Вход

Православен календар

„Руска традиция“ ли е жените да се молят с покрита глава

 

„Всяка жена, която се моли... гологлава, засрамя главата си... Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?“

1 Кор. 11:5,13

Така е написано в словото Божие. Така учи св. апостол Павел. Така са разсъждавали християните от древност и до към първата половина на ХХ век. Така са се спасявали светите жени. Ако погледнем иконите, по правило всички свети жени са изобразени с покрита глава[1]. Защо? Просто защото такава е православната традиция от древност и тя е намерила отражение в православната иконопис. Всички благочестиви християнки от древност и до към първата половина на ХХ век са следвали тази апостолска църковна традиция. От послушание към нея, с благоговение, със смирение, със страх Божий. По примера на светите жени. А днес?


Днес, за жалост, жените (а нерядко и мъжете) у нас влизат в Божия храм за молитва в крайно неприличен вид. Днес у нас жените в църква са почти всички с непокрита глава, често с панталони, с модни фризури, с боядисани коси, нокти, устни, очи, лица, с обеци, гривни, пръстени и пр. символи на светската суета. Къде им е послушанието към църковната традиция, къде им е благоговението, къде им е смирението и страхът Божий? Напротив, те са горделиви, суетни, непокорни на апостолската традиция и нямащи страх Божий, земни и плътски. Чеда на модата, тлението и суетата. Нямащи нищо общо със светите жени, макар и да ги гледат изобразени на иконите в приличен, благоговеен и смирен облик.

Защо днес е така?

Първо, защото много от свещениците ги учат, че може да се молят в църква и изобщо – с непокрита глава, и не е нужно да слагат забрадки. Такива свещеници не са ли чели наставленията на св. ап. Павел? Не знаят ли църковната традиция? Чели са ги, разбира се, но не желаят да ги съблюдават, не им обръщат внимание. Знаят църковната традиция, но я пренебрегват. И измислят лъжливи оправдания на греха, като например следните:

1. Че думите на св. ап. Павел се отнасяли само за древните християнки, а днес времената са други

Крайно лекомислен „аргумент”. Защото апостолът говори за жените изобщо, без да отнася думите си конкретно за определена епоха. И тъй, както в древност е било неприлично и срамно жена да се моли Богу гологлава, точно тъй същото това е неприлично и срамно и днес. Това е истината. А че времената са други следва да отнесем не към думите на апостола, а към нагласата на християнките. И разликата е, че в древност християнките са имали страх Божий и са ги съблюдавали, а днес нямат страх Божий и не ги съблюдават.

2. „Ходи като всички и не се различавай от останалите, за да не ти се смеят”

За жалост днес много свещеници се срамуват от външния си вид на Христов служител и поради този лицемерен срам ходят из града цивилни, без расо, и си оставят толкова символична „брада”, че понякога човек се чуди има ли я, няма ли я, или пък оформят символична брадичка-„катинарче”. Това се прави с цел като тръгне свещеникът из града без расо и със символична „брада”, никой от гражданите даже и да не го помисли за свещеник. За да не би някой да му се смее, че е Христов служител. Често за това настояват и съпругите, та като отиде свещеникът със семейството си на заведение, на пиршество, с компания „приятели”, на плажа и пр., да не се отличава от всички редови граждани и по нищо да не личи, че е Христов служител, тъй като в цивилни дрехи и със символична „брадичка” на никого и през ум няма да му мине, че е такъв.

Съвети за подобно поведение такива свещеници, разбира се, дават и на християнките. Именно, че християнките не трябва да се отличават по външен вид от масата нецърковни жени, и не бива да следват примера на светите жени за скромен външен вид и покрита глава, за да не им се смеят. С други думи, да се срамуват от външния вид, присъщ на благочестиви християнки. Лицемерния срам пред „чедата на тоя свят” (Лук. 20:34), срама от изповядване на благочестието с живота и поведението си, срама от външния вид на Христови раби, понякога такива свещеници прикриват със съвети от рода на: „Не носи забрадка, за да не се възгордееш”, „Не носи дълга пола, за да не парадираш с благочестието си”, „Ако отидеш на гости в пост и ти сервират блажно, яж, за да не се правиш на голям постник пред хората”.

О, заблуда! Според такива „пастири” излиза, че трябва да се срамуваме пред безбожниците, че сме християни, и да не го изповядваме с дела, за да не ги оскърбим, да не ни се смеят или да не се „възгордеем”! А истината е точно обратна. Безбожниците трябва се срамуват от безбожието си, а не християните от благочестието! Нека земните и плътски „християнки” се срамуват, заставайки нагло пред Бога с непокрити глави, а не благоговейните християнки, които изпълняват думите на апостол Павел! Нали и Христос е казал: „Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели” (Марк. 8:38).

И тъй, нека не се срамим от благочестието си, а да бъдем всякога готови с кротост и боязън да отговаряме всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда (1 Петр. 3:15). Ако „модерните” безбожници и плътските „християни” (между които няма съществена разлика) ни се подиграват за това, че следваме църковното благочестие, нека изповядаме „с кротост и боязън”(1 Петр. 3:15): „Да, ние наистина постим, жените носят забрадки и следваме църковното благочестие, защото така изисква нашата Православна вяра”. Нека бъдем уверени, че кроткото и твърдо изповядване на Христовото благочестие пред „чедата на тоя свят” (Лук. 20:34) не само ще ни принесе небесния венец на изповедничеството, но и в този живот ще ни даде такава небесна радост, с каквато нищо земно не може да се сравни. Като помним, разбира се, че трябва да вършим това скромно и смирено, или както е казал апостолът, „с кротост и боязън” (1 Петр. 3:15), с духовен разум (срв. Рим. 8:6), и наистина само заради Бога, „имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса” (Евр. 12:2), и следвайки примера на светите мъже и светите жени, които са угодили на Бога.

3. „Носенето на забрадки е руска традиция”

Така твърдят много български свещеници и така погрешно учат хората. Така е учел своите духовни чеда, за съжаление, и известният „старец“ архим. Назарий (Терзиев)[2].

Както видяхме, изискването жената да се моли на Бога с покрита глава е апостолска традиция, възприета от Църквата и съблюдавана две хилядолетия. Друг е въпросът, че тази апостолска църковна традиция днес се спазва строго само от ревностните православни християнски народи: руснаци, румънци и грузинци. Но това съвсем не значи, че е руско-румънско-грузинска традиция. А е тъжен повод да се замислим колко дълбоко е проникнало сред българските, гръцките, и арабските християни[3] „плътското мъдруване” (Рим. 8:6) – „мъдростта на тоя свят” (1 Кор. 1:20), която по думите на ап. Иаков е „земна, душевна, бесовска” (Иак. 3:15), пагубният дух на материализма и осветскостяването, и стремежът да се подражава на „модерното“. Тази православна традиция днес се спазва, разбира се, и от ревностните християнки в България, Гърция, и арабските страни, но те са твърде малка част в сравнение с голямото мнозинство духовно разслабени, земни и плътски християнки в тези страни, при което се създава впечатлението, че я спазват предимно руснаците (понеже са най-многочислени). Много други важни православни традиции от Свещеното църковно Предание днес са се запазили благодарение на ревността на руснаците към Православието[4].

И така, носенето на забрадки в църква и по време на молитва не е руска традиция, а е православна традиция, спазвана от древност в Църквата, и не бива свещениците да заблуждават хората, защото ще понесат тежка отговорност пред Бога.

При добра воля и желание никак не е трудно да се съблюдава благочестивата традиция за носене на забрадки в църква.

Тази благочестива традиция само до преди век и половина-два е била съблюдавана и по нашите земи. Да не би до ХІХ в. нашите предки-християнки да са ходели на църква гологлави?! Даже и през ум не им е минавало, нито пък се е считало за прилично.

Друга заблуда по въпроса за носенето на забрадки в църква и на молитва е следната.

Щом на жената „косата ѝ е дадена вместо покривало” (1 Кор. 11:15), то ако тя е с дълга коса, може да не слага забрадка (тъй като има покривало на главата си). 

Да, като се извадят тези думи от контекста, се стига до такова погрешно мнение. Затова трябва да се следва смисълът на апостол Павловите думи в цялост. Когато той казва, че не е прилично жена да се моли Богу гологлава (1 Кор. 11:13), съвсем няма предвид остригана жена, та да се прави извод, че ако тя е с дълга коса, значи не е гологлава. Понеже по-напред апостолът казва, че ако гологлавата жена не иска да се покрива, нека се стриже (ст. 6). Тук без съмнение апостолът има предвид гологлава, т.е. непокрита жена с дълга коса, иначе не би имала какво да остриже.

Нека разгледаме и въпроса дали само омъжените жени трябва да си покриват главите по време на молитва, както считат някои, понеже св. ап. Павел казва, че покриването на главата на жената е „знак на мъжова власт над нея” (1 Кор. 11:10). Затова според мнението на някои свещеници и богослови, девиците (неомъжените жени) не следва да покриват главите си по време на молитва, тъй като нямат „мъжова власт” над себе си, и не трябва да носят знака на такава власт.

Така ли е в действителност?

Ако внимателно прочетем всичко, което ап. Павел казва по този въпрос, ще видим следните моменти в изложението му по въпроса.

1. Когато говори, че за всяка жена е срамно да се моли Богу гологлава, очевидно има предвид, че всяка жена, без да уточнява омъжена или не, не винаги, но по време на молитва, т.е. когато духом и физически предстои пред Бога трябва да е с покрита глава – от благоговение и чувство за приличие пред Бога.

2. Когато говори, че „жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея” (ст. 10), очевидно е, че ако приемем, че апостолът казва това за омъжените жени, то омъжената жена винаги има тази власт и съответно винаги следва да носи нейния знак – покриването на главата, а не понякога да го носи, а понякога да не го носи. Но ако проследим отначало думите на апостола, се вижда, че първо той говори за покриването на главата на жените по време на молитва, а не изобщо. А след това, като основание за това покриване при молитва (а не постоянно) той указва не на конкретното брачно състояние мъж-жена, а първо на положението изобщо на жената спрямо мъжа като Божии творения („мъжът... е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа”, ст. 7), а след това на техния произход („не мъжът е от жената, а жената е от мъжа”, ст. 8) и назначение („и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа”, ст. 9). Дотук апостолът говори за мъжа и жената изобщо, без да конкретизира за брачни отношения. После, продължавайки мисълта си, пак без да споменава за брачни отношения, казва, че „жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея” (ст. 10), в логическия ход на предните си думи изобщо за отношението мъж-жена. И накрая, за да не се създаде впечатление, че по някакъв начин принизява жената спрямо мъжа като Божие творение (пак не като брачно отношение, понеже е ясно, че „в Господа” както жената може да е неомъжена, така и мъжът може да е неженен), добавя: „Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога” (ст. 11-12). Последното изречение отново ясно изразява отношението мъж-жена като Божии създания по отношение на техния произход.

И тъй, всичко това изясняване на отношението мъж-жена като Божии създания, а не конкретно като брачен съюз, апостолът привежда в подкрепа на първото си твърдение: че жената трябва да си покрива главата, когато стои на молитва пред Бога (а не изобщо). Че е така, се вижда и от това, че след изясняване на отношението мъж-жена като Божии творения, апостолът отново изказва първата си мисъл: че е неприлично жената по време на молитва пред Бога да е гологлава, а не че изобщо е неприлично да е гологлава.

В църковната иконописна традиция могат да се срещнат изображения на девици с непокрити глави. Но в тези случаи те не са изобразени като застанали на молитва пред Бога. Същите персонажи обаче, изобразени от друг иконописец, се срещат и с покрити глави.


Въведение Богородично. Съпровождащите Св. Дева Мария девици са изобразени с непокрити глави. Самата Тя обаче е изобразена с покрита глава. На същата икона, нарисувана от друг иконописец, същите девици са изобразени с покрити глави (някои от тях).

Светите деви-мъченици Вяра, Надежда и Любов понякога се изобразяват с непокрита глава, а друг път – с покрита. Майка им София винаги се изобразява с покрита глава.

Въздвижение на св. Кръст. Всички жени, предстоящи пред Господния Кръст, са изобразени с покрити глави.

Рождество Богородично. Някои от прислужващите жени (непредстоящи на молитва) са изобразени с непокрита глава.



Свети жени. Св. прав. Анна, прпмчца Анастасия Римлянка, вмчца Анастасия Узорешителница, вмчца Варвара, мчца Дария, вмчца Злата Мъгленска, равноап. Олга и вмчца Евфимия, вмчца Екатерина, прпмчца Евгения. Изобщо, всички свети жени, между които и много девици, по правило се изобразяват с покрита глава.

И така, какво ни учи Светата Православна Църква по въпроса дали жените да се молят с покрита глава?

Следвайки думите на св. апостол Павел и църковната традиция, отразена, както се спомена, и в иконописта, Св. Църква вменява на всяка жена-християнка като задължение да си покрива главата по време на молитва. Най-общо казано, това са три случая: когато се моли в храма, когато се моли пред домашните икони и когато се моли преди и след храна. В останалото време може да е и с непокрита глава, вкл. и когато се моли с кратка вътрешна молитва (напр. Иисусова, имайки предвид задължението ни непрестанно да се молим – 1 Сол. 5:17). Такава е църковната традиция, която и до днес се съблюдава строго в Руската, Грузинската и Румънската поместни църкви.

* * *

Какво да кажем на християнките, които не се молят преди и след храна, не четат утринни и вечерни молитви (или прочитат само „Отче наш” и толкова), а в храма ходят само за да запалят свещ, да поседят малко и да си излязат, без да се интересуват от съдържанието на богослужението и без да вникват в него?

И на тези, които казват: „Всички са без забрадки, само аз ли да слагам забрадка?” Или пък стоят в църква с шапки, кепета и капели? Последното също никак не е прилично – няма да видим нито една св. жена - Божия угодница, изобразена по този начин.

Имаше един преподавател-богослов, който като нарушаваше някакво църковно изискване, казваше: „И все пак слънцето изгря”. Т.е. от това, че го е нарушил, светът не се е свършил. Така, за жалост, разсъждават и неблагоговейните „християнки”: „Какво толкова ще стане – казват, – като не сложа забрадка? Няма да се свърши светът”.

Не бива да разсъждаваме и постъпваме като непослушни и неверни чеда на нашата Майка – Св. Православна Църква. Ако искаме да се спасим, трябва да следваме примера на светите мъже и светите жени, за които знаем, че са се спасили, а не лошия пример на тези, които пренебрегват църковното апостолско и светоотеческо Предание. Трябва също да познаваме Православната си вяра и тя да ни бъде по-скъпа от всичко, защото чрез нея се надяваме да получим живот вечен (Иоан. 6:47; 1 Тим. 1:16).

Сайт „Православна класика”

[1] Изобразяването на икони на свети жени с непокрита глава, например преп. Мария Египетска, преп. Теоктиста от Лезва и др., е крайно изключение, продиктувано от изключителните обстоятелства на живота им. Както знаем, преп. Мария е живяла в пустинята, където не само че не е имала възможност да намери с какво да си покрие главата, но не е имала и дрехи, с които да се облече.

[2] http://dveri.bg/9w39c. Архим. Назарий (Терзиев – 1933-2011) е бил игумен на Кокалянския манастир и за него е писано много. Човек поначало духовен, със строго православни виждания по много въпроси, за жалост той е имал и някои малко на брой, но съществени по важност неправославни разбирания. Например по въпроса дали жените трябва да носят забрадки в църква, той казвал, че не трябва, защото това (според него) е руска традиция. Известно е също, че е бил голям защитник на римокалендарната реформа в БПЦ и по думите на близки на някои християни, които споделяли с него, че постят по православния календар (т. нар. „стар стил“), им налагал епитимии за това. Считал, че въздържанието от месо не е строго задължително за монасите.

[3] Не само в България днес християнките потъпкват тази апостолска традиция, но и в Гърция, както и арабките-християнки.

[4] Например Йерусалимският богослужебен Устав на Църквата и до днес се спазва в Руската Православна Църква. Благодарение на нея той се практикува и днес. Слава Богу, можем да кажем, че руснаците не са приели окастрения т. нар. „цариградски типик“, съставен през 19 век не от светец, а от клиросния певец Константин Протопсалт и специално пригоден за духовно-разслабените съвременни светски християни в Гърция, откъдето той е дошъл и в България. Затова днес имаме представа за богослужението на светите Отци само от учебниците по църковна история. И това, че РПЦ е запазила в богослужението си древния Йерусалимски Типикон, съставен още през VІ в. от светите Отци, съвсем не означава, че той е „руска традиция“, по същия начин, както и съществуващата от древност църковна практика жените да носят забрадки в църква.
 

Други статии от същия раздел:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти