Отговор на монах Даниил до Маркиан, монах от Иверския скит

До досточтимия брат в Христа Маркиан^[1], радвай се!

Като приех с голяма признателност драгоценното Ви послание от второ число на този месец с приложен ръкопис, който излага виденията и откровенията на великия простодушец^[2]старец Евтимий, усърдно благодарих и прославих Всеблагия Господ, тъй като отдавна желаех да вникна в тези свръхестествени видения, за които съм слушал от различни лица много противоречиви неща. И сега премного ти благодаря^[3], възлюбени, за запознаването с този труд, от който може да се почерпят много душеполезни и спасителни неща. Затова, отстъпвайки пред Вашата молба, предприех изчерпателен разбор на споменатия ръкопис от гледна точка не само на съдържанието, но и на същността.

На първо място искам заслужено да Ви похваля. Понеже едва-що у този препрост^[4]християнин и на това място^[5] се открили тези видения, Вие поради опасения от изпадане в прелест сте обявили това на духовните отци, които признали показалите му се явления за истинни, което всъщност Ви подтиква старателно да ги запишете за полза на почитателите му.

На второ място, въпреки че аз, независимо от цялата Ви любов към мен, не заслужавам такава чест, Вие, поради своята безкрайна скромност, искате от мен указания дали са истинни описаните видения. И нека бъде така, тъй като Вие, достоен за най-висока дружба и най-високи похвали, държите в паметта си наставленията на светите отци за разсъдителността и в частност на авва Моисей, който казва: „За този, който съобразява живота си с разсъжденията и волята на преуспелите, не е възможно да попадне в демонско прелъстяване, но все пак не бива всичко да се открива на случайно срещнати <...>, а на старци, духовни и имащи разсъдителност и не такива, които [просто] са остарели с времето, защото много хора, гледайки възрастта им и откривайки [им] своите помисли, заради неизкушеността на „старците“, вместо да получат изцеление, изпаднали в отчаяние.“^[6]

Ще кажа и за дарованията на Светия Дух: ако в наши дни видим тези от тях, които са известни от древност, не у безмълвниците и знаменитите духовници, а у простите, безкнижни хора, а често и у миряни, то не бива да негодуваме или завиждаме. Та нали Божиите дарования са неотменни и се дават не случайно, не напразно, но по неизказан начин и по съображения, известни само на Единия Бог, защото Той точно знае доброто разположение на човеците, които са в състояние да вместят в себе си благодатта. И всеки, който от завист се опитва да опровергае това, богоборства и хули Светия Дух. Достатъчни са откровенията [с които те се сподобяват], за да признаем, че са от Бога, а не са бесовски подигравки.

Имаме безброй примери, които потвърждават истинността на тези думи. И измежду първите нека се обърнем към великия сред светиите Спиридон. Не беше ли този безкнижен мъж преди своето архиерейство пастир на овце? Но бидейки при това доброгласен пастир на Светия Дух, с дръзновението си към Бога надмина много високоучени отци. И не само победи Арий, но и чудовищния идол на александрийци, когото множество свети отци не успяха да поколебаят, сам той с дръзновение събори и унищожи.

Да си спомним свети Захарий, простия обущар, който имал жена и живял не в гори и пещери, а в греховния свят и това как от само себе си пред него се отворили дверите на храма „Света София“, а след молитвата му чудесно се затворили. А какво да кажем за готвача Ефросин? В манастира, заради това, че куцал и бил неграмотен, бил предмет на безкрайни насмешки и оскърбления от страна на братята, но още приживе се сподобил с райско наслаждение, а след смъртта си станал известен като по-славен от мнозина други.

Разглеждайки такива примери, не ни подхожда да поставяме под съмнение нелицеприятния Божий съд. Разбира се, не бива също така да се доверяваме подред на всички необичайни явления без внимателно изследване, защото много монаси, не само простодушните, но и прославените с велика добродетел, подвизи, а също и със знамения и чудеса, впоследствие бяха осмивани от бесовете и ни хвърляха в безутешна скръб. Затова светите отци, като най-изкусни в духовното делание аскети, настоятелно ни призовават към трезвение. Известно е, че всички, които са дръзнали да приемат подобни видения без истински наставник, след това са падали в многоплачевна прелест.

И така, според учението на отците, нека строго и най-грижливо да изпитваме дори най-истинските и даже нелъжливи [на вид] откровения, защото разпознаването на лукавството на проклетия сатана е най-трудно дело. А доколкото моето недостойнство, благодарение на многогодишния опит и внимателно обучение при непрестанно подвизаващите се отци и духоносни старци, е в известна степен осведомено по този предмет, дръзвам да Ви съобщя своето смирено разсъждение.

Моля също така да се има предвид, че следващите по-долу смирени слова не са плод на моя беден разсъдък, да не би някак да се окажа по-мъдър или над моите духовни отци, известни със своята добродетел и боголюбие (да не бъде!), а само (заради голямата Ви любов и в изпълнение на Божията воля, повеляваща да се угажда не на човека, а на Бога) безстрастно ще изложа малко от многото, което съм срещал сред хората като нас и ще съпоставя истинните знамения с противоположния им вид.

Имал съм случай да познавам старци, преуспели в подвига, които с отсичане на собствената си воля и мъдруване са избягвали невидимите бесовски мрежи, както и други, известни с висотата на своя живот, но по-късно люто уязвени и претърпели поражение от демоните. Наистина много от тях в началото получаваха истински Божии дарования, но след това, заради самонадеяност и недостатъчно внимание, придобиваха известност с печалния си край, за което ще прочетете по-натам.

Тук ще кажа за препростия Евтимий. Приемам и съм съгласен с всичко, което пишете за неговия добродетелен живот и голяма простота. При всичкия недостиг на духовни познания и непознаване азбуката на християнската вяра, този мъж от детството си придобил безмерна преданост към Бога, а след това всичко случило се с него при откриването на храма^[7] станало по неизреченото домостроителство на Всеблагия Бог.

Известно е, че където намират Божий храм, там в хората, подобни на стареца Евтимий, се проявява и Божието действие, което им помага да открият и всичко останало. И наистина, храмове, подобни на този, както и чудотворни икони, и досега биват откривани на много места и на изток и на запад. И това се случва не само чрез невинни създания и малки дечица, което не е толкова необичайно, но понякога и чрез грешници и нечестивци, които се удостояват с нощни видения и получават повеление от Бога велегласно да възвестяват за видяното.

Всъщност при много такива явления се сбъдват думите на свети Василий Велики: „Бог и чрез противящите Му се изпълнява Своята воля.”^[8] Тук няма да се позовавам нито на мнението на многобройни духовници и мои братя в Христа, нито ще кажа името на такъв един прелъстен човек, защото от мнения и посочвания светостта не намалява и заблудата не се вкоренява, защото истината се проявява чрез самите дела.

Ние изповядваме и светите отци учат, че лукавият сатана от ненавист към водещите свят живот всячески се опитва да ги прелъсти с различни заблуди. Когато в някого забележи склонност към съзерцания и видения, дори и истинни, то той приема образ на светъл Ангел и като хитроумно му навява своите измислени фантазии и мечтания, посрамва този подвижник пред Ангелите и човеците^[9].

Ето и на този нещастен простодушец след пристигането му тук започнали да се появяват видения, които непрекъснато се повтаряли. И ще Ви напомня, че нито духовните му отци, нито най-близките му приятели не възпрепятствали дързостта му и не показали нужното трезвение, но сами засвидетелствали пред него, не знам по каква причина, че всичко това е истинно. И така този нещастник на сън и наяве, по време на работа и на път, съзерцава многобройни видения, т.е. „явявания“^[10] на Христос, на Пречистата, на безчислени сонмове ангели, на горящи в небето кръстове, на Константин и Петър (постоянно!) и други лица, които видения, моля да ми бъде позволено, за мое най-голямо прискърбие да обявя за плод на прелест и съвсем не за истина.

Моля Ви да вникнете в житията на всички боговидни отци и ще се убедите, че те са изпълнени със знамения, чудеса и дивни подвизи, но с изключително малко видения и откровения, които са се случвали само при изключителна необходимост. И говорели за тях светците съвсем малко, докато дяволската лъжа се разпространява със скоростта на самолет, бързайки да се яви на невежите и, което е още по-тежко, да прелъсти боголюбивите и духоносни мъже, славни с добродетели и благочестие.

Сравнете нелъжливите видения на светите отци с разглежданите и ще разберете колко високи и достойни за всяко доверие са първите и колко дръзки, да не кажем безумни, са вторите.

Да си припомним небесния човек и земен Ангел, великия Максим Кавсокаливит, силен с дела и видения, удържал победа над древния съблазнител. Той само веднъж се удостоил да види нашата Владичица Богородица и често се изкачвал на връх Атон, за да се поклони на мястото на Нейното явяване, въпреки че Госпожа Богородица не се отделяла оттам и би могла да му се явява по-често. Но признак за нелъжливите знамения е това, че те притежават една особена тежест и убедителност, докато лъжливите знамения са лековати и в същото време натрапчиви.

Последното е очевидно именно с това, че обладаният от такива мечтания Евтимий постоянно вижда едни и същи натрапващи му се образи на „светии“ (т.е. на Константин или Петър), „Ангели“, „Архангели“, и други. И не само по време на молитва [му се явяват те], но и на път и навсякъде, понякога в образите на случайни хора, които искат от своя нещастен почитател, с цел още по-голямото му прелъстяване, икони и свещи, понякога в образите на литургисващи иереи и прислужващи им Ангели. И вместо угождаване Богу и възхвала на Света Троица, се въздава почит - о мъка! -  на лукавия сатана.

А като пример за нелъжливи знамения у благодатните мъже отново ще посочим обущаря Захарий. Той, както знаем, идвал през нощта в храма „Света София“ и когато започвал да се моли, църковните врати сами се отваряли, а след края на молитвата му по чуден начин се затваряли. Но светият, избягвайки прославяне от човеци, скривал своите високи добродетели, а когато те станали известни на преподобния инок Иоан, Захарий напуснал града, страхувайки се да не изгуби това съкровище заради суетна слава. Така и свети Ефросин, докато бил оскърбяван от всички, радвал се и не напускал обителта; а когато неговата святост се открила, побързал да си отиде. Изпадналите в прелест без стеснение разкриват своите видения, както и немощите си, не само пред духовниците, но и на всеки срещнат и духовно непросветен човек, мислейки си, че това е дело богоугодно и така стигат до най-жалко падение.

Една от основните съблазни на Евтимий, която станала източник на останалите, е свързана с явяването на „свети Евдоким“.  Повод за това станал, както сам Вие пишете, спорът му с някакъв дърводелец за родината на светеца. Според дърводелеца светецът бил от Халкидики, докато благоговейният Евтимий непременно искал да види в него човек родом от Епир и като доказателство предлагал да разгледат черепа на светеца и да се уверят, че вдлъбнатината на тила му е силно скосена. Хващайки се за този повод, многолукавият змей, като някакъв фонограф^[11], отлично нагаждайки се към съблазънта, на другия ден му представил „свети Евдоким“ като иерей, който заповядал да го наричат Петър. От този момент дяволът, като на кино, не преставал да показва този „светец“ ту на риж кон, ту с някаква древна шапка и дреха от груба вълна, озарен от ослепителна светлина. Понякога се явявал и като литургисващ иерей, (обявявайки, че заради недостойнството на другите иереи само той може да извършва света литургия), и като достопочтен старец, заповядващ да го наричат не Евдоким, а Петър. „Аз, твърдял той, съм епирец^[12], родом от древна Стика. Много от вас, епирци, всеки ден сте тук, но нито един не дойде да ми се поклони, за което много скърбя. Иди при свещеника и се разпореди да ми изпише икона.“ И други, подобни на тази, речи произнасял, неподобаващи на истински светия. Друг път заповядвал на Евтимий да поръча две икони на „свети Петър“ и сребърни кандила към тях, за което да се обърне към духовника на Иверската обител, чиято душа (както било открито в друго видение от „архангелите Гавриил и Рафаил“) ще просияе като слънце.

Всичко това, както го виждам аз, а също и самото дело свидетелства, че това са плодове на прелестта. И съм дълбоко натъжен от това, че те засягат честта на много добродетелни мъже, ако не и на цялата Православна Църква Христова. Затова смятам за необходимо накратко да изложа на Вашата любов някои подробности от пълното житие на свети Евдоким.

Вашият смирен послушник, както знаете, до тридесет и петата си годишнина пребиваваше в светата Ватопедска обител, където основно изучи жизнеописанието на преподобния. Слушал съм също разкази на почтени хора, които са присъствали при пренасянето на мощите на свети Евдоким през 1848 г. Някои от тях са: Иаков Симицис, Григориакис-псалт^[13] и Диако-Даниил от Иерисос, често споменаващи пред мен това събитие. При намирането на мощите е имало също трима архиереи: Иосиф, бивш Варненски, [Григорий]^[14] Адрианополски и Хрисант Смирненски, който всъщност се обърнал към стеклото се множество със следните думи: „Отци и братя, не бива да има съмнение в светостта на този Божий угодник, тъй като той, предвиждайки своята кончина и избягвайки човешката слава, дошъл тук с желание да предаде духа си Богу, а непреставащото благоухание на светите мощи свидетелства, че той е свят. Но тъй като името на този подвижник не ни е известно, ще го наречем Евдоким^[15], защото светите мощи, които виждаме, са намерени по Божие благоволение.“

В същия този ден съставили последование и вечерта, по време на всенощното бдение, започнали чудесата. Първо получил облекчение, а на сутринта и съвсем оздравял един инок от Култуша, който дотогава пет години бил парализиран. После към светеца се обърнал и страдащият от болест на очите лекар на Иверската обител отец Григорий: „Ако ме излекуваш, незабавно ще направя сребърна рака за твоите свети мощи!“ И явилият се в същата нощ светец го изцелил, за което и досега напомня сребърната рака с гравираното име на дарителя. Няколко дни по-късно светецът се явил на един килийник от Гифтадик и като го изцелил, казал: „Моето име не е Евдоким, а монах Сава. Но кажи на отците от обителта да продължават да ме наричат [както досега] Евдоким.“

Истинското име на светеца било открито по Божието домостроителство, за да стане ясно и неговото звание. Братята, внимателно преглеждайки библиотеката на обителта, намерили голяма старинна [ръкописна] книга с пространното житие на Сава Ватопедски^[16]. Този високообразован мъж просиял през втората третина на XIV в., по време на златния век на Света Гора, обогатил нейната история с имената на велики Божии угодници, сред които св. Григорий Палама, св. Григорий Синаит, св. Максим Кавсокаливит, св. Игнатий и св. Калист Ксантопул.

Пристигайки на Атон от Солун, той първо постъпил на послушание при един старец, известен с голямата си строгост, след което безмълвствал с други двама послушници в областта срещу ватопедската Каламица. Старецът заповядал на Сава да не произнася нито дума, докато не се изпълни двадесетгодишното му безмълвническо послушание. Но тъй като след нашествието на сарацините монасите се пръснали, а старецът умрял, на светеца се наложило да продължи да безмълвства.

Като си наложил подвига на юродството, той пребродил много места и заради неизмеримите трудове, съчетани с боголюбиво поклонничество, се удостоил с дара на чудотворството. Но като извършел чудо, светецът по всякакъв начин се опитвал да го омаловажи, като се представял за безумен и избягвал човешката почит. Живеейки така дълги години и обхождайки в съвършено мълчание Кипър, Иерусалим и земите отвъд река Йордан (където подражавал на преподобна Мария Египетска), той извършил най-велики и превъзхождащи човешката природа подвизи.

След като изминали двадесет и пет години, Сава се явил в Константинопол, където прекратил безмълвието и юродството си, призван да защити Църквата от свирепо нападащите я еретици-месалиани^[17]. Заедно със св. Григорий Палама той се проявил като велик поборник за Православието, така че свещеният събор и благочестивият василевс Андроник Палеолог^[18] взели решение да го ръкоположат за презвитер и веднага след това да го възведат на патриаршеския престол (това станало преди избирането на господин Филотей за Константинополски патриарх^[19]). Но тъй като светецът не желаел това, тайно от него определили ръкоположението за най-близкия празник, на който се очаквало да присъства цялото свещеноначалие. Когато настъпил денят, няколко иереи и дякони в присъствието на царя и болшинството иерарси, издебвайки момента, хванали Сава под ръка и го повели към храма за извършване на хиротония. Но той, когато стигнал до царския престол, сграбчил края на порфирата на Андроник и като го дръпнал, силно извикал: „Царю, приятелите да си бъдат полезни в нужда^[20], а Сава да не става иерей!” При тези думи владетелят потръпнал, загубил сили и като поискал прошка от преподобния, заповядал веднага да го пуснат. След връщането си на Атон Сава отново се установил във Ватопедската обител. По-късно той бил изпратен от прота^[21] в Константинопол по работите на Великата Църква и Света Гора, а в последния период от живота си бил в неизвестност. Като бил известéн [свише] за времето на своето отхождане и придобивайки всичко^[22], светецът се отделил в най-далечната част на гробището, където и предал Богу дух.

Такава е накратко истинската история на светеца, чието пространно житие се намира във Ватопедската обител, а копия от него – в хранилището на скита „Св. Анна“. Всичко казано по-горе ясно разобличава сплетните и лукавите лъжи на дявола, който подправил виденията на този „епирец“ (мнимия сродник на злощастния Евтимий) и, което е още по-лошо, принудил простодушника да поръча икони на „новоявилия се“ Петър. И ако нашата Църква заедно с виденията на единия и лъжата на другия лековерно допусне да се въвеждат нови „светци“, произволно да се сменят имената им и да им се изписват икони, колко ужасно би било това заблуждение! Но не: Православната Църква не само не допуска нищо такова, а напротив, дава заради него епитимия.

Ала някой може да ме попита: „Възможно ли е това да е било от прелест, след като Константин и другите явяващи се на Евтимий му заповядвали да се осенява с кръстното знамение, което и те самите пред него извършвали. И откъде са повтарящите се видения на гигантски кръстове, по-светли от слънцето? И защо при многократното си осеняване с кръстното знамение тези видения не изчезвали?“

На това бързам да отбележа, че именно към такива доводи прибягва лъжата, защото ангелът на тъмнината се представя за светъл Ангел. И когато забележи човек, склонен към подобни мечтания, му се явява в образа на разпнатия Христос, на Пречистата или на светиите. Когато накрая види, че този християнин е приел всичко това за истина и като дошло от Бога, започва да го подтиква безспир да извършва кръстното знамение, да посещава храма, да се отдава на бдения, а ако прелъстеният има иерейски сан, да извършва ежедневно света литургия. И тогава силата на кръста не че отслабва – не, но прекратява своето действие, защото прелъстеният е изменил на Кръста. Когато нещастникът разбере своята заблуда и духовниците го убедят, че това е от прелест, благодатта на Кръста отново започва да действа и сатанинските видения изчезват. За най-добро потвърждение на казаното могат да послужат две [сравнително] неотдавнашни случки.

Преди около четиридесет години авторът на тези редове, както знаете, се намираше в Русик, където по това време живееше известният на мнозина иеродякон Иеротей, неотдавна починал вече като иерей в Кутлумушкия скит. Тогава още млад, той самочинно се отдал на бдение, прекарвайки нощите в непрестанна молитва с неизброими поклони. Виждайки това, чевръстият дявол започнал от ден на ден да му предлага (точно както и на нещастния Евтимий) множество видения на „Христос“, на „Пречистата“, на „Ангели“ и други подобни. А за да увери Иеротей, че всичко това е от Бога, му говорел: „Аз съм наистина Христос и искам да ти дам големи дарования. Само се пази от беса на гордостта и винаги се осенявай с кръстното знамение за прогонване на вражеските действия.“ Той често се явявал на Иеротей във вид на Разпнатия, пред когото монахът ревностно се кръстел и извършвал своето правило. Лукавият му показвал и доста други „видения“ и „откровения“, в това число и относно пороците на другите братя.

Но по Божията милост Иеротей често откривал това по време на изповед. Духовниците, като чували за кръстното знамение, виждайки смирението му и отдалечаването му от празни беседи, започнали да почитат иеродякона като „светец на нашето време“. А кои били духовниците, които го одобрявали? Вартоломей от Ватопед, Нифонт от Ватопедския скит, руснакът Иероним от Пантелеимоновата обител и не на последно място - великият отец Сава. Накрая отец Сава сам измислил средството: „Когато се появи наричащият себе си Христос, предложи му да ти каже какво съм си намислил, за което никой друг не знае, и ако ти каже – значи всичките тези явления са благодатни, ако не – значи са от бесовете.” Той тайно съобщил на Иеротей това, което си бил намислил и когато Иеротей се обърнал с уговорената реч към мнимия Христос, лукавият бил посрамен. Тогава прелъстеният пламнал от гняв: „Не ти ли ми се явяваше като Христос? Но не: ти си дявол!“ И веднага самият враг му се представил: „Аз съм сатаната, комуто ти толкова години служиш и на когото си дал залог – своя подпис!“ (тъй като Иеротей мислено неведнъж се клел пред него и [някак си] го удостоверявал със своя подпис).

Като избълвал това, той се нахвърлил върху монаха. Стоящите наблизо подхванали и едва свестили Иеротей, който, идвайки на себе си, започнал горчиво да оплаква своята беда. И макар че след многократни молитви за прогонване на бесовете виденията постепенно да изчезнали, трябва да знаете, че разделяйки се едновременно с тези съблазни, той се разделил и с всички монашески обети и вижте колко печален бил неговият край.

Ще предложа на Вашето внимание и друга история, която показва силата на дяволската измама. Преди двадесет и пет години по препоръката на едно лице ме посети високообразован мъж, който отначало се срамуваше да открие сърцето си. По вида и речта му аз забелязах, че има някакъв психически недъг и като събрах смелост, казах: „Радвам се да ви видя, защото очаквам да чуя нещо полезно за душата си!“ При тези думи той подскочи от възторг: „Благодаря, отче! Най-накрая намерих човек, равен на мен по призвание. И тъй като съм изобилно надарен с благодат, нищо няма да скрия.“

„Аз, продължи той, съм роден в Тесалия, недалеч от Олимп. Обичах учението и затова завърших гимназия в Солун, а след това постъпих [като учител] в немско училище, където ме увлече новата система за преподаване и бях добре заплатен, защото получавах всеки месец (освен частните уроци) по десет отомански лири. Едновременно с това, като се занимавах за доброто на обществото с изучаване на Свещеното Писание на двата Завета, дойдох до мисълта, че трябва да водя християнски живот, съгласно с моето предназначение. И първа грижа за мен станаха молитвата и постът.

Веднъж през нощта, както стоях пред иконата на Божията Майка и със сълзи Я молех да ме дари с благодат, видях пламък. Излизайки от иконата и влизайки право в сърцето ми, той го изпълни с безмерна радост и оттогава в него не пресеква Иисусовата молитва. Тази радост ме принуди да продължа още по-натам с многочасовата молитва, след което очистеният ми ум започна да съзерцава различни видения на сън и наяве.

Скоро след това ми се яви блестящ Ангел и ми каза: „Аз съм изпратен от Бога винаги да бъда твой помощник. И така, ти трябва много да постиш и да се молиш на Бога.” Цяла нощ стоях на молитва с книгата на Стария Завет в ръка, като се молих на Господа да ме удостои с едно от виденията на пророк Иезекиил и веднага, изпадайки в екстаз, видях това, което му е било дадено да види. На другата нощ се удостоих с откровенията на Исаия, Даниил и други пророци, а също и с тези, описани в Апокалипсиса на св. Иоан Богослов, за което по-късно всеки ден размишлявах. Забележете, аз победих съня и корема: спях само по час в денонощие и се хранех два пъти в седмицата с малко сухари и вода.”

На въпроса има ли духовен наставник и дали се изповядва, гостът отговори: „Не, само на вас изпитвам потребност да разкажа това. Защото често ми се явява Христос и предупреждава: „Виж, не разказвай на никого, защото сега няма истински духовници и ще се подложиш на много обиди.“

Като забелязах, че зрението му е силно повредено, а на лявата ръка, изгорена и осакатена, няма два пръста, запитах: „Обясни ми, моля те, от какво са пострадали очите и ръката ти, защото се досещам, че тук се крие някаква тайна.“ Той, решавайки, че съм прозорлив, каза: „Няма да скрия и това. Очите ми пострадаха, когато дълго време всеки ден, от обяд до два часа, особено в лятната жега, докато учениците си почиваха, непрекъснато се взирах в слънцето, без да затварям клепачи. От това започнах да получавам видения на Ангелските Сили и светии от всякакъв чин, всеки ден различни. Независимо от силната болка и парещите сълзи, аз търпях, защото такава беше заповедта на Ангела. И всеки път, когато виденията прекъсваха, започвах да се осенявам с кръстното знамение.

А с ръката се получи така. Ангел ми заповяда през нощта да чета Стария Завет с горяща свещ в ръка и да я гася, когато стане съвсем малка, което аз изпълнявах. В деня на св. Спиридон, стоейки както обикновено с горяща свещ, видях стаята си ясна като слънце и самия светител Спиридон, като на икона, облян от ослепителни лъчи. „Радвай се, подвижниче Николае, каза той (защото това е името ми). Благодаря за голямото ти усърдие към мен и искам в тая нощ да придобиеш мъченически венец. Щом пламъкът на свещта докосне дланта ти, стисни я с всички сили, дори да ти се струва, че ръката ти изгаря. Бъди мъжествен и ще победиш змея, началник на всяко зло!“ Като каза тези думи, той стана невидим. Когато пламъкът опали дланта ми, аз отначало усетих неизказано благоухание и след това не чувствах никаква болка, докато не се спукаха мехурите от изгарянията. А после, страдайки силно, чух глас: „Сега събери с език кръвта от ръката си, защото тя е равночестна с Христовата Кръв!“

После нещастникът разказа, че не издържал на болката и бил принуден да отиде на лекар, комуто обяснил, че се е изгорил по невнимание, задрямвайки до огъня. За щастие, успели да спасят ръката му. Но чуйте по-натам каква власт добива над такива хора лукавият бяс.

Подчинявайки Николай на своята воля, той му се явил отново в образа на Христос и казал: „Само още едно нещо остана да извършиш, с което премного ще ми угодиш. Кръщението, което са ти дали родителите ти не е истинско, защото древният чин е изменен от Вселенските Събори. И така, побързай, иди в Солун и приеми истинско кръщение от немските протестанти, които са го запазили още от апостолски времена.“

И така, отивайки в местната немска болница, той обявил за своето намерение да се кръсти по лутерански обред и приел „потапяне“. Скоро след това обаче решил да отиде в Милопотам и да разкрие извършеното на подвизаващия се в безмълвие там патриарх Иоаким III. Което и сторил, ала премълчал за предишните изкушения. След като му обяснил колко е съгрешил, патриархът го изпратил при духовника отец Нифонт и след това, по негов съвет, извършил над отпадналия чин на обратно присъединяване към Православието с миропомазание. Не след дълго обаче лъжливите видения се възобновили.

За да не ви уморявам, ще кажа, че след като търпеливо слушах в продължение на шест часа историята за чудовищните му заблуди, в двучасова беседа доказах на своя гост, на основата на много места от Свещеното Писание и доводите на разума, тежката им пагубност, така че той, чувайки това, накрая отхвърли всички свои предишни заблуди. Въпреки че извлече полза от това обаче и в бъдеще се съпротивляваше на подобни мечтания, следите от прелест се забелязваха у него до края на живота му. След време той заболя от туберкулоза и издъхна на Света Гора като мирянин.

Тези истории са достатъчни за намиране на истината и изобличаване на прелестта. И ако ти с нужното внимание прочетеш настоящето писмо, благоволи да го предадеш в Иверския манастир на духовния отец Партений, който без съмнение ще разбере къде е истината и двамата с него се погрижете да отклоните заблудения Евтимий от греховните мечтания. И ако е възможно, избавете го от прелестта, защото този, който е превърнал скрижалите на своя ум в запечатващ фонограф мечтанията на ангела на тъмнината, ще се затрудни да ги отхвърли напълно.

Внимателно наблюдавайте също да не се появят при вас икони на лъжливия Евдоким, т.е. „иерей Петър“, за да не оскърбите Светия Дух. Защото такова изображение ще бъде обида за истинския свети Евдоким и най-голяма радост за лукавия. Ако не се вслушате в безпристрастния ми съвет, ще дойде време и ще видите края на този човек, но ще бъде късно и твърде горко, защото собствената ви пастирска съвест ще изобличи както Вас, така и всички, които поддържат тази заблуда.

Последното видение, което Вие неотдавна ми описахте (когато той видял „светеца“ да служи литургия, като между другото останалите иереи били обявени за недостойни да я служат), е най-грозна лъжа, защото този, който я приема, въвежда ерес в Христовата Църква. Възможно ли е светците посмъртно да се явяват като извършващи литургия, защото уж в днешните иереи благодатта не била действаща? Това е чудовищната заблуда на ересиарха Макракис, който смятал свещенодействията на грешните свещеници за безблагодатни и учел своите последователи да търсят иерей с праведен живот и отново да се кръстят при него, защото предишното Кръщение по всяка вероятност било извършено от грешник!

Поднасям най-дълбоките си извинения, ако с нещо съм досадил и оставам в съвършена любов към Вас.

Изцяло Ваш приятел: монах Даниил иконописец

Ангельское житие

Превод: Даниела Димитрова

[1] Подразбира се скитът на името на св. Иоан Предтеча при Иверския манастир.

[2] В гръцкия текст: του απλοικωτάτου.

[3] Тук, както и във всички следващи по-долу случаи, където последователно се използват обръщенията „ти“ и „Вие“ към едно и също лице, сме следвали оригинала.

[4] В гръцкия текст: του απλουστάτου; в именителен падеж на църковнославянски се предава като "препростый". Като се има предвид, че „препрост“ е прозвище на някои светии (в частност на преподобния Павел Препрости – 7/20 март и 4/17 октомври), използването му спрямо прелъстения мирянин Евтимий може да се смята за иронично.

[5] Изглежда във Ватопед връзката на адресата – иверския старец Маркиан - с тези събития е неясна.

[6] Цитатът не е намерен.

[7] Историята на излъгания от дявола простодушен човек е изложена в книгата на архимандрит Херувим (Карамбелас). Современные старцы Горы Афон. М., 2002. Пер. с англ. (гл. "Старец Даниил Катонакский [так!]". С. 208–209). Там той се явява като мирянин албанец, строител от Стика (северен Епир) на име Демос (по-правилно Димос). Като видял на сън църква, скрита на някакво място под земята, той с помощта на свои земляци я разкопал и от този момент повярвал в своето избранничество. По-късно, работейки на един строителен обект във Ватопедския манастир, Демос станал ревностен почитател на свети Евдоким. Измежду повярвалите в истинността на неговите видения архимандрит Херувим назовава епископ Александър Родостолоски.

[8] Цитатът не е намерен.

[9] срв.: 1 Кор. 4:9.

[10] В гръцкия текст: θεωρίας, ήτοι θεοφανείας.

[11] фонограф - един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона.

[12] Епирец – човек, родом от Епир, историческа област в западната част на Балканския полуостров (днешна Албания и северозападна Гърция), към XIX в. населена в значителна степен от албанци. Терминът „епирец“ обозначава без разлика гръцкото и албанското население на Епир, може да се прилага от гръцките писатели и специално към албанците като нарочно архаизирано тяхно име.

[13] Псалт - църковен певец.

[14] Пропуснатото в оригинала име е възстановено съгласно „Атонски патерик“, съдържащ съкратена версия на житието (Афонский патерик. Киев, б.г. С. 624).

[15] Името Евдоким (от гр. "благоизкусен") е съзвучно, но не е родствено с гръцкото ευδοκία — "благоволение".

[16] Има се предвид преди всичко "Житие и деяния на преподобния и богоносен наш отец Сава Нови, подвизавал се на Света Гора Атон", съставено през втората половина на XIV в. от Филотей Кокин, станал по-късно патриарх на Константинопол (съществува руски превод, преиздаден неотдавна: Патриарх Константинопольский кир Филофей. Светило иноческих добродетелей. Житие преподобного отца нашего Саввы Нового Святогорца. Спб., 2002). Съхранило се в три списъка, в това число Ватопедския (който очевидно е чел старецът Даниил), то за първи път е издадено през 1898 г. Някои негови детайли се разминават с дадения по-долу преразказ.

[17] Месалиани или евхити - секта с древен произход, за чийто родоначалник се смята еретикът Маркион. Те отхвърляли Църквата, като я обвинявали, че променя най-важните заповеди на Христос за непрестанно очистване на душата чрез молитва и пост.

[18] Андроник Палеолог — Андроник III (1328—1341). Според житието на преподобни Сава, съставено от патриарх Филотей, това се е случило вече при неговия приемник Иоан VI Кантакузин (1341–1355).
.
[19] Филотей Кокин заема Константинополския патриаршески престол два пъти: в периода 1354–1355 г. и в периода 1362–1376 г.

[20] вж.: Притч. 17:17.

[21] Прот (гр. πρωτος — пръв) – изборен председател, отначало на съвета на игумените, а след това на Свещената Епистасия на Света Гора, заради което започнал да се нарича протоепистат. Длъжността прот е известна от Х в.

[22] срв.: Мат. 16:26.