Двама гръцки митрополити Серафим Пирейски и Андрей Дринополски, загрижени за спасението на папистите, тия дни пратиха писмо от деветдесет страници до папата, в което изобличават отстъпленията на латиняните от истината. Това само по себе си е похвално мероприятие, но сáмо самò по себе си.

В контекста на съвременното състояние и проблеми в Православната Църква такъв подход трудно може да предизвика одобрение и похвала. Защото когато имаш проблем с католицизма вътре в самото Православие, напълно безсмислено е да се занимаваш с папата в Рим. Ако пък все пак държиш да се занимаваш, непременно трябва да се подсигуриш срещу неговите агенти вътре в Църквата, защото иначе противостоенето ти е обречено.

В момента основният проблем на Православието не е Рим, а Фенер. Добре са написали архиереите деветдесет страници на английски до папата. Но защо не написаха поне девет реда на гръцки до патр. Вартоломей І? Той се подготвя да празнува заедно с папата петдесет години от „вдигането на анатемите” от папа Павел VІ и патр. Атинагор. Нищо чудно да дойде време, когато да бъде съставена и църковна служба във възхвала на това „велико тържество на благочестието”, при което току виж, че се наложило същите митрополити да четат тази служба в храмовете си и то в присъствието и с участието на сърадващи се "братя"-католици. При това положение пак ли ще пишат писмо до папата? Гръцка му работа! Блуждаят с глава в облаците, пък не виждат какво става в краката им. Имат проблем с Истанбул, пишат до Рим.

С подобни акции обаче тези митрополити се оприличават на воини, тръгнали да бранят крепостта от външен враг, докато истинският се спотайва сред самите тях. И нима мислят, че папата, който здраво държи в ръцете си своите верни слуги в Православната Църква ще се впечатли от някакво си писмо, па било то и от деветдесет страници на английски?! Със същия успех биха могли да напишат деветстотин страници на тибетски до Далай Лама или девет хиляди на иврит до главния равин на Йерусалим. Ще бъде също толкова безсмислено, но пък още по-впечатляващо.

Ако случайно обаче искаха не да впечатляват и не просто „да отбият номера”, а наистина да извършат нещо полезно за Православната Църква, можеха примерно да настояват пред патриарх Вартоломей за промяна в системата на гласуване на предстоящия „Велик Събор”. Можеха на някое от следващите предсъборни съвещания да внесат предложение за преразглеждане начина на гласуване, защото сегашният е твърде удобен за всички, които биха желали да се скрият от отговорност.

Системата "една църква - един глас" на практика е система за тайно гласуване. Така никой няма да разбере как точно е гласувал всеки един от епископите и след събора ще могат да се оправдават с думите: "Аз не бях съгласен, ама нà - другите надделяха". И никой няма да разбере истина ли е това или не е.

Ето нещо, от което наистина би имало полза, за разлика от безсмислени демонстрации на грижа за спасение на папата. Но явно винаги е по-добре да хвърляш бомби по далечни цели. Защото, ако ги пратиш по близки, може да се окаже не съвсем безопасно, понеже току виж ти гръмнали в лицето.