„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
До една скърбяща майка за опърничавите й деца
Вие се оплаквате от своите деца, уви, от своите собствени деца!
Освен че посещават училище, Вие сте наела и учители, които да ги учат да свирят на пиано и да говорят на френски. И сега те Ви надуват главата с това пиано, а помежду си говорят на френски, смеейки се, и Вие чувствате, че Ви се подиграват.
Една събота сте искала да отидете на гробището за панихида на най-големия Ви син, загинал във войната, и сте съобщила това на децата. Но тях не ги е било грижа за Вашата панихида, и ставайки от леглото, те веднага седнали зад пианото и започнали да свирят.
– Деца, – сте казала Вие – днес не се свири, днес ще правим панихида за покойния Мирко.
– Ами ето, ние му свирим заупокоен марш! – отговорили те и силно се разсмели.
И Вие сте отишла сама, както пишете, “от един гроб на друг”, като през целия път сте плакала и ридала.
Де да бяхте наели в свое време за децата си специален учител, който да ги възпитава в Божия Закон! Тогава щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали, защото и маймуните могат да се научат да свирят, и папагалите – да говорят, но Законът Божий може са се учи само от синовете и дъщерите човешки.
Говорят, че някога една дворянка отишла при св. Серафим в Саров и му се оплакала, че учителят по френски не учи добре децата, като го попитала какво да прави. И на това светият човек й отговорил:
- Ти, матушка, по-добре научи децата си как да се молят Богу, а френския лесно ще научат след това.
Децата трябва първо да научат най-важното, защото това, което се научи на младини, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат и по-късно да се научат, но и да се забравят - не е голяма беда. Но ако не научат най-важните неща или ги усвоят слабо, или пък ги научат, па ги забравят, тогава звукът на пианото ще заглуши молитвата, а френското “парлене” ще им служи само за да се присмиват над родителите.
Да Ви помогне благият Господ! Сега вече е трудно да се даде съвет. Когато сърцето се замъти, трудно се избистря този мътен поток.
Търпете и се молете Богу за своите деца. Лека полека Вашето търпение може да ги доведе дотам, че да започнат да изпитват срам, а с молитва ще изпросите помощ от Всемогъщия да се избистрят сърцата на Вашите деца.
Но по-напред се покайте пред Него, задето преди всичко не сте научила децата си на Неговия закон.
„Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Исаия 1:2).
Владика Николаj, Мисионарска писма.
Превод: Десислава Главева