Вярата е сила, обитаваща в ума и волята на човека. Умът е просвещаван от небесна светлина и държи в себе си това, което Господ му открива. Също тъй и волята бива движена от Бога към изпълнение на всичко истинно, което умът й повелява. Когато вярата е безсилна, тогава умът не може да разбере Божиите тайни, а волята, още преди умът да ги е разбрал, не иска да ги възлюби. Блажени Августин казва, че човек може да обича невидимото за него, но не и непознатото му. А това виждаме в някои християни, които считат себе си за верни, но не защото живеят съгласно с учението на Христа, а само затова, че са родени от родители-християни. Те са верни само защото са получили Кръщение. В действителност те слабо усещат величието на тайнствата, а още по-малко знаят за съдържанието на нашата вяра и с какво тя се отличава от другите религии. Намирайки се в такова положение, те малко се отличават от неверните.

Аз се обръщам към всеки християнин. Кой си ти, който стоиш тук в църквата? Само по твоето име мога да кажа, че си християнин, от нищо друго това не е видно. Ако те попитам Кой е Христос, в Когото ти вярваш, ще се окаже, че ти не можеш да кажеш нищо смислено.

И тъй, справедливо би било да се каже, че в наши дни вярата у християните е оскъдняла, както и пророк Давид казва: „оскъдня истината у синовете човешки“ (Пс. 11:1 - слав.), защото дори те да вярват в църковните Тайнства, вярата им е толкова объркана, толкова хладна и безсилна, че напълно основателно можем да кажем: те така познават Тайнствата, както слепият, който виждал хората като дървета: „Виждам човеците да минават като дървета“ (Марк 8:24).

Бог бил роден в пещера и положен в яслите на безсловесни животни, за да ни научи да не се увличаме по преходните блага. Бог тридесет години живял в дома на дърводелеца и Сам се занимавал с този занаят, за да ни научи на смирение. Бог ходил по улиците на Иерусалим, за да ни покаже пътя, водещ към Небесата. Бог пострадал на Кръста, за да унищожи греха. И всичко това изобщо не трогва съвестта на християните и не поражда трепет в техните сърца.

Ето защо аз отново повтарям това, което току що казах: „оскъдня истината у синовете човешки“. Подобно на истината е оскъдняла и вярата сред съвременните християни, защото вярата трябва да бъде не само правило „как вярваш“. Тя се състои не само в това правилно да вярваме, но и в това да живеем съгласно с вярата: „Вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26).

В същото време тези, които изповядват, че Христос е Учител на вярата, Тайнствата и догматите, че Той ги е открил на нас, самите тези хора не прилагат в живота си Неговия закон. И макар те да чуват от Неговите уста, че блажени са страдащите заради други, въздържащите се от наслаждения, прощаващите нанесените им поругания и обиди, независимо от това престъпват всички Божии заповеди, противят се на Божественото учение на Христа, казвайки в сърцето си: всичко това е истина по отношение на Бога, но не и по отношение на света. И тъй, те нещастните смятат, че така действително се оправдават пред съда на въплътената Божия Премъдрост. Вярата на такива хора е подобна на златна амалгама, която на външен вид много прилича на истинско злато, но докато не бъде хвърлена в огън. Защото когато бъде хвърлена в огън, истинското злато (ако го е имало) остава, а живакът се изпарява*. Така е и при тези хора – те следват Божествения Учител само дотогава, докато не се наложи да се борят със страстите си и да ги побеждават. Тогава тозчас се отричат от Неговото учение и се връщат назад.

Всичкото зло произхожда от безсилната вяра. Оскъдняването и немощта във вярата довежда до оскъдняване на добродетелите и разбогатяване на злото. Какъв велик недостиг е налице сред съвременните християни по отношение на тези богатства и добродетели, които са били тъй изобилни в първите векове на християнството! Любовта към Бога е била толкова гореща, че по свидетелството на Тертулиан много християни по собствена воля предавали себе си на мъчения на гонителите на вярата и понякога дори не достигали палачи за да бъдат умъртвени всички. Също и любовта към ближния е била толкова гореща в тези блажени люде, че по свидетелството на Климент Александрийски имало такива християни, които продавали не само своето имущество, за да дадат милостиня, но и самите себе си продавали в робство, само и само да могат да помогнат на своите братя.

Може ли да се сравнява вярата на древните и съвременните християни? Наистина всичко зло днес произхожда от слабостта на вярата. Ако бъдат отрязани клоните на дървото, те отново могат да пораснат, но ако се отрежат корените, дървото бързо загива. А каквото е коренът за дървото, това е и вярата за душата. Тя храни душата и й дава възможност да расте и да принася плод, затова и се нарича корен на безсмъртието. Ако християнинът живее, той живее чрез вярата, както св. ап. Павел казва: „Праведният чрез вяра ще бъде жив“ (Рим. 1:17). Ако и всички сили на ада да се хвърлят върху този човек, той лесно може да ги обърне в бягство. С помощта на вярата човек достига съвършенство в добродетелите, но ако бъде подрязан коренът на вярата, тозчас погиват не само плодовете, тоест добродетелите, но и листата – това, с което християните се отличават от другите хора.

Когато св. ап. Петър тръгнал по морската повърхност и започнал да потъва, той решил, че причината е в силния вятър: „Като видя силния вятър, уплаши се“ (Мат. 14:30). Но Господ му казал, че причината е в неговото маловерие: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат. 14:31). Тъй и християните смятат за причина на своите зли дела и лош живот изкушенията, които не може да не дойдат. Но истинската причина за злите дела е тази, че вярата им е слаба и оскъдна. А ако тя не би била такава, тогава дяволът не би могъл да наложи върху им страшното робство на греха.

Соколът, роден на свобода, привикнал да лети в чистия и свободен въздух, имащ огромна сила в ноктите и клюна си, как би могъл да търпи някой да го води за клюна, да размахва тояга, да го лиши от свобода? Нима той не би бранил свободата си с клюна и ноктите си? Тъй и християнинът, знаейки, че грехът е противен Богу и по-лош от всяко бедствие, и изповядващ, че Богочовекът Иисус бил разпнат за да бъде унищожен греха – как такъв християнин може да греши?!

Много християни смятат, че грехът е по детски наивно и не кой знае колко голямо зло. Те не само го смятат за малко зло, но и се надсмиват над него, а някои дори се хвалят, че са извършили срамни грехове. Те не се боят да грешат и постоянно трупат грях върху грях. Но както ние се боим да заспим нощем със змия в леглото си, така трябва да се боим и да грешим, и да молим Господа Иисуса Христа да направи нашата немощна вяра силна.

Преп. Никодим Светогорец, Поучения

Превод: свещ. Божидар Главев

* Температурата на топене на златото е 1 064°C, а температурата на кипене на живака е 357°C.