Вход

Православен календар

„Епископски” дъжд

 

1964 година… Светейшият патриарх Алексий е на посещение в България. Патриарх Кирил Български — една необикновена личност, член на Академията на науките, най-големият световен познавач на историята на българското Възраждане, между другото, беше ми оставил като завет, който аз и до днес не съм изпълнил, да направя едно изследване за влиянието на руското славянофилство върху българското освободително движение.

Та значи жали се той: «Ваше Светейшество, трагедия! Национална трагедия! Три месеца няма дъжд — в Казанлък розите загиват. Няма да има розово масло!»

Трябва да кажа, че докато пътуваше на изток, светейшият патриарх Алексий обикновено докарваше със себе си и дъжд, което по тези ширини винаги беше особено ценно и скъпо. Патриархът, въпреки противоречивия си характер, обладаваше и голям вътрешен мир. Гледайки спокойно към патриарх Кирил, той каза: «Нищо, нищо... Господ ще даде, всичко ще е наред. Не бива така тежко да се възприема това... Всичко ще се оправи!» А когато пристигнахме в Казанлък, едва успяхме да излезем от колата, защото валеше дъжд като из ведро. Хората се смееха, плачеха, пляскаха с ръце, хвърляйки пръски възбог, а когато ни закриха с чадъри, от двете им страни водата се стичаше точно върху нас. Но всички бяха щастливи.

След няколко години, може би през 1971 или 1972 г., се озовах в Кипър и там архиепископ Макарий каза: «Знаете ли, пред национална трагедия сме! Три години не е валяло. Цитрусовите насаждения загиват, цялата икономика заминава». Тогава аз му разказах за епизода в България, а той най-сериозно попита: «А Вие не можете ли да ни докарате дъжд?»

Аз отговорих: «Ама, вижте, това е невъзможно — там беше патриархът, а аз съм всичко на всичко епископ.»«Нищо, нека да бъде един малък, епископски дъждец!»

Разсмяхме се, изпихме по чашка кафе, после архиепископът излезе да ме изпрати до колата и… заваля! Но в жегата дъждът на мига се изпаряваше и малко капки стигнаха до полирания плочник, повечето буквално се разтопяваха още във въздуха.

Аз обикновено влизах в делегациите, които се „бореха за мир” и след този случай винаги когато отивахме в Кипър, навсякъде ме питаха дали ще има „епископски” дъждец.

Не много отдавна, през 1996 г., отново посетих Кипър. Пристигнахме през декември, когато обикновено вали, но тази година зимата не дойде, беше сухо, слънчево и топло — ставаше само да се ходи на плаж. Тогава някой подхвърли шегата за „митрополитския” дъжд. Аз казах, че няма да викам никакъв дъжд. Но едва що слязохме от стълбичката на самолета, захладня, насъбраха се тъмни облаци и заваля дъжд, който продължи през всичките три дни на нашия престой. Той беше толкова силен, че наводни града, парализира движението, понеже автомобилите не успяваха да си проправят път през високите води, спря и електричеството. Там, където бяхме отседнали ние ток наистина имаше, тъй като живеехме на един хълм, а домакинът имаше генератор. Но накрая бурята се развилня още повече и изведнъж недалеч от нас падна толкова страшен гръм, та ни се стори, че удари самия хълм или събори покрива. Оказа се, че електрическият заряд бе с такава сила, че изгоряха бушоните и самият генератор. Тогава приятелите ми казаха: «Тръгвай си по-скоро!» И когато си тръгвахме, на път за аеродрума дъждът спря.

Русь уходящая. Рассказы митрополита Питирима.

Превод: Десислава Главева

 

Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти