„Сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:11–14).

Ние слушаме тези думи от Апостолското послание, което ни говори: приближи се времето, когато трябва да се откажем от своите мрачни и лоши дела, и да впрегнем разума и душата в делото на нашето спасение. Чухме днес в Евангелието, как Господ говорел на Своите ученици: “А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно” (Мат. 6:17—18).

Пристъпвайки към поста, братя, длъжни сме, така да се каже, да осъзнаем, че той е упражнение, установено от Църквата, за нашето усъвършенстване. Но в днешно време мнозина отхвърлят постите и намират множество оправдания да не ги спазват. Едни считат постната храна вредна за здравето; други — за скъпа, трети пък говорят, че пред Бога храната няма значение.

Такива приказки срещат немалко съчувствие. Не искам да се самозаблуждавам, знаейки, че словата ми за поста няма да бъдат приети от мнозина, но като архипастир, длъжен съм да ви предупредя, че ще дойде ден, когато всички, които не признават постите и изобщо се отнасят пренебрежително към уставите на Църквата, горчиво ще съжаляват за това.

Сам Законоположителят Христос изпълнявал поста и указвал на него като на оръжие против злите духове, говорейки: “Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21), като имал предвид дяволския род, на когото всички козни се побеждават с молитва и пост.

Колкото до това, че постната храна била вредна за здравето, то най-добре можем да се убедим в неправилността на този възглед, като отидем в кой да е добър манастир, където строго се изпълняват всички пости. Там, на братското гробище, на надгробните камъни ще прочетем: този старец е живял 65 години, като 30 изкарал в манастира; а този – 80, като също живял в него 30 години; други са живели и повече. Всички те са работели физически и умствено не по-малко от живеещите в света. Следователно постът не може да разбие здравето и този страх от него е желание да се самооправдаем за неспазването му.

Народът има една вярна поговорка: «Най-добрата подправка за всяка храна е гладът». И действително, когато човек е гладен, той яде, за да се нахрани; а човек, който е разглезен от излишества и бидейки преситен в храната, става взискателен към нея и тази му взискателност води дотам да не може да изпълнява поста.

Освен това постът трябва да се счита за отдих от дребните грижи, в които човек се оплита, суетейки се постоянно за своята храна. Светител Иоан Златоуст поучавал своите слушатели, които, предполага се, били хора състоятелни, казвайки: «Дай отдих на твоя готвач и на твоите слуги в тези дни на покаяние».

Самата природа ни показва, че всичко има нужда от почивка. Например, какво е зимата, ако не отдих за всички растения, прекратяващи за известно време своята жизнена дейност?! Вие сте длъжни да не забравяте, че ние сме същества духовни, разумни. И ето, постът е прекрасно упражнение за проявление на духовните сили над тялото: трябва да умеем да забравим малко за своето тяло, да се отречем от угаждане и служение нему и всячески да се погрижим за другата храна — духовната.

Но някои ще кажат, че често хората, изпълняващи поста, не живеят по заповедите, вършат лоши дела и така стават причина да говорят за тях, че: «Пазят постите, а вършат зло». Но нали Господ не иска от нас да вършим зло и не постът принуждава хората към това?! Ако всички изпълняваха постите, нямаше да забелязват сламката в окото на ближния, желаейки по този начин да скрият собствените си недостатъци.

Колко свято са пазели постите нашите предци, братя! Всички - от едва що проговорили дечица до стигналите дълбока старост, строго са съблюдавали постите и в същото време не са били слаби нито нравствено, нито физически.

Сега се сещам, че навремето отмениха постите в армията след Руско-турските войни*. И какво се случи? Непостейки, нашите защитници не само не станаха по-силни от това, но точно обратното - в последната война, когато нашата войска имаше всички шансове да победи, отстъпи, по неизповедимия Божий Промисъл.

Не е ли това Божият бич, указващ ни необходимостта да изпълняваме постите и въобще всички църковни постановления?!

Нека молим Господа да избави всички ни от този бич!

Александро-Невский вестник

Превод: Десислава Главева

* Руско-турските войни - десет военни конфликта между Руската и Османската империя в периода между ХVІІ-ХІХ вв. – бел. прев.