Плодови дървета в нашия край не растат. Триста километра по на юг – моля, заповядайте, има и вишни, и ябълки. У нас обаче — не. Измръзват. Затова пък добре вирее френско и цариградско грозде, както и фураж за добитъка. А това значи, че тукашната земя се облича в цвят още през първите топли дни, та чак до есента. Така че има винаги предостатъчно паша за пчелите.

Бедата е само, че топлите дни идват сравнително късно. Обикновено в края на март снеговете започват да се топят, поляните подгизват, тръгват ручеи, върху леда на реката избива вода. Ала тази пролет трае само една седмица. След това отново застудява, завалява сняг, извиват се виелици, полята се покриват с преспи, ледът на реката отново става дебел и як, и сегиз-тогиз може пак да се появят дори северните сияния.

Едва в началото на май пролетта най-после идва, обаче съвсем без да бърза. Нощният хлад продължава едва ли не чак до юли и още през септември падат първите слани. Което значи, че за да оцелеят, тукашните пчелички трябва здраво да работят.

Веднъж един авантюрист, на когото му се носеше славата, че е страстен пчелар, ме покани да му осветя пчелина. Никога преди не ми се беше налагало да осъществявам такова близко запознанство с пчели, но в Требника има Чин за благославяне на пчели, така че, викам си аз, и други батюшки преди мен трябва да са се справяли, пък не се е чуло някой от тях да е бил нажилен до смърт. И все пак малко ме беше страх…

Пристигам, а там четиридесет кошера и се носи едно жужене, все едно си на аеродрума!

Прочетох аз по-встрани началните молитви и после пише: "Свещеникът поръсва кошерите със светена вода".

Какво да се прави, тръгнах да ги поръся. Вървя като в сън, а те прелитат като куршуми край мене…

Върнах се, отдъхнах си, прочетох следващите молитви и после гледам: "И пак поръсва кошерите със светена вода".

Тръгвам пак, вече по-смело и усещам, че над мен - сякаш покров, и всички куршумчета само прелитат край мене. И пак се върнах.

После прочетох откъса от Евангелие от Лука, където Възкръсналият Христос се явява на учениците, които се уплашили от това чудо, и поискал нещо за ядене, а те Му дали късче печена риба и "вощен мед" (Лука, гл. 24). И следва указанието: "И пак поръсва кошерите със светена вода"…

Този път пристъпих съвсем спокойно и хубаво ги окъпах с кропилото*, обаче нищо не се случи и пчелите изобщо не ми се разсърдиха.

Гледай ти, мисля си аз, наистина Божии твари — изтърпяха ме, без да ме ужилят. И не защото имат разум, пък и защо ли им е - в тези малки главички няма място за човешките проблеми — а от това, че ходят право пред своя Творец и винаги са послушни на Неговата воля. Има, значи, от какво да се поучи човек…

Впрочем, както казваше един строител от Закарпатието: "Човек може да се поучи от всичко, дори от свинете: ядат какви ли не гадости и всичко обръщат на вкусно месце".

Сборник рассказов "Отказываться не вправе", Москва, 2000.

Превод: Десислава Главева

* кропило – четка за поръсване със светена вода – бел. прев.