За несъмнената вяра
Несъмнено вярващият в Божия помисъл не знае с каква смърт ще завърши пътя си: дали тя ще дойде чрез хора, или зверове, или от глад, или от тегобата на големи трудове, или от други някакви неща. Така или иначе две смърти няма да има, а от едната никой няма да избяга.
Когато се уповаваш на Бога във всички свои нужди заради Небесното царство и умреш за света, вече няма да се грижиш с каква точно смърт ще свършиш. Положилият се на Божия промисъл не се грижи повече за себе си и каквото и да прави - във всичко ще намери полза за своята душа.
Ала нека такъв знае, че този, който се предава на всякакви скърби заради Бога, на всяко място ще намери спасение. Божията благодат ни се дава според нашата вяра - малка вяра, малко ни се дава, а когато много вярваме, сподобяваме се с по-голяма благодат за да можем да търпим.
Нищо не се случва с нас помимо Божия промисъл и Неговата наредба. Бог очаква от нас само произволението на нашия ум. Но съдбите Божии са непостижими и затова трябва в търпение да спасяваме душите си, и този, който претърпи докрай*, ще се спаси чрез Христа Иисуса нашия Господ.
Нему слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания, Слово 43.
Превод: Десислава Главева
* Мат. 10:22