Митрополит Иларион (Алфеев) за предстоящия Събор, диалога с католиците, църковния календар и признаването на МПЦ
Стенограма от интервю на Николай Кръстев за БНР с Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) – председател на ОВСЦ към РПЦ МП
Ваше Високопреосвещенство, как гледа РПЦ на диалога в православния свят преди подготвящия се през 2016 г. Всеправославен събор?
- Ние участваме в подготовката на Всеправославния събор, а лично аз участвам в комисията по редакцията на текстовете от документите за Събора. Тези текстове са посветени на различни теми, засягащи различни въпроси, и са започнали да се подготвят още през 60-70-те, а после и през 80-те години на миналия век. И сега на Събора, за да бъдат обсъдени и приети, трябва да бъдат редактирани.
Кои са темите, които трябва да бъдат решени?
- Честно да ви кажа не смятам, че между отделните поместни православни църкви има каквито и да било сложни въпроси, заради които да има необходимост да се свиква Всеправославен събор. Смятам, че най-важното е, че православните иерарси от различните православни църкви за първи път от 13 века ще се съберат заедно. Дори и нищо да не решим, самият факт за провеждането на нашия Всеправославен събор и съвместното ни служение ще бъде значимо събитие в живота на Православната църква. Текстовете, които сега се подготвят са известни на всички и ще бъдат публикувани предварително и затова не очакваме каквито и да било изненади на събора. РПЦ настояваше и успя да наложи своята гледна точка всички решения на събора да се приемат с консенсус. Не можем да гласуваме по каквито и да било въпроси, касаещи вероучението или църковната практика, ако нямаме пълно единомислие и единство. Ако не успеем да постигнем това единомислие, ние можем да го постигнем на следващия събор. Ако веднъж се съберем и този събор протече успешно, то ще можем да се събираме както втори, така и трети път и постепенно да решаваме тези въпроси, които са се натрупали помежду ни.
Идва ли този момент, когато трябва да се промени календара и всички православни да честваме заедно, например, Рождество Христово, а не както е досега?
- Считам, че ми е все едно, кога ще се отбелязва Рождество Христово. В РПЦ няма такъв дебат. Руският народ е удовлетворен от стария календар и в настоящия момент този въпрос не е поставен на обсъждане. За нас най-важен е мирът в Църквата, както и да се запазва единството в нея. Знаем до какво доведе в Гърция въвеждането на новия календар, когато бе създаден старостилният разкол, който съществува и до ден днешен. Според мен, длъжни сме да избегнем подобно развитие на процесите.
В края на ноември станахме свидетели на едно доста важно и интересно посещение от страна на главата на римокатолическата църква папа Франциск в Истанбул при Вселенския патриарх Вартоломей. Как гледате на този диалог между двата важни християнски центъра днес?
- Римският папа и Константинополският патриарх носят най-пряка отговорност за тези събития, които се случиха през ХІ век, когато е станал разколът между точно тези две патриаршии. Затова смятам за напълно логично те да водят диалог помежду си, за да могат да нивелират последствията от тези печални събития. Константинополският патриарх се срещна с римския папа като глава на една от поместните православни църкви. Той не се е срещнал с него от името на всички православни църкви, защото не е искал разрешение от тях и не е получавал, казано с езика на светската дипломация, мандат за провеждането на такава среща.
Днес, когато светът се стреми към обединение и е все по-свързан в глобалните процеси, възможно ли е да дойде времето и на обединението на християнските църкви? В тази посока неотдавна се изказа и папа Франциск.
- Мисля, че въпросът за обединението (уния – бел. ред.) между православните църкви и католиците не е на дневен ред, макар че някои православни иерарси като митр. Иоан Зизюлас, смятат, че това е възможно в най-скоро бъдеще. Аз обаче не съм съгласен с тази позиция на митр. Иоан и мисля, че има редица разногласия първо в областта на догматиката, които ние искаме и сме длъжни да обсъждаме, което правим в рамките на съвместните комисии по богословския диалог. Този разговор не върви леко и затова и не се придвижваме бързо по тези теми.
Освен това съществува и цяла поредица от други разногласия, които са свързани с нашата история, в това число с трагичната й част. В частност продължава да остава и проблемът с униатството, който остава рана на световното християнство, което виждаме и като последствия от събитията в Украйна през последната година. Затова нищо не е толкова елементарно, както може би се струва на някой отстрани. Но в същото време аз съм убеден привърженик на сътрудничеството между православните и католиците във всички области, в които то е възможно. Ние имаме много общи позиции по темите, свързани от социалния и нравствения кръг от въпроси. Те защитават в Европа традиционните ценности като семейството, състоящо се от мъж и жена, влезли в брак, както и правото на човека на раждане, на живот и на естествена смърт.
В последно време прави впечатление, че РПЦ започва да променя своите възгледи по отношение на неканоничната Македонска православна църква (МПЦ). Идва ли този момент, когато Московската патриаршия ще признае МПЦ?
- Руската църква не може в едностранен план да признае МПЦ. Това трябва да бъде общоправославно решение и ние сме готови да влезем в качеството ни на посредници, ако това е необходимо. И аз след посещението ми в София ще посетя Скопие, за да проведа преговори с ръководството на Македония и на църквата й по тази тема.
Болен въпрос не само за светските лидери, но и за духовните такива в световен план е ставащото в Близкия Изток, където постепенно след "Арабската пролет" драстично намалява броят на християните. Руската църква има свое сериозно присъствие в Светите места. Как възприемате ставащото там?
- Там ставаме свидетели на геноцид над християнското население със съгласието на западните държави. РПЦ е много дълбоко загрижена от ставащото в Близкия Изток, защото в крайна сметка става въпрос дали ще се съхрани християнството по тези места. Десетки хиляди християни загинаха в последно време, други бяха принудени насилствено да изоставят своите родни места и държавите, където живееха. Това в крайна сметка е трагедия, която се разиграва пред очите на целия цивилизован свят и за която се мълчи от страна на медиите. РПЦ винаги е призовавала тези, в чиито ръце е властта да я употребяват така, че да спрат този продължаващ геноцид над местното християнско население.
Българско национално радио, Събота 150
* звуковият файл може да се прослуша тук