Господ простил греховете на разслабления (Мат. 9:1-8). Това би следвало да предизвика радост, но лукавият ум на учените книжници говорел: „Този си позволява да хули”. И дори когато последвало изцелението на разслабления в потвърждение на утешителната за нас истина, че „Син човечески има власт на земята да прощава грехове”, и тогава народът прославил Бога, а за книжниците нищо такова не е казано, навярно защото те и в този случай се опитвали да сплетат словесна примка във вид на лукави въпроси.

Умът без вяра е жив интригант. Постоянно сглобява лукави подозрения и плете хули из цялата област на вярата. Ту не вярва в чудесата, ту изисква осезателно чудо. Но когато то стане и приканва към покорност на вярата, той най-безсрамно се отмята, отвръща се или криво тълкува чудните Божии действия.

По същия начин се отнася и към доказателствата за Божествената истина. И опитни и умствени доказателства му биват представяни в достатъчно голямо количество и с достатъчно сила, но той ги покрива със съмнение. Изследвай всичките му заявления и ще видиш, че всичко там е едно лукавство, макар на неговия език то да минава за умно, тъй че неволно стигаш до заключението, че умността и лукавството са едно и също нещо. Що се отнася до областта на вярата, апостолът казва: „Ние имаме ум Христов” (1 Кор. 2:16).

А чий ум е извън областта на вярата? Умът на лукавия. Поради това и негова отличителна черта станало лукавството.

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев