Не трябва да се държат у дома съблазнителни книги и картини
Из повествованието от Лимонара* за това как Света Богородица не влезе в килията на авва Кириак** заради двете книги на нечестивия Несторий
Във вашите домове често се случва да се видят много неприятни неща. На стените редом със светите икони се виждат картини понякога с най-съблазнителен вид, а у четящите - на полиците между свещените книги - често се срещат песнопойки или безнравствени книги. Колко грешно и душепагубно е това, може да разберете от следното повествование.
Презвитер Кириак, който служел близо до Каламонската лавра при Йордан, разказва:
„Видях в съня си жена с благоговеен образ, облечена в багреница, а с нея двама мъже. Всички стояха около моята килия. В жената познах Пресвета Богородица, а в придружаващите я – Иоан Кръстител и Евангелист Иоан. Зарадван от такова посещение, аз се хвърлих в краката на Ходатаицата на света и започнах да я моля да влезе в моята килия, та да се помоли за мен на Бога. Но Тя не се съгласяваше. Когато със сълзи не преставах да я умолявам, виждайки моята настойчивост, Тя сурово ми каза: „В килията ти държиш моя враг, как искаш да вляза при теб?” След тези думи Тя се отдалечи.
Аз се събудих и започнах дълбоко да скърбя, мислейки си, дали не съм ли съгрешил против Нея поне с помисъл, тъй като освен мен в килията нямаше никой. След дълго себеизпитване не намерих в себе си никакво прегрешение против Нея. Потънал в печал, станах и взех една книга за да разсея скръбта си с четене. В ръцете ми се оказа книгата на блажения Исихий***, презвитер йерусалимски. Отворих я и в самия й край намерих две слова на нечестивия Несторий, който бил осъден на Третия Вселенски Събор за това, че наричал Пресветата Дева не Богородица, а христородица, твърдейки че от Нея се родил прост човек, а не Бог в плът. Веднага се сетих, че именно той е врагът на Пресвета Богородица. Незабавно станах и върнах книгата на онзи, който ми я беше дал.
- Вземи си, братко, книгата. Тя ми принесе повече вреда, отколкото полза.
Той поиска да узнае в какво се състояла вредата. Разказах му за своя сън. Изпълнен с ревност, той веднага изряза от книгата двете слова на Несторий и ги предаде на огън****.
- Да не остане и в моята килия - каза той, - врагът на нашата Владичица Пресвета Богородица и Приснодева Мария!
***
Изхвърляйте, братя, боклука от вашите домове! Да четете свещени книги и заедно с тях безнравствени, да гледате с благоговение на светите икони и да се любувате на съблазнителни картини, това означава, че с едната ръка строите дом, а с другата го рушите, съзидавате спасението и в същото време го разорявате. И погледнете само какво зло може да произтече от всичко това! Ето, заставаш на молитва и веднага твоите очи неочаквано попадат на подобна картина. Какви мисли ще се породят в главата ти? Ще бъдеш ли в състояние да възнесеш чист ум и сърце към небето, да се съсредоточиш, да се вглъбиш в себе си, да се отдалечиш от всичко светско?
Или пък, да речем, твоят малолетен син или дъщеря поради неразумие вместо пред иконата започне да се моли на някоя безнравствена картина. Върху кого ще лежи грехът? А най-лошото от всичко е каква страшна зараза от тези картини или безнравствени книги може да порази тяхното младо и невинно сърце и да го повреди завинаги! Кой ще отговаря тогава за това, че са били съблазнени? Съдете сами. Господ казва: „Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мат. 18:7). „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6). Амин.
Протоиерей Виктор Гуриев, Пролог в поучениях.
Превод: свещ. Божидар Главев
* „Лимонар” известен още като „Духовни полета” (Луг Духовен) или Синайски патерик на блажени Иоан Мосх – бел. прев.
** Преп. Кириак, презвитер в лаврата Каламон, се подвизавал през VI в. Не трябва да го смесваме със св. Кириак, починал в 557 г. – бел. ред.
*** Исихий, презвитер йерусалимски, починал в 432 г. Той е известен със своите тълкувания на Свещ. Писание, слова и нравоучителни съчинения. Двете слова на Несторий могли да бъдат вписани по-късно от някого в книгата, съдържаща съчинения на Исихий – бел. ред.
**** За практиката да се изгарят книги, носещи съблазън, се споменава и в Деяния Апостолски (4:34). Повече - тук и тук – бел. прев.