Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Окултизъм и изцеление

 

Как да си обясним невероятния интерес на хората към окултното лечителство, народните лечители, знахари, тяхната притегателна сила, както и какво е отношението на Православната Църква към тези методи на лечение?

Преди всичко, нека обясним какво означава окултизъм, „окултен”. Голямата Съветска Енциклопедия (1974, т. 18, с. 348) определя думата „окултизъм” така: окултизъм (от латинската дума occultus – таен, съкровен) – общо название на учение, което признава съществуването на скрити сили в човека и космоса, недостъпни за обикновения човешки опит, но достъпни за „посветени”, преминали през особена инициация (посвещение) и специална психическа тренировка. При това ритуала на посвещението има за цел достигане на „най-високо ниво на съзнанието”,... „откриващо достъп към така наречените „тайни знания”. Именно тези „тайни знания” лежат в основата на врачуването, магията, от които на сцената на обществения живот излизат екстрасенството, биоенерготерапевтиката, уфологията и пр. В последните години окултните науки – есктрасенството, биоенерготерапевтиката, уфологията, учението за кармата, хипнозата, парапсихологията и др., получиха твърде широко разпространение, особено сред псевдонаучната интелигенция.

Окултните учения идват у нас и от запад, и от изток. До голяма степен това е свързано с развитието на идеологическия и духовния плурализъм, или с всепозволеността на фона на т.нар. демократизиране на обществото. Днес пред очите ни се осъществява страшна духовна агресия против Русия и главно против Православието в Русия, тъй като единствено Русия остава стълб и крепост на истинското християнство в света. Именно затова се хвърлят огромни усилия, които да разклатят отвън и отвътре Православието и Църквата. Навярно малцина знаят, че само през 1994 г., например, ЦРУ е похарчило 150 млн. долара за духовна агресия срещу Русия, и само в Сибир нахлу цял поток различни антиправославни проповедници, които започнаха да създават у нас какви ли не секти, училища, включително и окултни, за екстрасенси, магии, НЛО, астрология и пр.

От друга страна, кризата в нашето здравеопазване, което на времето се считаше за най-доброто в света, липсата на безплатна висококвалифицирана медицинска помощ, която се превърна в изключително доходна търговия с лекарства, стигнали рекордно висока цена, изчезването от аптечната мрежа на много от най-необходимите лекарства, появата на огромен брой екстрасенси, магьосници, шамани, знахари, предлагащи почти на всяка крачка сравнително евтина помощ, както и религиозното невежество на населението, доведоха до рязкото нарастване на вълната на окултното лечителство и прибягващите към него на мнозина невярващи или маловерни хора.

В същото време отношението на нашата Църква към окултните методи на лечение е крайно отрицателно.

Защо окултните методи на лечение са толкова опасни? Хипнозата, медитацията, ескстрасенството, магьосничеството, кодирането използват методи за насилствено въздействие върху психиката на човека, които потискат неговата воля и моделират поведението му по чужда воля – волята на хипнотизатора, екстрасенса, магьосника и т.н. Те въздействат върху човешкото подсъзнание, налагайки му своя програма на поведение и мислене. Прониквайки в съзнанието на човека, тази програма определя поведението, постъпките, дори и начина му на мислене. Той си мисли, че постъпва според волята и желанията си, но в действителност изпълнява волята на друг човек, на друг дух. Това насилствено въздействие ограничава личността на човека, парализира неговата воля, променя поведението и дори мисленето му. Човек бива превръщан в нещо като биоробот, у него бива убиван Божия образ.

Всеки човек, дори лошия и грешния, носи в себе си Божия образ. Образът Божий в човека се състои в това, че той притежава свойства, присъщи на Бога: разум, свободна воля, безсмъртна душа. Потъпквайки волята на човека и налагайки му своята, променяйки начина му на мислене и поведението му, окултистите затъмняват в него Божия Образ и подчиняват душата му. 

Според учението на светите отци на Църквата човек може да постъпва според своята воля, според Божията воля и според волята на бесовете, която в дадения случай му се налага чрез посредник – магьосник, екстрасенс, хипнотизатор.

Екстрасенството, биоенерготерапевтиката, магьосничеството, магията и останалата нечиста бесовска сила вървят по опасен път. Екстрасенсите и магьосниците се вмъкват в духовния свят, въпреки забраната на Църквата и Светото Писание, и постигат някои лечебни резултати, но те проникват в духовния свят със своята греховна, неочистена душа и тогава в него те естествено могат да общуват само със света на отрицателните енергии.

В Евангелието се казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. А те се вмъкват в духовния свят, без да са очистили душата си с покаяние, по греховен начин, въпреки забраната на Църквата.

Православието си поставя за цел не придобиване на някакви свръхестествени способности, а очистване на душата от греховете чрез покаяние, молитва, пост, въздържание, вършене на добри дела, любов към Бога и хората.

В основата на християнския живот лежат любовта и вярата, добрите дела, аскезата (постът, въздържанието). Християнският път преминава през нравствено усъвършенстване: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48), а не чрез упражнения, развиващи свръхестествени способности, без душата да се е очистила чрез покаяние, любов, вършене на добри дела. Такъв път е опасен, защото той води към духовен свят без очистване на душата, към духовен свят без любов към Бога и хората.

Съвършената любов привежда към смирение, а смирението е противоположно на гордостта. Човекът в своята гордост се смята за съвършен, велик, най-добрия от всички, могъщ. Окултизмът развива у хората тъкмо този стремеж да властват над света, над природните явления, над хората, а властта изключително превъзнася душата, т.е. развива гордостта, която се явява начало и край на всеки грях. Именно от гордост паднал Деница – дяволът, и съблазнени именно от гордостта съгрешили първите хора на Земята – Адам и Ева. Змията, зад чийто образ се прикривал дяволът, внушила на Адам и Ева: „Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях (плодовете на дървото за познаване добро и зло), ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Ето в какво се изразява  грехът: в непослушанието и гордостта – „Ще бъдете като богове”. Затова Бог се противи на горди, а на смирени дава благодат.

Нахлуването в духовния свят без нравствено очистване и покаяние, а чрез физически и духовни упражнения, усилва гордостта, усещането, че човек е  всесилен, могъщ да управлява природните стихии и хората, често тази гордост довежда до тежки психически заболявания и помрачава Божия Образ в него.

Християнският път е насочен към развиване на Божия образ и възвеличаването Му. Това е път на избавяне от робството на греха. В Евангелието пише: „Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Но Кой е Истината? Господ Иисус Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът”. Това означава, че само чрез познание на Бога ние откриваме истинския път, познаваме Истината и придобиваме Живота. Извън Бога няма да ги открием. А окултизмът ни извежда на път без Бога, път, който не е истински и животворен.

„Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Но свободни от какво? Може ли човек да бъде свободен в един свят, лежащ в грях и зло? Човекът е подчинен на въздействието на различни закони в този свят: природни, биологични, физиологични, юридически, социални, икономически, нравствени, духовни. И не бива да нарушава нито един от тези закони, иначе ще отговаря строго за своите нарушения. А от какво ще се освободи човекът, когато познае Истината? От вършене на грях! И тъй, когато познае Истината (Бога), той става свободен от вършене на грях. Ап. Иоан Богослов казва: „Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава” (1 Иоан. 3:6). Ето в какво се заключава истинската свобода на човека в този греховен свят.

Освобождавайки се от греха, човекът побеждава своето естество. Както ни е известно, много християнски светии не се женели, т.е. живеели в пълно въздържание, почти не спели, често съвсем  малко се хранели (например една просфора на ден или един сухар). Чрез аскетичния си живот в Христа, светиите побеждавали „естеството”. И тъй, чрез аскезата, вярата и любовта към Бога и хората, „побеждавайки естеството”, мнозина от тях придобивали Божията благодат, т.е. Божия сила и можели да изцеляват, да бъдат прозорливи, да вършат чудеса. Окултистите обаче тръгват по съвсем друг път – пътя на специални тренировки без очистване на душата и тялото от греховете, получавайки свръхестествени способности от бесовете чрез специално посвещение (инициация). Без особена духовна бдителност и нравствено усъвършенстване, човек придобива съответните плодове на своите трудове: „изцеления”, предсказване на събития (ясновидство), влияние върху събития, „промяна на човешката съдба” и пр.

Целта на християнския живот не е развиването или получаването на свръхестествени способности, а стежанието, т.е. придобиването на Светия Дух по думите на преподобни Серафим Саровски. Християнството е път към  съзиждане на „нова твар в Христа” (ап. Павел). Това не може да се случи в окултизма. Оттук следва, че окултистите действат не чрез Божията благодат, но чрез света на отрицателните духовни енергии – света на бесовете. А това води до тежки, понякога и трагични последствия.

Свещенослужителите и православните лекари добре познават трагичните последствия от „лечението” на хора при екстрасенси, биоенерготерапевти и магьосници. Ако те не са просто шарлатани, а действително екстрасенси, то в някои случаи обръщащите се към тях наистина могат да получат облекчение или даже изцеление на заболяванията. Но след няколко месеца, по-рядко година (по мои наблюдения най-често от 2 до 6 мес.), болестта се връща с нова сила, лечението й става доста по-сложно, често се увреждат другите органи и се развиват тежки психически отклонения.

Може да проследим следното верижно развитие на „постокултния синдром”: временно подобрение или дори „изцеление”, латентен (скрит) период от няколко седмици до година (най-често от 2 до 6 мес.), възобновяване на болестта с нова сила, често с поразяване на други органи, поява на немотивирани страхове, поява на мотивирани страхове (например страх от смъртта, страх от пътуване в транспорта, страх за близките хора и пр.), поява на гласове, заповядващи да се направи нещо (т.е. управляващи психиката на човека), депресивно състояние, мисъл за самоубийство, самоубийство (често!).

Често, особено децата и невярващите, виждат бесовете наяве и те ги плашат или им заповядват да извършат определени действия. Събрал съм множество случаи от подобни наблюдения.

Грех, болезнь, исцеление, Беседа вторая.

Превод: Светла Георгиева


 

Други статии от същия раздел:

module-template15.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти