Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Искам да знам - 10

 

ДЕСЕТА ЗАПОВЕД

„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.”

Живели някога двама съседи - Зарко и Стоян. Обичали се като братя, помагали си. И на работа, и на празник все заедно били. Стоян си имал магаре. Магаре като магаре, но Зарко много го харесвал. Все за това магаре си мислел. Един ден, когато Стоян бил на нивата, Зарко влязъл в двора му, хванал Марко за юларчето и го довел в своя обор. Радвал му се, милвал го... Толкова го искал и ето че вече било негово. По едно време се сепнал - как ще е негово, нали Стоян ще си го познае, щом го изведе на двора?

- Няма да го извеждам, ще ми стои в обора - решил Зарко. - Там ще му се радвам. След ден-два ще му го върна.

Повъртял се около добичето още малко.

- Такова хубаво магаре, а да стои затворено - размислил се той. - Ще го впрегна, за да закарам два чувала жито на воденицата. Хем ще го поразходя, хем работа ще свърша.

Приготвил чувалите, метнал ги в каручката, но внезапно се сетил: „Ами ако някой познае магарето на Стоян?"

- Ще взема да му отрежа опашката. Така никой няма да го познае.

Речено-сторено. Взел големия остър нож и влязъл в обора. Хванал магарето за опашката и замахнал. А магарето от болка така го ритнало, че той се намерил в ъгъла на обора с отрязаната опашка в ръка. Всичко го боляло.

- Заслужих си го - рекъл си Зарко. - Магарето е добиче, но изглежда разбира каква злина съм сторил. Ще го върна още сега на Стоян.

Станал, хванал здраво уплашената животинка и тръгнал накуцвайки към съседа си. Магарето бавно пристъпвало зад него. Стоян бил на двора - подреждал нарязаните дърва. Видял Зарко зад оградата и го попитал:

- Приятелю, да си виждал моя Марко?

- Водя го - казал Зарко, бутнал портичката и влязъл.

- Да си жив и здрав! Мислех, че се е запиляло някъде, магарето му с магаре...

Протегнал ръка да помилва магарето, но като ужилен я отдръпнал.

- Това не е моето магаре - моето имаше опашка! Води го там, откъдето си го взел!

- Точно това правя! Оттука го взех! - рекъл Зарко и му разказал всичко, както си е било. - Ако можеш, прости ми и нека пак си останем приятели.

- Прощавам ти, съседе, но това магаре вече не е мое. Води си го у вас, а виж къде е моето.

Нямало що да прави Зарко. Повел горкото магаре назад. На другия ден отишъл на пазара и с последните си пари купил здраво магаре за Стоян.

- А магарето с отрязаната опашка, бабо?

- То си останало при Зарко. Не му вършело работа, че се бояло от него. Пък и той се срамувал да тръгне с такова магаре по селото. И каква му била ползата, като не изпълнил Божията заповед - никаква!...

- Бабо, искам да знам, тези десет заповеди достатъчни ли са, за да бъде човек добър?

- Съвсем достатъчни са. Нали добър човек е този, който вярва в нашия Бог, обича майка си и баща си, не краде, не лъже, не убива... Когато човек е разбрал човеколюбивите закони със сърцето и ума си, той по-добре ги спазва.

- Aз също ги разбрах, бабо, и ще се опитам да бъда добра.

- Вярвам ти, слънчице мое!

Баба Елена прегърна Бояна и я разцелува.

<< предишна

Книгата „Искам да знам” се публикува в "Бъди верен" с любезното разрешение на издателство "Изкуства" и авторката Ангелина Жекова.

module-template13.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти