По целия свят днес се водят спорове по повод числото 666 и печата на антихриста, който ако бъдел поставен на някого, оставал неизгладим за цял живот.

В тези спорове се оказаха въвлечени и обикновени миряни, и духовенство, и монашестващи – населници на Света Гора Атон.

Уместно е човек да се поинтересува от кого и защо се вдига такъв шум, защо този проблем така силно привлича вниманието и възбужда интереса на обикновения човек. Защото всичко това повече напомня на вестникарска сензация, отколкото спор, предизвикан от „ревност по Бога“. Би следвало също да се изясни, доколко тези най-нови „откровения“ са съгласни с преданието на нашата Църква. Ако пък не са съгласни, тогава нужно е да им се противостоим, като се облечем в Божието всеоръжие, за да унищожим замислите на дявола (2 Кор. 10:4). А ако те са напълно съгласни с духа и буквата на учението на Светата Църква, тогава несъмнено трябва да бъде предпазен Божият народ от съблазните на дявола, възникващи в света.

Моето изследване в никакъв случай не носи полемичен характер и макар аз да съм разглеждал някои спорни и противопоставени една на друга идеи и да съм съпоставял различни гледни точки, макар да съм се старал да не критикувам никого конкретно, наясно съм, че все пак ще бъда обект на различни обвинения, но огънят ще изпита, какво е на всекиго делото (1 Кор. 3:13). Това, което написах, написах за слава на Христа и Нему предавам себе си на съд, защото съдът, както знаем, Нему е поверен от Отца.

Ще започнем от 1981 година, когато, ако някои си спомнят, за пръв път започнаха широко да се обсъждат въпросите, свързани с числото 666 и края на света. Дотогава в православните среди никой не им обръщаше сериозно внимание. Известно е, че никой от светите отци не е учил, че самото това число е печатът на антихриста.

Първо, числото 666 не би могло да се разглежда като число на звяра, тъй като знаем, че в епохата на развитието на християнската писменост са се използвали буквени обозначения, а не съвременните арабски числа, които тогава не били познати. От всички опити да бъде изчислено числото на звяра, става ясно, че древните автори са използвали за изчисленията буквените обозначения. В книга Откровение е написано, че ако се изчисли числото на името на антихриста, то сумата ще даде шестстотин шестдесет и шест.

И така именно от 1981 г. започна да се разпространява мнение, напълно несъгласно с православното Предание. Неговите привърженици твърдят, че приемащите печата на антихриста се приобщават с бесовете и тяхната личност се променя по съответния начин. А този печат се приема, както считат глашатаите на края на света, при покупка на стоки с поставен върху тях баркод. Този печат според тях не се изтривал и оставал върху човека завинаги.

Откъде дойдоха тези идеи и защо така стремително завладяха умовете? Известно е, че те са почерпени съвсем не от светоотеческата литература. Тези мнения са възникнали в неправославна среда, в САЩ – страна, явяваща се развъдник на всевъзможни ереси, безумия и демонизъм. Един от първите разпространители на идеята била някоя си Мери Стюарт Релф, която написала на тази тема две книги, станали бестселъри: „Когато вашите пари се обезценят ” (“When your money fails”) и “Но­вата финансова система 666” (“The New Money System 666”).

Госпожа Релф заявява, че световната икономическа система, чрез глобалната компютърна мрежа Интернет и баркодовете ни подготвя за приемането на антихриста, а ползващите тези неща получават печата на антихриста. Именно тези странни твърдения предизвикаха големия шум около посочения проблем.

За да привлече вниманието, г-жа Релф прибягва до познати прийоми. Тя цитира авторитетни учени, богослови, духовни лица, чието мнение на никого не би му минало през ума да оспорва и използвайки тяхното име, започва подмолно за запознава читателите си с плодовете на своите собствени „духовни“ търсения. Така тя съобщава, че някой си Джон Х. Шепърд я известил „по вдъхновение от Христа“, че числото 666 само по себе си е печатът на антихриста. А „Светият Дух“ бил открил вече на самата нея, че баркодовете съдържат числото 666 и този, който приема стоки с такива баркодове получава печата на антихриста.

Излагайки тези и други „откровения“, г-жа Релф стигнала до извода, че тя самата се явява пророчица, изпратена да спаси света от въвеждането в него на сатанинските компютърни технологии, така стремително обхващащи всички области на човешката жизнена дейност.

Тези бълнувания не би трябвало да предизвикат друго освен усмивки, само че съвсем не е смешен фактът, че басните на американската протестантка, претендираща за ролята на пророчица и не можеща да различи черно от бяло, станали учебно пособие в православните среди! Странно и болно е да се види как богослови, монашестващи и свещенослужители, вдъхновени от идеите на г-жа Релф, ревностно протестират против използването на баркодовете. Те разсъждават за антихриста и неговия печат, при все че такива разсъждения изобщо не могат да бъдат наречени богословски, тъй като всички доводи са заимствани от чужда на Православието среда. И нима не е смешно, че вие, купувайки в магазина няколко кутии с консерви или пакетче желатин, и употребявайки ги по предназначение, ще можете да бъдете смятан за човек, продал се на антихриста?!

До днешния ден има вече много изписано относно „за“ и „против“ дали печатът на антихриста са баркодовете. Каквото и да се говори, 666 си остава най-обикновено число и нищо повече, то обозначава определено количество и се използва от всички нас наред с всички останали числа. Освен че с него са свързани някакви асоциации, то с нищо друго не се отличава от останалите числа и само по себе си съвсем не се явява печатът на антихриста.

Що се касае до пророчествата с печат „Made in USA”, то такива изобщо не могат да бъдат смятани за истинни, тъй като е очевидно, че са внушени от лукавия.

Нека поразсъждаваме малко: ако с г-жа Релф не е говорил Светият Дух, значи е говорил някакъв друг дух, а какъв именно може да се разбере от плодовете на нейното учение.

Не бива да се всява страх у народа и да се нанася вреда на Църквата, още повече в такова сложно за нея време. Нужно е да се отнасяме критично към всяка информация, имайки пред вид, че в нея може да се крие злонамерена и социално опасна лъжа.

Интересно е да се проследи по какъв път попаднал в Гърция новоскалъпения бестселър на американската „пророчица“. Пръв превел и издал книжката на американската „пророчица“… населникът на Света гора Атон монах Партений! Неговият превод, включващ двата нейни „труда“, носел названието „Тревожните знамения на времената“. От думите на преводача личи, че той се е опасявал дали авторът на изложените в тези книги пророчества не се намирал в духовна прелест:

„Аз не се наемам да съдя за това. Само Църквата се явява компетентен съдия в такива въпроси, затова решаващата дума оставям на нея и моля Бог, Той да прати работници на жътвата си, а също и да ни вразуми и просвети“.

Ала независимо от това заявление монах Партений не се погрижил да различи духовете. Той не могъл да отличи „откровенията“ на г-жа Релф, внушени от демоните, от един от най-великите дарове на Светия Дух – дара на пророчеството. Може ли Светият Дух да изрича ерес или да обитава в еретика? От какво се е ръководил монах Партений, когато превеждал от английски език книга, която греши с явно неправославен подход към разглеждания проблем и не съответства на традицията на светоотеческото богословие? И как той объркал учението на Църквата с мистификациите на американската сектантка?

Интересно е освен това, защо монах Партений, заявявайки, че оставя последно и решаващо слово на Църквата, не се опитал да узнае нейното мнение и не представил своя превод в комитета по духовната цензура на Светия Синод. Напротив, той издал книгата, след което веднага избухнал бушуващият и досега пожар от страсти.

Известно е, че много атонски монаси прочели книгата на г-жа Релф. Например иеромонах Христодул Ангелоглу пише за това в книгата „Старец Паисий“:

„Тогава о. Паисий донесе два листа хартия, един от Китай и един от Европа, на които бяха нарисувани бутони с числото 666. Показа ми и няколко рекламни бланки на австралийски банки, които рекламират новата финансова система, гарантираща сигурност на този, които носи знак на челото и на дясната си ръка, а също и книгата “НОВАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА 666”, написана от една американка, М. С. Релф, и добави:

- Много ми е мъчно, че тайната, която бе открита на св. Иоан Богослов, сега явно започва да действа.*

Човек не би си и помислил, че към такава фантастика някой може да се отнесе като към сериозна книга! Оказва се, че светлината за просвета на езичниците сияе откъм Запада, откъм САЩ!

Хора, обзети от натрапчивата идея за скорошния край на света и всеобщата апостасия, (която е факт, само че борбата против ИНН, баркодове и пр., е част от апостасията, а не противостоене срещу нея – бел. прев.) издигат лозунги от типа: „Който не се бори против числото 666, той се е продал на антихриста!“

Така сатаната днес воюва срещу Църквата, опитвайки се да всели в нея духа на разкола. При това звучат мнения, че щом епископатът и духовенството се ползват с поддръжката на държавната власт, те непременно ще се продадат на антихриста като световен монарх, съсредоточил в своите ръце властта над световната финансова система, ще му се покланят, ще му кадят и ще му пеят „Многая лета“. Подобни изказвания, чийто смисъл се свежда до твърдения от типа „Всичко е много зле, лукавият тържествува, а ние не знаем какво да се прави!“ – са проява на психологията на унинието.

Разбираемо е докъде може да доведе доверието към писанията на г-жа Релф. Ние знаем, че дяволът винаги се стреми да наруши светото единство на Църквата. За тази опасност ни предупреждава още св. Козма Етолийски. И както виждаме врагът на човешкия род не пропуска удобния случай. На Църквата е нанесена вреда и то голяма.

Този, който има поне някаква представа за православното светоотеческо богомислие и светоусещане и е запознат с творенията на светите отци, чужди на нездравия мистицизъм, прекрасно разбира, че писанията на Мери Стюарт Релф са плод на бесовска намеса и прелъстяване. На желаещите по-подробно да се запознаят с учението на светите отци за прелестта можем да препоръчаме следните съчинения:

„Отговори на преп. авва Варсануфий“; „Добротолюбие“ т. 4; „Принос към съвременното монашество“; „Свещеното безмълвие“ и „Ревност духовна и ревност душевна“ на св. Игнатий Брянчанинов.

Мелетий, Митрополит Никопольский. Печать антихриста в Православном Предании.

Превод: свещ. Божидар Главев

* „Старецът Паисий от Света Гора”, Иеромонах Христодулос, виж главата „Последни времена“ на с. 41 (в pdf формат). От изложеното там става ясно, че именно под давление на прочетеното у Мери Стюарт Релф старец Паисий пише и своето послание „Знакът на последните времена 666“, превърнало се в програмен документ на борците срещу новите документи, и въвело и продължаващо да въвежда в заблуда огромен брой хора, някои от които платиха с живота си за своето лековерие – бел. прев.