Слово на Успение на Пресвета Богородица
„Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.“
Лука 1:48
Всичко в живота на Божията Майка е прекрасно и величествено. И в частност прекрасен и величествен е свещенобезмълвният характер на съкровения Й живот в Бога.
В свещеното безмълвие на храма израсла и била възпитана Пресветата Дева в дните на Своето детство. С такова безмълвие е запечатан и целият Й по-нататъшен живот до самото успение. Нито най-висшата радост, нито най-дълбоката скръб – нищо в света не могло да измени тази главна черта на Нейния дух за цялото това време.
В дълбока тайна се извършило тайнството на въплъщението на Бог Слово. И тази тайна Пресветата Дева не открила дори на праведния старец Иосиф. Така тя подложила себе си на въпроси от страна на Иосиф. Но тъй като на Самия Господ не било угодно да открие тази тайна нему, Пресветата Дева пребивавала в дълбоко мълчание.
Ражда се Словото, Ангелите славословят, пастирите проповядват, та Майката на Словото ли ще безмълвства и няма да изрази радостта си с думи? Но тя безмълвства и не разхищава думите, а само съблюдава чутото в сърцето си (Лк. 2:19).
Симеон пронизва душата й със страшно пророчество. Сам Иисус още в младите Си години като че изоставя Своята Майка и като че се отрича от Нея, възвестявайки: „Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми“ (Лк. 2:49). Майката на Словото не прекослови, но безмълвства и спазва „всички тия думи в сърцето си“ (Лк. 2:51).
Накрая Тя стои при кръста (Иоан 19:25) на Своя възлюбен Син и предреченото от Симеон оръжие действително пронизва душата Й. Дори чуждите не можели да останат равнодушни към страданията на Нейния Син. Още когато Той носел Своя кръст към Голгота жените плачели и ридаели за Него. А след разпятието на Голгота целият народ, стекъл се на това зрелище и виждайки станалото, се връщал, биейки се в гърди (Лк. 23:48).
По естествени съображения какво би трябвало да се очаква от Майката на Разпнатия, Която стояла при Неговия кръст? Ридания, оплаквания, вопли и терзания? Но нищо такова и нищо подобно на това не виждаме и не чуваме. Очевидецът не е преразказал нито една Нейна дума. Тя страдала без съмнение, както никой никога не е страдал на земята, никой, освен Самия Разпнат Христос. Но бездната на Нейното страдание не я поглъщала и не я потапяла в себе си, защото самата тя потънала в неизмеримата бездна на Нейното търпение, смирение, вяра, надежда и безусловна преданост на Божиите съдби.
О, дивно мълчание, по-красноречиво от всички човешки слова!
Виж, християнска душо, този свещен образ на духовното мълчание, представен в Евангелието в лицето на Божията Майка и доколкото можеш, подражавай му. Попаднеш ли на нещо непонятно във вярата – не бързай да любопитстваш или да прекословиш, но в мълчание слушай словата на вярата, докато Сам Господ не ти открие тайните на непонятното.
Забележиш ли в словата и делата на ближния си нещо странно и както на теб ти се струва, неправилно, не бързай да го изобличаваш или съдиш, но се облечи в спасително за теб и за него мълчание, предоставяйки праведния съд на Господа, Който знае съкровеното (1 Кор. 4:5).
Ако някое твое дело на вярата и любовта бива подлагано на превратни съждения и укори, не провъзгласявай по тази причина своята добродетел, за да може, съхранявайки славата й, да не загубиш чистотата й.
Не оправдавай себе си, прекословейки пред човеците, но в молитва предай пътя си на Господа и „Той ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина“ (Пс. 36:5-6).
Постигне ли те накрая бедствие или скръб изпълни душата ти, не умножавай воплите и стоновете, в които в повечето случаи се чува отглас от упорство и непокорност на съдбите на Всевишния. Но възложи упованието си на Господа, „бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти“ (Пс. 26:14).
В никакъв случай не разхищавай безразсъдно думите – ти си словесна твар на Творческото Слово! Ако със слово Бог е сътворил всичко, а човекът е сътворен по образ Божий, то помисли колко велики действия би трябвало да произвежда човешкото слово! Всъщност то някога е изцелявало болни, възкресявало мъртви, сваляло огън от небето, спирало хода на слънцето и луната. А сега, след въплъщението на Бог Слово, то твори още по-големи чудеса, претворявайки в Тайнствата разтлените от греха човеци в нови твари, в твари чисти и свети! Но в по-голямата част на човечеството и в обикновения наш живот словото отдавна е изгубило творческа сила, защото е престанало да бъде оръдие на Бог Слово, а се е превърнало в оръдие на празнословието!
Братя християни! Съвършеното безмълвие е, разбира се, достояние на съвършените. Но все пак има един вид безмълвие, който не само е достъпен, но и задължителен за всеки християнин, желаещ да се облече в небесна красота.
Замълчи, човече, за осъждане, за клевета, за празнословие и въобще за суетата човешка, и направи твоето слово оръдие на словесното служение на Бога и Неговата правда. И ти ще застанеш на пътя на истинното безмълвие, който накрая ще те отведе до самата висота на свещеното безмълвие, където няма никакво човешко празнословие, където е само непрестанното славословие на Единия Бог на всичко. Амин.
Антимодернизм.ру
Превод: свещ. Божидар Главев