Руският манастир „Св. Пантелеймон” на Атон

Векове наред Русия е отстоявала своите интереси на Балканите, като е поощрявала именно руското монашество на Света Гора. Утвърждаването на нейния авторитет се заключавало в поддръжката на руските манастири на Атон. Това е била принципната стратегическа линия на православните руски държавници и дипломати.

Неотдавна в руските средства за масова информация (СМИ) беше съобщено, че чиновниците на ЕС чрез Гърция се опитват да оказват натиск върху руските светогорци на Атон. По-конкретно, под тяхно въздействие гражданският губернатор на Атон и представители на редица гръцки атонски манастири, финансово зависими от ЕС, блокираха в Протата инициативата на Руската Православна Църква и правителството на Русия за празнуването на 1000-годишния юбилей на руското монашество на Атон.

Това, че всички гръцки манастири на Атон, съгласно договореност между правителството на Гърция и ЕС, ежегодно получават от Евросъюза десетки милиони евро за своята издръжка, е известно отдавна. Но опитите да се окаже политически натиск върху Руската Църква чрез финансово зависимите от ЕС гръцки манастири са нов елемент в геополитическите игри, като чиновниците на ЕС започват да използват и отделни представители на Православната Църква.

За съжаление, съвременната ситуация в обществения и църковния живот на Гърция, която е членка на ЕС, е благоприятна за това. Продължителното привикване към удобен живот, не според доходите и чрез дългове, дава своя резултат. Изпросването на парични подаяния става самоцел не само за представителите на прозападното правителство на Гърция, но и за отделни църковни деятели, готови в замяна да изпълнят всякакви политически искания. Уви, същото не подмина и някои гръцки манастири на Атон.

В това можах да се убедя, когато миналата седмица посетих няколко манастира на Света Гора. С огромно удивление разбрах, че между гръцките обители, които на 10 април 2014 г. на заседанието на Кинота са се обявили срещу руската инициатива за празнуване на 1000 години от началото на руското монашество на Атон, е бил и доста популярният в Русия Ватопедски манастир. Но от друга страна, какво се чудя, след като тази и други гръцки обители получават от ЕС значителни парични субсидии?!

Отделен въпрос е, както се оказва, че някои гръцки манастири се изхитрят да получават едновременно финансиране не само от ЕС, но и от Русия, като при това поставят прът в колелата на църковните инициативи на последната. Обяснението за това е просто: „Вашето (на руснаците) дело е да се молите и да давате щедри дарения за нашите манастири“ – буквално такива думи, вместо духовно назидание, чух преди седмица от един гръцки игумен на Атон.

След такива думи от само себе си се разбира защо още преди около хиляда години нашият преподобен Нестор Летописец, чиито нетленни мощи почиват в пещерите на Киевопечерската Лавра, пророчески предупреждавал русите да не се увличат много от гръцкото гостоприемство. „Гърците са лукави“, пише светият руски старец. Уви, хиляда години по-късно почти нищо не се е променило. Особено остро това се проявява на Света гора Атон, която гръцките прозападни политици-националисти вече цял век се опитват да използват за своите политически и търговски интереси, като целенасочено и последователно премахват от нея славянското и на първо място руското монашество и влияние.

Пак ще повторя - до последното си поклонническо пътуване из Гърция и Атон, аз не разбирах това. Всички ние сме свикнали да смятаме гърците за православни единоверци, за братя. Но, уви, самите те нерядко гледат на нас, руснаците, по съвсем друг начин. Оказва се, че сред много от гърците и до сега силно е вкоренено предубеждението, че славяните не са „пълноценни православни“ и „европейци“ (!), че ние сме си останали „варвари“, които просветените елини са приобщили към своята цивилизация. И че ние „варварите“, в замяна на оказаната ни преди хиляда години услуга, сме длъжни сега пожизнено да плащаме на гърците…

Да, именно да плащаме. Един грък на Атон ми заяви това право в лицето. И при това се позова точно на този гръцки игумен, сега доста известен в Русия… - отец Ефрем от Ватопедския манастир.

Такава постановка на въпроса мен, като руснак и патриот, много силно ме засегна. Би могло да се каже, че не бива да се обръща внимание на думите на някакъв грък. Разбира се, във всяко стадо има черна овца. Но точно там е проблемът, че това не беше просто обикновен грък… А подобно отношение към нас, руснаците, в много гръцки манастири на Атон, за мое удивление, се оказа едва ли не общоприето. И това, което каза този грък, не е негово частно мнение; така насаме учат своето паство някои авторитетни гръцки свещеници…

Все още не разбирайки съвсем какво наистина се случва, аз, по стъпките на много олигарси и бизнесмени от Русия, се отправих към любимия им гръцки манастир на Атон. Именно гръцки, а не руски. За нашего брата да се посещава последния в днешно време не е така модерно, не е така престижно. Друго си е гръцкият манастир… Всеки, който дори повърхностно се занимае със същината на въпроса, веднага ще се досети кой точно манастир. На Атон не са много манастирите, до които е направена пътека от руския бизнес елит. А този манастир е най-богатият на Атон. И така, тръгнах и аз към този манастир.

Манастирът Ватопед. Външно всичко е много благолепно, в древен стил. Истинска екзотика за нашего брата! Но, както се оказа, зад всичката тази външна екзотика се крие, освен всичко друго, една добре работеща индустрия за събиране на пари, особено от руските поклонници. Именно тук ми се случи да разбера, че ние руснаците сме едва ли не „варвари“ и че в замяна на оказаната ни преди хиляда години услуга, сме длъжни сега пожизнено да плащаме на гърците (и това след като именно Русия е спасила гърците от многовековното турско робство!). И именно тук от един от наставниците на обителта аз разбрах, че наше (руско) дело е да даваме щедри дарения на техните манастири. На въпроса защо на тях, а не на руския манастир на Атон, чух отговор, който съвсем ме довърши. Оказва се, че руснаците някога били нахлули незаконно на Атон и че истинско монашество може да има само у гърците.

Това е. Ни повече, ни по-малко. Излиза, че да се източват от Русия колосални дарения за гръцки манастир е „свещен дълг“, а да се възражда руското монашество на Атон е „незаконно“. „Истинското православие - само за гърците“!?

Като се замислих над всичко това, започнах да се опитвам да изясня откъде в Русия през последните години така неочаквано пламна неизказана любов към този гръцки манастир. Още повече, че в самата Гърция с него в последно време са свързани най-шумните корупционни скандали във връзка с „пране на пари в особено големи размери“ („ватопедският скандал“ даже доведе до оставка на правителството и смяна на властта на предсрочните парламентарни избори в Гърция през 2009 г.).

С този пример за пореден път човек се убеждава, че в нашия живот нищо не става просто така. Оказва се, че даже зад голямата любов на руските олигарси и бизнесмени към гръцкия Ватопедски манастир стои добре замислена и планирана маркетингова стратегия. При това разработена не в Русия, а във Великобритания, където още през 2007 г. една от водещите маркетингови агенции срещу много пари започва да я внедрява чрез свои партньори в Русия. И трябва да се признае – доста успешно. Толкова успешно, че практически всички наши олигарси при посещение на Атон с неговите многочислени манастири и скитове сега на първо място се стремят да занесат своите „скромни“ дарения не къде да е, а именно в този гръцки манастир…

При това, гръцките туроператори, които си сътрудничат с Ватопедския манастир дори не крият този факт. Когато в Солун ми показаха тази ПР-стратегия, аз не повярвах на очите си. В нея в прав текст е казано, че главната цел е да се спечелят колкото се може повече пари от Русия, като се използват духовните потребности на руските вярващи граждани. А в една от първите точки е записано, че за постигането на тази цел е нужно да се дискредитира „конкурентът“ – руският манастир на Атон. При това между средствата за постигане на тази цел се предлага даже да се играе с националните чувства, като на руските поклонници се поднася информацията, че уж руският манастир е превзет от „хохли“^*, а на украинските поклонници – че Пантелеймоновия манастир е проводник на руската „експанзивна политика“ на Атон.

В стратегията даже е предвидена ПР-тактика за рекламирането в Русия на настоятеля на Ватопедския манастир - архимандрит Ефрем - като „прозорлив старец“ (наистина тази "прозорливост" не успя да предусети ареста на самия игумен през декември 2011 г. по обвинения в „пране на пари и лъжливи показания“, във връзка с което при преразглеждане на решението от съда се наложи да се похарчат няколко милиона евро, събрани в това число и от руските ВИП-поклонници, като само гаранцията възлезе на 300 хиляди евро!).

Между другите, по-дребни „трикове“, подробно е записана и стратегията по привличане на клиенти (т.е. поклонници и дарители), водене на съответна дъмпингова политика (ако например в руския манастир една икона струва 10 евро, то се предлага в гръцкия тя да се продава за 9 евро) и много други. Накратко, изтъркана маркетингова бизнес-стратегия за изтласкване на конкурента от пазара… В нея даже ставаше дума относно тактиката за привличане на персонала. Само дето под „персонал“ се разбират послушниците в руския манастир, които, според британските маркетолози, трябва да разпространяват неласкави слухове за своето ръководство, а преминавайки в гръцкия манастир, като от личен опит, деликатно да обясняват на руските и украински поклонници защо не е добра идея да се правят дарения за руския манастир.

За дискредитиране на конкурентния манастир се предлага също да се използва най-развитата мрежа от руски и украински туристически агенции, където също така целесъобразно и деликатно да се обяснява на туристите/поклонниците преимуществата на редицата гръцки манастири пред руския. И най-невероятното – подробно е описано как трябва да действат „рекламните агенти“ в Солун, Уранополис и на самия Атон, като наплашват поклонниците с „ужасите“ от един престой в руския манастир и същевременно ги привличат с всевъзможните прелести в гръцкия.

Обект на последната обработка, без да подозирам, се оказах самият аз. Отначало по пътя от Солун за Уранополис, когато возещият ме таксиметров шофьор (понтийски грък, говорещ добре руски) в продължение на час и половина, докато пътувахме, се опитваше да ми докаже, че трябва да отида не в руския, а именно в този гръцки манастир… А после същото стана в самия Уранополис, на рецепцията в местния хотел и в кафенето. Тогава аз изобщо не можех да разбера, защо тия гърци така се вълнуват за мен и за това да не би случайно да не попадна в тази най-велика гръцка светиня. Даже си помислих: какви искрени, истински православни патриоти! А на практика се оказа, че зад всичкото това показно „небезразличие“ стои проста сметка, обмислена стратегия и желание за обогатяване.

От това пътуване до Атон, неочаквано за самия себе си, аз отнесох много нови неща. Както хубави, така и не толкова. Въпреки всички предупреждения и страшни приказки на гърците, в руския атонски манастир „Св. Пантелеймон“ аз срещнах истинско бащинско гостоприемство и радушие, което не съм виждал в нито един гръцки манастир на Атон. От друга страна, този път по друг начин погледнах на някои гърци, за които още светият старец Нестор Летописец преди хиляда години пророчески предупреждава: «Греки лукавы суть» - „Гърците са лукави“.

Вече след завръщането си от Атон, когато в Солун имах случай да се запозная със споменатата маркетингова стратегия по ПР-рекламата на гръцкия Ватопедски манастир, аз започнах да се интересувам от историята на взаимоотношенията между гръцкото и славянското монашество на Атон. Дотогава даже не съм се замислял какви трагични моменти крие тя.

Оказва се, че в продължение на повече от 100 години гръцките политици, движени от прозападни и националистически мотиви, чрез гръцките манастири (а в Гърция цялото духовенство и манастирите са на държавна издръжка т.е., на държавна служба) се опитват всячески да отслабят и изтласкат славянското монашество от Атон. В резултат на такава късогледа националистическа политика се размива духовната основа на многонационалния Атон и на Православието като цяло. Под влиянието на такива настроения през 60-те години на миналия век гърците завладяват на Атон руския скит „Св. Андрей“, а през 1991 г. - руския скит „Св. Илия“. Завзети са също така и стотици руски килии и колиби. Предприемат се опити да се завземе и руския манастир „Св. Пантелеймон“, но той устоява.

Между другото, ако през 1912 г. в манастира „Св. Пантелеймон“, в скитовете „Св. Андрей“ и „Св. Илия“, 82 килии и 187 колиби са живели около пет хиляди руски монаси, което е било повече от половината от всички монаси на Атон (в това време там е имало 3900 гърци, 340 българи, 288 румънци, 120 сърби и 53 грузинци), то сега на Атон се подвизават не повече от 100 руснаци. През XX век политиката на гръцките националисти стига дотам, че дълго време е било забранено на Атон да се заселват монаси от Русия. Тези ограничения засягат и други „не гърци“ – православните българи, сърби, грузинци и румънци.

Славянофобията на отделни гръцки националисти, отрекли се от православно-византийските идеали на ромейството в угода на тясно-националната ограниченост, стига до такова умопомрачение, че в борбата със славянското влияние на Атон те не отказват даже помощта на хитлеровите нацисти. Така например, като научават, че Северна Македония заедно със Света гора, след окупацията на по-голямата част от Гърция от италиански войски, може да минат под контрола на съюзническа България, на 26 април 1941 г. настоятелите на гръцките атонски манастири от името на Свещения Кинот изпращат обръщение до Адолф Хитлер. В съставеното от гърците послание от името на атонското монашество се провъзгласяват „благословение“ и хвалебни оди за „гения“ и „победите“ на Хитлер, а също така в прав текст се изказва молба Хитлер да вземе Атон под лична своя защита и покровителство, като не допусне българско вмешателство на Атон. Хитлер бил поласкан от писмото на гръцките атонци и дал заповед, която забранява влизането на български войски на Света гора. Контролът за изпълнение на това решение е даден на Гестапо, което се разполага в гр. Уранополис. Освен това на Атон се установява немски гарнизон на СС, който напълно прекратява достъпа на миряните до Света гора. В този период нацистите арестуват и разстрелват няколко атонски монаха.

Следвоенната политика на прозападните гръцки националисти по отношение на славянското влияние на Атон почти не се променя. Особено остро славянофобията се проявява в периода на военната диктатура на „черните полковници“ (1967–1974). С идването в Гърция на власт на това националистическо движение, което се характеризира с неприязън към всичко чуждородно и особено руско, се усилва натискът върху славянското монашество на Атон.

В този период руските монаси изгубват скита „Св. Андрей“ на Атон и едва не изгубват последния руски бастион - манастира „Св. Пантелеймон“. През 1968 г. обителта по неизвестни причини неочаквано се запалва и едва не изгаря цялата. Последствията от този пожар се усещат в манастира и до днес, като едва в последните години започна известно възстановяване. И това, че руската обител на Атон постепенно възстановява своята предишна духовна мощ и влияние, изглежда не се нрави на всички в Гърция и ЕС.

Атон е „апетитна хапка“ за много политици и бизнесмени, както гръцки, така и европейски. От тяхна страна и в Гърция и в ЕС нееднократно се чуват ту угоднически предложения, ту категорични искания да се превърне Атон в зона за туризъм и бизнес, да се отмени многовековната забрана за влизането на жени, да се разреши на негова територия да се създават граждански селища и учреждения, хотели, ресторанти и плажове, ловни терени, предприятия по добиване на мрамор и много други.

Та нали ЕС не за едното „благодаря“ ежегодно финансира атонските обители, отделяйки десетки милиони евро за тяхната издръжка. Разбира се, че безкомпромисната позиция на славянските манастири, и на първо място на руския, които отказват финансиране от ЕС, по този въпрос е като „трън в петата“ за много евродеятели. Да се договаряш с една страна е винаги по-лесно отколкото с няколко. Ето как в Гърция и ЕС са се наложили традиционният алчен шовинизъм на много гърци и задкулисните интриги на отделни дейци (както светски, така и църковни). И най-печалното е, че увлечени в гонитбата за незабавни земни изгоди, някои гръцки атонци даже не подозират как с техните ръце се размива, а по-точно се унищожава непоклатимата духовна основа на многонационалната Света гора Атон. Защото нейната духовна красота и величие не са в гръцкия национален костюм, нито в гръцкия патриотизъм и господство. Те са вън от всичко това, временно и тленно. И обратно, това са симптоми на опасен тумор, от който Атон, като Света гора и жребий на Божията Майка, може да се окаже окончателно изгубен за цялото човечество.

При това, колкото и да е странно, то може да стане с нашите (руските) ръце и за сметка на нашите (руски) дарения. Питате как? Пряко. В резултат на успешно проведената в Русия ПР-кампания, около 90% от всички дарения за Атон направени от наши родни олигарси и крупни бизнесмени отиват не в друг, а точно в този гръцки манастир, който е поръчал на британските маркетолози бизнес стратегията.

В замяна там почти ги носят на ръце, хранят и поят по специален режим, различен от общия за манастира. Отделят им максимално внимание, допускат ги в самата „святая светих“, където на миряните не е позволено дори да надникнат. А освен това ги омайват с „чудеса на прозорливост“, като, разбира се, преди идването им са събрали от интернет за всеки такъв ВИП-поклонник най-подробно досие… И тези поклонници, плувайки в екзотика, слушайки приятни за ухото словеса (а гърците винаги са се славели с майсторство в изящната словесност), започват, надпреварвайки се, да развързват кесиите и да дават милиони за нуждите на гръцкия манастир. От нашия, от руския джоб.

Когато се поинтересувах защо така обилно даряват именно на този гръцки манастир, а не на някой друг, например славянски, получих тривиален отговор – ами така е по-престижно. А освен това в руския манастир има много строги и сурови правила и колкото и да дариш, към теб ще се отнасят като към обикновен поклонник. С последното мога да се съглася, тъй като там и молитвата и трапезата за всички са общи, независимо от статуса. И отношението не е като към „торба с пари“, а като към обикновен смъртен, със същите грехове и страсти като всеки друг. В това всички сме еднакви. За това отиваме на Атон, за да се помолим и очистим. Комфортът и човекоугодието у дома са бездруго предостатъчно. Струва ли си за тях да ходим чак на Светия Атон?

И се получава така, че руското влияние на Атон го отслабваме ние самите. Нашите руски светогорци се опитват да съхранят на Атон това, което в Русия ние отдавна сме изгубили. А ние, вместо да ги поддържаме, със собствените си ръце и за собствена сметка разрушаваме онова, което предците ни са създавали и отстоявали на Света гора в продължение на хиляда години.

Трудно е да си представим, че нещо подобно се е случвало в православната Руска империя. Векове наред Русия е отстоявала своите интереси на Балканите, основно като е поощрявала руското монашество на Света Гора. Утвърждаването на нейния авторитет се заключавало в поддръжката на руските манастири на Атон. Това е била принципната стратегическа линия на православните руски държавници и дипломати. Днес в лицето на руския бизнес елит наблюдаваме предателство спрямо тези общоруски национални интереси в угода на личните, ограничени интереси. Да, да, именно предателство спрямо интересите на Родината! А как иначе да се нарече ситуацията, при която нашите родни олигарси дават милиарди на съвършено чуждия за Русия гръцки манастир, а собствения Руски манастир заобикалят отдалече?

Между другото, дават пари на този гръцки манастир, който скандализира цяла Гърция с машинации с недвижимо имущество и пране на пари, които нанесоха на държавата щети в размер на 100 милиона евро. Както съобщаваха СМИ тези събития тогава предизвикаха политическа криза в страната и даже оставка на правителството. Самият архимандрит Ефрем беше арестуван и осъден от гръцкия съд на затвор. И само застъпничеството и финансовите инжекции на влиятелните руски покровители и партньори спасиха гръцкия игумен. И въпреки че след тримесечен престой в затвора той беше пуснат на свобода срещу гаранция от 300 хиляди евро, обвиненията срещу него така и не бяха оттеглени окончателно, а на него и досега му е забранено да напуска Гърция.

Ето къде и за какво отиват руските пари! Разбира се, благодарение на масираната ПР-кампания проведена в руските СМИ, в Русия се смята, че отец Ефрем е жертва на несправедлив заговор. Но дори в самата Гърция и досега битува съвсем друго мнение… И даже несекващите и до днес застъпничеството и финансовите инжекции на руските олигарси не могат да променят това.

Така например, съвсем неотдавна, на 15 февруари с.г. президентът на ОАО "РЖД" и управляващ фонда на „Св. Андрей Първозвани“, Владимир Якунин, награди игумена на Ватопедския манастир с орден и международна премия от фонда „Вяра и вярност“. Защо точно него и за какви изключителни заслуги, така и не се разбра. А игуменът на руския атонски манастир, стогодишният схиархимандрит Иеремия (Алехин), прави къде-къде повече за възраждането на Православието в Русия. Но него руските олигарси даже не удостояват с внимание. А тук направо се надпреварват да услужат на игумена с биография на престъпник… Какво е това, ако не предателство спрямо интересите на Родината?

Накрая, като пример, ще предложа и един съвсем неразбираем за мене факт. Преди три месеца, след колосалния успех с идването в Русия на „Даровете на влъхвите“, няколко наши родни бизнесмени, които бяха организирали това събитие, решиха да се договорят с ръководството на Протата за поредната „благотворителна“ акция. Този път с участието на чудотворната икона „Достойно есть“, която се съхранява в съборния храм на Протата и която за всеки поклонник е достъпна за поклонение. В замяна те предложиха на всеки атонски манастир по един милион евро. Тъй като общият брой манастири на Атон е 20, ставаше дума за 20 милиона. Но гърците, като обсъдили това предложение помежду си, поискали още по един милион и за всеки скит (такива има 17), т.е. сумата се удвои. За учудване нашите бизнесмени се съгласиха. И работата изобщо не е в щедростта и благотворителността. Те разчитаха да спечелят за сметка на светинята и не скриха това от гърците, които точно по тази причина поискаха такава висока цена.

А аз си помислих каква е тази наша руска безразсъдност. Нима няма вече от какво друго да се печели освен от искреността и религиозните чувства на нашите граждани?! Но дори и да докараме светинята от Атон, защо непременно срещу 20 милиона евро? И защо непременно от гръцки манастир? В руския манастир на Атон се съхраняват множество не по-малко почитани от народа целебни мощи на светии, чудотворни икони и други светини! При това, доколкото знам, руският манастир ги е носил в Русия, Украйна и Беларус съвсем безвъзмездно. Само и само руските православни хора да се молят пред тях…

През 2003 г. – стъпалото на св. Апостол Андрей Първозвани, през 2007 г. – главата на св. Апостол и Евангелист Лука, през 2010 г. – главата на св. великомъченик и целител Пантелеймон. И за разлика от гърците руският манастир не взе, дори не поиска и копейка!

Но, оказва се, безплатният превоз на светини не е много интересен. Къде „по-престижно“ е щедро да дадеш на гърците няколко десетки милиона, а след това с тяхна помощ да спечелиш двойно повече. Затова на нашите бизнесмени не им е интересно да се занимават с руските светогорци. Те само се молят… И поклонниците си карат да се молят, ограничават удобството и чревоугодието им. А в това време гърците печелят пари и дават възможност и на другите да печелят.

Какво общо има всичко това с благотворителността и Православието? Такова възраждане ли очакват православна Русия и Свети Атон?

Разбира се, всичко казано по-горе не означава, че руснаците трябва да започнат да отблъскват поклонниците и техните дарения от гръцките манастири. Пази Боже! Това трябва да бъде дело на свободния избор, вярата и съвестта на всеки. Но прилагането на светки маркетингови технологии, а още повече „черен пиар“ е съвсем недопустимо! И ние, православните хора в Русия, трябва строго да следим за това, като не позволяваме никакви чужди ПР-технолози да ни манипулират, да дискредитират и предават нашата Родина с нашите собствени ръце.

Русские Афины

Превод: Даниела Димитрова

* В Русия - пренебрежително нарицателно име за украинците – бел. прев.