Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Рилски подвижници – част 4

 

Монах Сергий „Отшелник”

В света Стоян Русев Стоянов. Родил се на 22 октомври, 1893 година в гр. Айтос, където получил основно образование. След смъртта на майка си през 1919 година постъпил като послушник в Преображенския манастир близо до гр. Велико Търново. През 1922 година игуменът архимандрит Кирил го постригал в иночески чин с името Сергий, а духовен отец му станал иеромонах Максим.

Впоследствие монах Сергий пожелал да поживее в уединение и се заселил в една пещера недалеч от манастира „Св. Архидякон Стефан” до Сапарева баня, Дупнишка околия.

По характер бил тих и скромен. Живеел в лишения. Храната му винаги била постна. Никога не ходел на баня. Бил среден на ръст, с неголяма брада и бели коси, които се сплъстявали, тъй като не използвал гребен.

Около 1932 година игуменът на Рилския манастир архимандрит Кирил се съжалил над него и го приел в числото на рилските братя. Тук той в началото служел като клисар, а после като завеждащ скитовете, тъй като обичал уединението. Затова и получил прозвището „отшелник”.

В Рилския манастир отец Сергий също живеел много скромно. Винаги носел старите си дрехи, въпреки че от манастира, като всички братя, получавал и нови. Вместо обувки носел сандали.

Преди национализацията на Рилския манастир живеел в уединение в историческото подворие на манастира - „Орлица”, където има храм, построен в средата на ХV век. Там през 1960 година на връщане с лека кола от София го посетил тогавашният игумен на манастира – Стобийски епископ Варлаам.

Отец Сергий посрещнал Владиката в скъсан и закърпен на много места подрасник. Епископ Варлаам го попитал:

- Нямаш ли друг, по-нов подрасник?

- Имам, Владико светий, – отвърнал смирено о. Сергий.

- Покажи ми го!

Отец Сергий извадил от един сандък чисто нов подрасник. Владиката му казал:

- Сваляй стария и обличай новия!

Отец Сергий нямало какво да прави, свалил стария подрасник и облякъл новия. След това игуменът го попитал:

- Имаш ли ножица?

- Имам, Владико светий, – отговорил отец Сергий и му подал една стара ножица, без да се досеща за какво му я иска игуменът. Владиката взел ножицата и бързо нарязал на малки парчета стария подрасник на отец Сергий, след което строго му заповядал:

- Изхвърли всичко това в печката!

После се качил в колата и заминал.

Отец Сергий страдал от херния, но не искал да му правят операция. Изобщо по време на целия си живот той не прибягвал до помощта на лекари и лекарства. Понякога хернията изпадала доста и му причинявала големи страдания. В такива случаи той лягал и нищо не ядял. Постепенно вътрешностите му се връщали на мястото си и се оправял.

След национализацията на Рилския манастир през ноември 1961 година Светият Синод го зачислил в братството на Троянския манастир. Но о. Сергий не отишъл там. Останал да живее при гробищния храм на село Рила, разчитайки на подаянията на благочестиви християни. В милицията обаче научили за местопребиванието му и го изгонили оттам, като му заповядали да отиде в Троянския манастир.


Троянски манастир

През зимата на 1963 година заболял от простата, но пак не потърсил лекарска помощ. В резултат на това възникнало усложнение и се наложило операционно да му освободят пикочния мехур от урината.

Преди да влезе в болницата, отец Сергий се изповядал, причастил и над него било извършено Елеосвещение. Постъпил за лечение в болницата на гр. Троян. Лекарите направили каквото могли, но констатирали, че поради забавеното лечение организмът му вече бил натровен.

Отец Сергий престоял в болницата само два дни. Персоналът там останал с отлични впечатления от него, тъй като по характер пациентът бил кротък и благочестив.

Когато доктор Матев, който бил вярващ човек, установил, че сърцето на отец Сергий работи много слабо и разбирайки, че краят му е близо, казал на болния:

- Отец Сергий, ти вече заминаваш за рая!

Отец Сергий радостно се усмихнал, прекръстил се и въздъхнал:

- Слава Богу! – след което предал Богу дух.

Монах Сергий починал на 27 ноември, 1963 година. Погребан е в гробището на Троянския манастир.

Архимандрит Климент Рилски

Рилски манастир, България

26 ноември, 1971 година


Гробът на архим. Климент Рилец на Риломанастирското гробище

<< предишна

Превод и снимки: Десислава Главева

Жизнеописанията „Рилски подвижници” са част от личния архив на монахиня Касиния (Везенкова) и бяха любезно предоставени на „Бъди верен” от Анастасия Бойкикева.
 

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти