„Когато видим, че неверните и еретиците искат да прелъстят православните, тогава подобава не само да ги ненавиждаме или осъждаме, но и да ги проклинаме, да им нанасяме и рани, освещавайки така ръката си. Тъй повелява св. Иоан Златоуст.”

Преп. Иосиф Волоцки

„Четвъртата Ипостас“

Архиепископ Серафим (Соболев)

В своето съчинение „Светлина Невечерна“ прот. Булгаков пише: „Поставяйки редом със Себе Си извънбожествения свят, Божеството в същото време полага между Себе Си и света някаква граница, и тази граница, която по своята същност се намира между Бога и света, между Твореца и тварта, сама по себе си не е нито едното, нито другото, а нещо съвсем особено, едновременно съединяващо и разединяващо едното и другото (някакво μεταξύ в платоновски смисъл)"^[1]. По същия начин определя предвечната София и о. Флоренски, пишейки: „Това Велико, Царствено и Женствено Същество, което, не бидейки нито Бог, нито Син Божий, нито ангел, нито свят човек, приема почитание и от завършителя на Стария Завет и от родоначалницата на Новия"^[2].

Свещ. Павел Флоренски

Ако София не е нито Бог, нито твар, но е живо същество, тогава естествено изниква въпросът, как се е появила и как е започнала да съществува. Нашата Света Църква посредством Божественото Откровение и учението на светите отци ни казва, че само Син Божий – Втората Божествена Ипостас - съществува вечно, чрез вечно рождение от Бога Отца, а третата Божествена Ипостас – Дух Свети - вечно съществува чрез вечното изхождане от Бога Отца. Всичко друго съществуващо, според учението на нашата Църква, е твар и съществува във времето. Ако о. Булгаков и о. Флоренски твърдят, че София съществува, не бидейки нито Бог, нито твар, то остава само да кажем, че такова твърдениe се явява в очите Църквата също толкова странно и непонятно, колкото и твърдението, че помимо Бог и тварите, сътворени от Него, на практика съществува като живо същество езическият бог Зевс или езическата богиня Диана.

Вследствие на това не се оказва вече никак чудно, че о. Булгаков и о. Флоренски, противоречейки сами на себе си, определят София с наименования, които дават пълно основание тя да бъде считана за твар или за Бог.

Прот. Сергий Булгаков

„Като приемаща своята същност от Отца, пише прот. Булгаков, Тя (София) е създание и дъщеря Божия"^[3]. А според учението на о. Флоренски „София е първосъздаденото естество на тварите"^[4]. Той дори направо нарича София тварна личност. „София, казва той, участва в живота на Триипостасното Божество, влизайки в троичните недра и приобщавайки се към Божествената Любов. Но бидейки четвърто, тварно и следователно неединосъщно Лице, тя „не е“ Любовта, но само влиза в общение по неизреченото, непостижимо и необхватно за мисълта Божествено смирение"^[5].

Още неща в този дух намираме в съчиненията на о. Булгаков и о. Флоренски, особено у първия. Има места, където към София се прилагат наименования, свидетелстващи, че тя има Божествено достойнство. В това число преди всичко трябва да се спомене наименованието на София "четвърта ипостас"^[6]. Наистина прот. Булгаков пише, че София се отличава от Божествените ипостаси, както и от Божествената същност^[7]; тя не се отъждествява с тях^[8], тя е четвърта ипостас, но ипостас от друг порядък^[9]; тя е съвършено прозрачна за Светата Троица и се слива с Нея^[10], но не участва във вътребожествения живот^[11]. Тоест именно по думите на прот. Булгаков, тя не е Божествена Ипостас^[12], не е Бог^[13].

Ако това е така, тогава защо София трябва да бъде наричана четвърта ипостас? Та нали дори за неграмотния е ясно като бял ден, че в един ред заедно с Божествения Отец като Божествена Ипостас могат да бъдат само Божествените Ипостаси на Единородният Син Божий и Светият Дух. Ако София не е Божествена Ипостас, ако тя е от друг, сиреч не Божествен порядък и не участва във вътрешния живот на Светата Троица, то да се нарича тя четвърта ипостас значи да се допуска явен абсурд.

Това обаче не е прост абсурд, а абсурд, крайно вреден за вярващите, защото им натрапва мисълта, че помимо трите Божествени Ипостаси съществува четвърта Божествена Ипостас, че освен Светата Троица съществува още един Бог. Да, това е кощунство, от което гледа да стои далеч и самият прот. Булгаков^[14]. Но за това кощунство не е виновен никой друг освен той самият, защото именно той допуска София да бъде именувана четвърта ипостас.

Божествена и Идеална субстанция

За съжаление у прот. Булгаков и свещ. Флоренски такива наименования на София, които свидетелстват за нейното Божествено достойнство не са малко. Към това число се отнася определението, в което София се нарича, по думите на о. Булгаков, Божествена, а по думите на о. Флоренски - идеална субстанция.

Що се касае до първото определение, трябва да кажем, че с този толкова разпространен в езическата философия термин, древните и новите пантеисти определяли началото при обяснението на произхода на света. Последният се мислел от тях като произлязъл от субстанцията на самото Божество^[15]. При това тази субстанция, разбира се, се представяла от тях като първопричина, като безкрайна субстанция^[16]. Но в учението дори на един от най-видните пантеисти на новото време Спиноза, се оказва, че тази субстанция е носител на големи дефекти. Макар Спиноза да я признава за безконечна, самобитна и безусловна, тази същата субстанция, според неговото учение, съставлява основата и същността на всички ограничени, крайни и условни явления във видимия свят. Следователно субстанцията на Спиноза не може да бъде самобитна и безконечна, ако тя по своята същност се отъждествява със света^[17][18] в рамките на тази същност.

От това се разбира защо в нашата църковна терминология, сочеща причината за произхода на света, това понятие не е получило разпространение. С него се обозначавали неправилни представи за Бога и за самия свят. И ако са го употребявали светите отци, под „Божествена субстанция“ те разбирали Самия Бог, Неговата Божествена същност и природа, отличавайки тази субстанция от човешката и въобще от тварната субстанция^[19].

Тъй или иначе дори езичниците и пантеистите под думите „Божествена субстанция“ разбирали Самия Бог като първопричина на създадения свят. Затова прот. Булгаков, наричайки София Божествена субстанция^[20], със самото си действие й приписва по този начин Божествено достойнство.

Същото може да се каже и относно наименованието на София идеална субстанция. Както се вижда от думите на о. Флоренски, с това софийно наименование тя показва, че София е основа на създадения свят^[21]. Но такава идеална субстанция, в смисъл на основа на тварното битие, може да бъде само Бог. Единствен Той се явява Основател и Творец на света.

Следователно, ако някой заедно с о. Флоренски нарича София идеална субстанция, това значи, че също я счита за Бог.

Новое учение о Софии Премудрости Божией

Превод: свещ. Божидар Главев

* Виж: Деяния Вселенских Соборов, изданныя в русском переводе при Казанской Духовной Академии. т. 1,  Казань, 1859. – С.178–180; Деяния Вселенских Соборов, изданныя в русском переводе при Казанской Духовной Академии, т. 2, Казань, 1892г, стр. 193; Шести Вселенски Събор, Правило 63. Заповядваме да не се четат в църквите, а да се предават на изгаряне различните разкази за мъченици, лъжливо съставени от неприятели на истината с цел да обезславят Христовите мъченици и да възбудят неверие у ония, които ги слушат. Анатемосваме ония, които ги приемат и им дават вяра като на истински.

[1] „Свет невечерный“, с. 212, 214.

[2] „Столп и утверждение истины“, свящ. П. Флоренский, с. 390. Берлин, 1929.

[3] „Свет невечерный“, с. 213.

[4] „Столп и утверждение истины“, с. 326.

[5] Пак там, с. 349.

[6] „Свет невечерный“, с. 212-213.

[7] Пак там, с. 212. „Ипостас и Ипостасност“, с. 360.

[8] „Купина Неопалимая“, с. 253.

[9] „Свет невечерный“, с. 212.

[10] „Ипостаси и Ипостасност“, с. 360.

[11] „Свет невечерный“, с. 212.

[12] Пак там, с. 215.

[13] „Свет невечерный“, с. 212.

[14] „Купина Неопалимая“, с. 254.

[15] „Основно Богословие“, архим. Августин, с. 282.

[16] Пак там, с. 304.

[17] „Догматическо Богословие“, еп. Силвестър, с. 56-57.

[18] „Основно Богословие“, архим. Августин, с. 118.

[19] Творения бл. Августина, часть ІІ, О безсмертии души, гл. ІІІ, с. 302, Киев, 1905; част VІІІ, О книге Бытия, гл. V, с. 177-200, Киев, 1895.

[20] „Ипостас и Ипостасност“, с. 364-365.

[21] „Столп и утверждение истины“, с. 349.