Слава Тебе, Господи! Дочакахме светлите дни на Христовото Рождество! Да се развеселим сега и да се възрадваме!

За да направи нашето веселие по-голямо през тези дни, Светата Църква е учредила пост преди това – някакво утеснение, за да може, като встъпим в тях, да се почувстваме, сякаш сме излезли на свобода.

При все това тя съвсем не желае ние да се предадем само на чувствени наслаждения и плътски удоволствия. Но наричайки от древни времена това време „свети дни”*, тя изисква от нас самото веселие през този период да е свято, както са свети и тези дни. А за да не забрави някой какво празнуваме, тя е вложила в нашите уста кратко песнопение за слава на Родилия се Христос, което удържа плътта и възвисява духа, показвайки му достойното за тези дни занимание: „Христос се ражда – славете Го!” и пр. Славете Христа, славете Го така, че с това славословие да се усладят душата и сърцето и така да бъде заглушено всяко желание за друго дело и занятие, обещаващо някаква утеха!

„Славете Христа!” не означава да съставяме дълги хвалебствени песни за Христос, не! Но ако мислейки или слушайки за раждането на Спасителя Христос, неволно от дълбините на душата си възкликнете: „Слава Тебе, Господи, че Христос се роди!” – това ще е достатъчно. Това ще бъде тиха песен на сърцето, която обаче ще премине през небесата и ще стигне до Самия Бог. Възпроизведете в съзнанието си малко по-ясно това, което Господ е извършил за нас и ще видите, как такова възвание ще дойде съвсем естествено.

За да покажем това по-ясно, ще направим сравнение със следните случки. На човек окован и затворен в тъмница царят обещал свобода. Чака затворникът ден, чака два, чака месеци и години, не вижда изпълнението, но не губи надежда, вярвайки на думата на царя. Накрая се появяват признаци, че свободата е съвсем близо, вниманието му се изостря, той чува шум от приближаващи се весело разговарящи хора. Ето ключът се превърта в ключалката и влиза избавителят!... „Слава Тебе, Господи!”, възкликва неволно затворникът. Дойде краят на моя затвор, скоро ще видя Божия свят!

Друг случай. Болен човек е покрит с рани и всичките му части на тялото са разслабени, изпробвал е всички лекарства и много време е загубил по доктори. Търпението му е изчерпано и той е готов да се отдаде на отчаяно ридание. Казват му: има един изкусен лекар, който изцерява всички, при това точно хора болни от твоята болест. Помолихме го и той обеща да дойде. Болният вярва, у него възниква надежда и той очаква обещаното. Минава час, после два, и безпокойството отново започва да мъчи душата му. Чак надвечер се чува, че някой се приближава. Идва. Вратата се отваря и влиза желаният. „Слава Тебе, Господи!” – извиква болният.

Ето и още един случай: Надвиснали са страшни облаци. Мрак е покрил лицето на земята. Гръмотевици разтърсват планините и мълнии открай докрай пронизват небето. От това всички са в ужас, като да е дошъл краят на света. Когато след това бурята отминава и небето се прояснява, всички хора свободно въздъхват, казвайки: „Слава Тебе, Господи!”

Отнесете тези случки към себе си и ще видите, че в тях е цялата наша история. Страховитите облаци на Божия гняв са били надвиснали над нас, но дошъл Господ, Примирителят, и разпръснал облаците. Били сме покрити с раните на греховете и страстите, дошъл е Лекарят на душите и ни е изцелил. Били сме в робски окови, дошъл Освободителят и разкъсал оковите.

Приближете всичко това до сърцето си и го възприемете с чувствата си и не можейки да се въздържите, ще възкликнете: Слава Тебе, Господи, че се роди Христос!

Но да не се опитвам с моите думи да ви внуша тази радост. Това не е постижимо за никое слово. Делото извършено от Родилия се Господ, касае всеки от нас. Встъпващите в общение с Него приемат от Него свобода, изцеление, мир, придобиват всичко това и вкусват тази сладост. На тези, които изпитват това в себе си, няма защо да им се казва: „радвайте се”, защото те не могат да не се радват, а тези, които не го изпитват и да им кажеш: „радвайте се”, те не могат да се радват.

На този, чиито ръце и нозе са свързани, колкото и да му казваш: „радвай се на избавлението”, той няма да се зарадва. За покрития с рани от греховете откъде ще дойде радостта на изцелението? Как да въздъхне свободно този, над когото е надвиснал Божият гняв? На такива само можем да кажем: „Дойдете при Лежащия в яслите повит Младенец и попросете от Него избавление от владеещото ви зло, защото този Младенец е Христос, Спасителят на света”.

Бих желал да видя всички да се радват точно с тази радост, нежелаещи да знаят за други радости, ала не всички, които са от Израил са израилтяни. Сега ще започнат едни пусти, буйни, разгарящи похотите увеселения, жажда за силни усещания, блуждаене, театрални игри. На харесващите такива неща колкото и да им говориш: „укротете се”, те си запушват ушите, не чуват и винаги ще направят в дните на тези празници така, че ще накарат милостивият Господ да отвърне очите Си от нас и да каже: „тези ваши празненства са мерзост пред Мене!”

И наистина, много от нашите обществени увеселения са езическа мерзост, тоест едни са направо пренесени у нас от езическия свят, а други, макар и по-късно да са се появили, са пропити с духа на езичеството. И като че нарочно такива неща се измислят в особено голямо количество в дните на Рождество и Пасха. Увлечени в тях ние позволяваме на княза на този свят, нашия мъчител и противника на Бога да каже на Бога: „И какво толкова ми стори Ти с Твоето Рождество и Възкресение? Всички пак идват при мен!”. Но нека все по-често в дълбините на сърцето ни да звучат думите от петдесети псалом „Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд”.

Нас ни привлича просветената Европа. Да, там за пръв път бяха възстановени изгонените от света езически мерзости. Оттам дойдоха те и все още прииждат към нас. Вдишали този адски газ, ние се въртим като обезумели, забравили сами себе си. Но да си припомним дванадесета година: защо дойдоха французите? Бог ги изпрати да изтребят злото, което ние бяхме приели от тях. Покая се тогава Русия и Бог я помилва. А сега този урок като че потъва в забрава. Ако се опомним, разбира се, нищо няма да се случи, но ако не се опомним, кой знае, може би Господ пак ще прати при нас такива учители, които да ни сложат на място и да ни вкарат в пътя на изправлението. Такъв е законът на Божията правда: да бъдеш лекуван от греха посредством това, което те е привлякло към него. Това не са празни думи, а действие, потвърдено от гласа на Църквата.

Знайте, православни християни, че Бог поругаем не бива, и знаейки това, веселете се и се радвайте през тези дни със страх. Осветете светлия празник със свети дела, занимания и веселие, щото всички, които ни гледат, да кажат: те празнуват свети празници, а не са се отдали на буйните увеселения на нечестивците и развратниците, непознаващи Бога.

* святки – (рус.) дните от Рождество Христово до Богоявление – бел. прев. 

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев