„Вредата за Църквата от разделенията е не по-малка от тази, която й причиняват нейните врагове, а дори е доста по-голяма. Ако някой гледа на това дело равнодушно и с безразличие, такъв нека по-внимателно да се вгледа. Ако сам не го е грижа за това, то нас ни е грижа.”

Св. Иоан Златоуст

Едва ли е изненада за някого на кого пак му докривя този път от статия на свещ. Михаил Ковачев в сайта на Патриаршията "Българската Православна Старостилна Църква" осъмна със свой "синод". Разбира се, на гигинския иеромонах Никанор, който макар и клирик на БПЦ, питае необяснима любов към един от старостилните ни разколи в лицето на Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ), и който ядно изригва всеки път, когато някой разкрие суровата истина за този силно защитен вид разколници у нас.

И като му докривяло, отишъл да си излее душата в оня сайт, който се прочу главно с това, че е свърталище все на такива, на които им става криво от истината на душата.

В жалбата си иеромонах Никанор се възмущава, че въпросната статия представяла „поредните перипетии в одисеята на безкрайните разклонения на гръцките старостилци... което било ...четиво за любителите на жълтата преса.“ Само дето пропусна да забележи, че не разклоненията на гръцките старостилци са темата в нея, а тъкмо Княжево-бъкстонският разкол, върху който отдавна е спусната плътна информационна завеса. И за да отклони вниманието от истинския проблем, гигинският иеромонах хитро измества фокуса от БПСЦ и го насочва към автора на статията в синодалния сайт, към списващите същия сайт и към мен. Гледай ти колко недосегаем бил този защитен вид хищници!

От момента, в който преди години „Бъди верен” започна да публикува статии срещу БПСЦ, ни се даде ясно да разберем - за Фотиевия разкол или добро, или нищо. Сякаш идеше реч за мъртъвци. И на ел. поща, и като коментари в сайта (когато имаше такива), и в частни разговори с различни лица, ни беше отправяно недвусмисленото послание: „Не пишете за тях!“ А сред особено напористите беше самият иеромонах Никанор, който особено се гневеше от това.

Във въпросната статия той пак пробутва лъжата, че съм бил „охулил” Силуан Атонски. За кой ли път ще заявя, че Силуан Атонски не беше „охулен“, а бяха разкрити конкретни разлики между неговото учение и православното, с коректно посочени цитати от книгата за него, съпоставени с написаното в Свещеното Писание и светите отци. Обратно, тъкмо о. Никанор изрече хула и то срещу Божията Майка, наричайки я „силуанка“ и изкарвайки я (също като Силуан) борец срещу Бога и Неговото определение за задгробната участ на неразкаялите се грешници. И не стига, че не отговори по същество на критиката, но се разбесня като същинска иродиада в расо и тръгна да ми иска главата от Сливенския митрополит Иоаникий. И понеже на бойния му зов никой не се отзова, насочи своите възвания към целия Свети Синод и Българския патриарх, възползвайки се от услужливата трибуна на Двери. И всичко това уж, задето съм „хулел” новия патрон на манастира му.

Истината обаче е, че критиките срещу Силуан Атонски са само претекст и параван, с които да прикрие истинската цел на атаката. Заради разколниците му е криво на иеромонах Никанор. Те са му болката, както неволно признава в статиите си. Не бива да се сваля маската им, за да не лъсне истинското им лице на губители на човешки души.

Сред всичките му едно от друго по-нелепи обвинения особено впечатляващо е обвинението в гуруизъм. Човек обикновено проектира върху другите собствените си пороци и страсти, но в случая гигинският иеромонах ме обвинява в нещо, което приляга във висша степен на „дядо Фотий”, както синовно нарича старостилния „Триадицкий епископ”. Всеизвестно е, че последният държи подчинените си на изключително „къс повод”. Помним какво се случи с един от неговите свещеници, който преди години реши да се присъедини към БПЦ, но после пак се върна при Фотий. За това му провинение той незабавно беше предаден на църковен съд и низвергнат. Когато беше разтурен Пимено-Инокентиевия разкол свещеноначалието на БПЦ човеколюбиво прие всички каещи се клирици обратно и в сан, и не си спомням някой да е бил наказван толкова сурово, колкото завърналия се при Фотий свещеник.

Сред отличителните белези на гуруизма е и стриктният информационен контрол. В изявление на Ловчанска митрополия по темата се посочва: „Най-силният инструмент, с който техният [на БПСЦ] т. нар. „църковен съвет” държи в подчинение своите пасоми, е дезинформацията.” Аргументи в тази посока има както в посочената по-горе статия на свещ. Михаил Ковачев в синодалния сайт, така и в моята статия на същата тема „Добрият” разкол без маска”. Кой е гуруто тогава?

Успоредно с помията, която излива срещу мен в Двери, гигинският иеромонах реши да свика в края на януари таен свещенически събор, на който да събере всички симпатизанти на Фотиевия разкол в БПЦ, и на който да се „оформи общо становище какво да бъде отношението към БПСЦ” (сякаш не е известно какво е становището на Църквата към всички разколи въобще). И според плановете на този иеромонах, в даден момент, когато той и съмишлениците му решат, да отмъкнат по посока на Княжево максимален брой наивници от стадото на БПЦ, с които да попълнят оределите редици на Фотий, от което ще спечелят както разколниците, така и икуменистите. През последните години Княжевският разкол претърпя значителни загуби и сега някои люде упорито се заеха със задачата загубите му да бъдат компенсирани. Най-усърдният от тези труженици - иеромонах Никанор, успоредно с грижите за доброто име на „дядо Фотий”, постоянно се стреми да злепоставя клира на БПЦ, хвърляйки доста усилия в подронването на неговия авторитет.

Обяснима е болката на разколниците и техните подставени лица в БПЦ. Няма как обаче да им спестим горчивината от съприкосновението с истината. Да, писано е, че „един сее, а друг жъне“ (Иоан 4:37), но нима е честно, след като години наред се полагат усилия в нашата църква да има добра информираност относно църковно-календарната реформа, икуменизма и отстъплението, сега да дойде занимавалият се през това време с трудове от съвсем друго естество иеромонах Никанор и заедно с неколцина свои съзаклятници наготово да пожъне израсналите класове и да изнесе реколтата в посока на Фотиевите хамбари?!

Още нещо прави впечатление при статиите на о. Никанор, а именно мълчаливото одобрение на Двери. Те, които се изживяват като активни борци с всички разколи у нас, допускат поредна публикация, в която безкритично огласяват наглите проразколнически въжделения на гигинския иеромонах. Нима и за Двери Фотиевият разкол е недосегаем?! Какво удивително „съвпадение”!...

Маските обаче продължават да падат. Колкото и да се различават икуменистите от Двери със зилотите от разкола, толкова и си приличат. На практика тези две течения са разединени на повърхността, но обединени в дълбочина, и корените им се сплитат в преизподните дъна.

Апостасийното новостилие и разколническото старостилие са две само на пръв поглед враждебни една на друга стихии. В същината си те твърде много си приличат. Свързани с мистична пъпна връв, те непрекъснато черпят сили една от друга, а двете заедно от преизподнята. Съществуването на всяка от тях отчаяно се нуждае от другата. Новостилците и модернистите се нуждаят от разколниците-старостилци, за да компрометират борбата на несъгласните с отстъплението вътре в Църквата.

Разколниците-старостилци пък се нуждаят от новостилците, за да могат постоянно да обосновават, оправдават и актуализират неканоничното си и ненавременно отделяне от Църквата и дори цялото си съществуване, с новостилието и апостасията. А също и чрез добре премерена и насочена пропаганда да създадат условия за отпадане от каноничната църква на нови групи вярващи.

Тези две течения обаче успешно съжителстват в една антицърковна симбиоза, и водят взаимоизгодно съвместно съществуване, и макар понякога да изглежда, че има противоборство между тях, те си приличат в едно, в главното: в отношението си към Църквата и Православната вяра. За тях Църквата и Вярата са сведени до средство, до инструмент за постигане на лични и групови политически цели, коренно противоположни на целите, които Главата на Църквата Иисус Христос вложи в нея при създаването й. А какви точно са техните цели ясно се вижда от резултатите до момента:

Първи етап -  разколебаване единството на Църквата (взаимоизгодно и за двете страни).

Втори етап - изобретяване от страна и на отстъпленците и на разколниците на нова неправославна еклесиология, която да обоснове „догматически” последващото рушене (и тук твърде добре съгласувани действия и почти идентична еклесиология).

Трети етап и крайна цел - въздигане на псевдоцърквата на антихриста и погубване на максимален брой души.

За осъществяването на тези планове, плановете на тъмнината, е необходима, разбира се, още и още тъмнина. „Да бъде тъмнина!“, гръмко възвестява техният бог и те в мрачен унес и психеделичен транс с тръпнещи устни повтарят неговите слова. Ето защо е толкова болезнено, когато някой изрече на глас истината за тъмнината, в която пребивават.

* Докато подготвяхме настоящата статия за публикация излезе поредният материал на неуморимия иеромонах Никанор, който иначе "никак не обича споровете и препирните". Пореден полет на нездравите фантазии на човек с наранено честолюбие. "Повече няма какво да си кажем", завършва статията си той. Но за кой ли път стана пределно ясно, че той е този, който по същество просто няма какво да каже.