Митрополит Никодим (Ротов) –
виден филокатолик и икуменист

Митрополит Никодим беше забележителна личност. Баща му - партиен работник, страшен човек, но майка му била учителка, обладаваща вътрешна религиозност.

Първият, който го забелязал, бил забележителният архиерей, архиепископ Димитрий (Градусов). Запазила се е кинохроника на Събора от 1945 г., където той със своя ярославски говор бавно, тържествено, с големи паузи произнася: «Аз избирам за патриарх Ленинградския и Новгородски митрополит Алексий». Той и привлякъл към Църквата седемнадесетгодишния Борка и го постригал за монах.

Никодим, безусловно, бил човек способен, попивал знанията като гъба. Разбира се, макар такава да била конюнктурата, оказало се изгодно да му се осигури кариерен ръст, защото всичко му идвало отръки. Бил човек с размах, по руски широка натура, умеел и да люби, и да мрази. Не бива да му се отрече и това, че работел много, дори накрая «изгорял» на работа.

Любимото му занятие било да съставя служби. Разказва, че му се е случвало и така: «Започвам да пиша и въобще не върви. А вчера, докато бях в ЦК на партията, изведнъж ми дойде вдъхновението!»

При това той нанесе сериозен удар по нашето традиционно благочестие. По време на път, например, изискваше цялата делегация непременно да се причащава на всяка служба. А ние пътувахме по работа, работехме и по нощите и съвсем не ни беше до подготовка за причастие. Да не говорим, че се е случвало и кафе да пием след полунощ...

През 1962 г. ние с Никодим заминахме на Атон. Това беше едва второто посещение на представители на нашата Църква. Беше май, а вече жега. Част от пътя яздехме на мулета, а другата част вървяхме пеша.

С мулетата беше истинско приключение. Пътешествахме трима: Никодим — 120 килограма, аз — 70, и в комплект с нас - неизбежният преводач. Мулетата се държаха много интересно. Познават пътя прекрасно: снишават се, когато минават под клонаци, а на стръмнините се притискат към скалата, нагоре се изкачват смело, а надолу слизат внимателно като котки.

Аз веднага се сприятелих с моето муле, галех го, хвалех го: «Ах, че си красив! Какви са ти дълги ушите!» — и от време на време му давах по някоя клонка. А Никодим все се кара на своето: «Ей, ти, къде тръгна?! Стой, ще ме изсипеш!»

После спираме да пренощуваме. На сутринта моето муленце идва при мен, преводачът също оседлава своето без никакви проблеми. А мулето на Никодим бяга от него, рита, блъска, не му дава да припари до него. Аз викам: «Явно вчера вечерта е имало събрание на магарешкия профсъюз по техниката за безопасност и хигиена на труда, и са взели решение да не качват дебелаци». Надойдоха и монаси, ама мулето и на тях не им се дава. Накрая едва едва и с големи усилия успяхме да качим митрополита и да тръгнем на път...

***

Веднъж пък Никодим падна от една катедра. Това се случи пред очите ми и беше направо ужасно. Явно столовете са били поставени съвсем накрая. Оттогава винаги, когато сядам зад катедра, проверявам дали столът стои стабилно, а ако катедрата е малка, направо моля да го махнат оттам.

***

Смъртта на митрополит Никодим навярно не беше случайна: накъдето цял живот го теглеше, там и умря. Въпреки че, разбира се, не беше никакъв таен католик. Господ ще го съди какво повече е сторил за Църквата – добро или зло...

В публикуваните спомени на Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий са цитирани и думите на митрополит Никодим за патриарха: «Патриарх Алексий* е плах и безличен човек. Аристократ, дворянин. Гледа на Църквата като на бащиния».

По-добре щеше да бъде, разбира се, не Никодим да цитира, а да напише своите впечатления. Но Никодим наистина страшно мразеше патриарха и изобщо не го разбираше.

Русь уходящая. Рассказы митрополита Питирима.

Превод: Десислава Главева

* Става дума за патриарх Алексий І, управлявал РПЦ от 1945 до 1970 г. – бел. прев.