да започнете своите доказателства за Църквата, трябва да сравните мненията и убежденията си с Божието слово и с учението на православните и духовните отци на Църквата; за каквото не намерите свидетелство, е по-добре да се премълчи. Едно ни се струва според нашите умозаключения, а друго е самата истина, неизменна, потвърдена от Свещеното Писание.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 11)

Дарованията без изкушения са много опасни: врагът може да прелъсти чрез нещо на вид свято, а изкушенията смиряват.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 215)

Гоненията и притесненията са полезни за нас, понеже укрепяват вярата ни.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 318)

Телесното и видимо благоприличие може да ни приведе към благоустроение на вътрешните помисли. Както Господ първо е създал на земята тялото на човека, а след това вдъхнал в него безсмъртната душа, така и външното обучение и видимото благоприличие предшестват душевното благоустроение.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 28-29)

За невярващите – нямащи упование във вечния живот – лишението от близките е наистина безутешно. А ние, макар и грешни, имаме упование на милостта на всещедрия и човеколюбив Бог, Господа Иисуса Христа, изкупил ни с безценната Си кръв и дарувал ни вечен живот след този.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 366)

Духовният отец, като стълб, само показва пътя, а ние сами трябва да вървим. Ако духовният отец показва, а ученикът не се движи, то никъде няма да отиде, а ще изгние при този стълб.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 328)

Скърбите водят към небето: така е устроено от Бога за очистване от греховете и недопускане на големи прегрешения и за получаване на вечно радостния блажен живот на небето. А ти се обиждаш на Бога, че Той насила те дърпа към рая.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 257)

Ако предназначението на човечеството се ограничаваше само в земното му съществуване, ако за човека всичко приключваше на земята, то защо «земята и всички неща по нея ще изгорят», както говори свети апостол Петър (2 Пет. 3:10)? И прибавя: «Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда» (2 Пет. 3:13). Без бъдещ блажен безкраен живот, земното ни пребиваване би било безполезно и непонятно.

Преподобни Амвросий Оптински (14, с. 331)

Бог е Любов. И всяка злоба, под каквато и да благовидна причина да се прикрива, Му е противна.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 359)

Всяка дружба, която не е основана на истинска любов и смирение, а върху страсти, е нетрайна и се разрушава.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 139)

Свети апостол Павел пише: «падналото зърно ако не умре, няма да оживее» (срв. 1 Кор. 15:36). Така и всичко земно, докато не отдаде дължимото на земята (докато не изстрада всичко земно), не може да не страда.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 227)

Макар и телом да сме разделени, духом винаги сме заедно.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 370)

Само вярата и праведността (или ежечасният стремеж към нея), взети заедно, а не разделени, само безропотността и благодарението на Бога за всичко изпращано, ни избавят от всякакви болести, скърби, напасти, компенсирайки ги със средствата на мира и радостта в Светия Дух.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 173)

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов