"Църковните" молитвени барабани
Преди да поговорим за нашите църковни молитвени барабани, да видим какво представляват неволните им събратя и донякъде техни първообрази – будистките молитвени барабани. Това са едни особени знаменца, въртележки, колела или, ако щете, цилиндрични барабани наречени мани, украсени с гравирани молитви или цитати от тибетското будистко учение.
Крокодилските сълзи на телевизията
Формален повод за долния текст стана едно предаване по БНТ с претенциозното име „Референдум”, което всеки път гръмко твърди, че иска да чуе „Вашето мнение”, сиреч – нашето. Много предавания по много от телевизиите твърдят, че искат същото.
Не знам защо, но всичките тези трогателни вопли твърде много ми напомнят за воплите на генерал Шайскопф от небезизвестния „Параграф 22”, който също повтарял на своите войници, че иска да чуе тяхното мнение, но всъщност тежко на онзи, който се осмели да го каже.
Божидар Димитров се опита да развенчае и "мита" за рая
Съвсем наскоро прочетох едно интервю в „24 часа” на Павлина Трифонова с министъра без портфейл Божидар Димитров. Там авторката наред с останалите си въпроси му задава и два, свързани с Църквата и Мадона. За нас Мадона не представлява интерес.
Затова пък отговорите на Божидар Димитров несъмнено ни заинтригуваха и леко ни смутиха, което ни провокира да споделим с читателите на Православие.БГ нашите смущения. Преди това обаче да припомним какви бяха въпросите и отговорите:
Траур за България
Мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? (Лука. 13:2)
Това попитал Спасителят някои, които дошли при Него и Му разказали за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Те очаквали Той да отговори положително, казвайки, че загиналите били грешни човеци, затова ги наказал Бог, обаче злорадството им било попарено още преди да бъде изречено.
Ода за курбана
Вдъхновена от историята с курбана в с. Росен и в други населени места
Ах, най-после една от любимите ми теми! Курбаните в Българската Православна Църква! Най-после някой да почне да чегърта по тая тема, която се е залепила за църковния ни бит като стара дъвка под ученически чин и която не можеш махна дори с джобно ножче, без да пострада някой пръст.
Темата за курбаните!
Шт! Само по-тихо! Да внимаваме какво говорим, че ще обидим много хора. За курбаните или добро или нищо! Да замълчим в благоговеен ужас пред овчата лой, че току-виж се втечнила.
Българин ли е Господ
През последниге години стана модерно да се ползват евтини клишета, изпълнени със съмнително съдържание, ала изфабрикувани под моментното влияние на силни емоции. Клишета, които се дъвчат вече години и които, уви, почти никой не оспорва. Кой не е чувал гръмките фрази „Господ е българин”, „Българският Великден” или „Българската Коледа”? Само че, колцина са, които успяват да проникнат зад димната завеса на подобни словосъчетания?
За новостилния разкол
“Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили.”
Светител Иоан, Архиепископ Шанхайски и Санфранциски
От доста време следя дискусията за стария и новия календар в сайта Pravoslavie.bg и счетох за свой дълг да взема отношение. По темата е писано много, а напоследък – още повече, тъй че не ми се ще да повтарям вече известни неща. И все пак ми се струва, че някои аргументи се пропускат, а други съвсем умишлено се заобикалят. По същество.
Евангелие от Матея 18:17 - фаталният за отстъпленците стих
„Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.”
(из Евангелието от Последованието на Неделя Православна)
Свидетели сме на още един опит на г-н Иван Симеонов, който сам казва за себе си, че е банков чиновник и календарните изследвания са му хоби, да развива и популяризира своето хоби и в нашия православен сайт.
Поредната жертва в краката на папата
Спомняте ли си думите на Марк Катон: „Картаген трябва да бъде разрушен!”? Онзи Катон, който бил римски държавник и всеки път, когато произнасял речите си пред Сената, започвал ги с тези думи? Примерът на този сенатор дотолкова много се хареса на някои православни епископи, че те като папагали започнаха да използват същия прийом, за да прокарат свои си възгледи по някои въпроси и да съборят Картаген.
Между лъжесвидетелството и осъждането
„Не лъжесвидетелствувай против ближния си.“
Изх. 20:16
Твърде сериозни били последствията от лъжливото свидетелство пред съда на старейшините през старозаветното време. Тогава живият свидетел е бил от огромно значение за хода на съдебния процес и окончателната присъда. При суровостта на тогавашния закон лъжесвидетелят много бързо би могъл да се окаже грабител, мъчител или убиец. Затова Бог е дал конкретна и категорична забрана като девета заповед на Своето Десетословие. По-внимателният поглед върху старозаветния закон навежда на мисълта, че едва ли само устройването на обществените отношения е целта на Божиите заповеди. Целта по-скоро е устройването на разстроената от греха човешка душа. Вярно, че видимата вреда, която лъжесвидетелстващият нанасял върху ближния си, могла да бъде много сериозна и това е целяла да предотврати тази заповед. В контекста на Христовия закон обаче не по-малко сериозно е поражението, което извращаването на истината причинява на душата на самия лъжец.
Молебен за дъжд
(по действителен случай)
Беше юлско-августовска жега. Какво по-банално начало от това? Естествено, че юли и август е жега, но аз пак да кажа. Юли или август. И беше жега.
За разлика от Западна и Централна България, Източна хич я няма лятоска с дъждовете. Тия първите напоследък ги удави от дъжд, все едно, че се върнаха в Ноеви дни. Докато на изток – съвсем друга България. Слънце, жега. И мухи. Даже много мухи, малки, големи и цели мухища. А от сушата дори комарите сякаш се свършиха. Тук-там по някой. Вечер - истински рай! Няма го това досадно тъничко „бззз”, пронизително като зъболекарски свредел, което те кара да се завиеш през глава дори в юлско-августовските жеги, за да се спасиш от тия среднощни комарови серенади.
Зловещият урок
Бог често преподава странни на пръв поглед уроци. Някои от които доста болезнени. Оглеждайки се назад, виждам през какво множество такива уроци преминаваме всички ние, за да вземем най-важния изпит – този за Царството Небесно. И при всичките тези уроци, при всичката тази подготовка, при всичките рани, сълзи и „удари на съдбата” мнозина си остават ненаучени дори до края. Всъщност, повечето от нас.
За новия и стария стил
Доклад, произнесен от Архиепископ Серафим (Соболев) на Московското Всеправославно Съвещание през 1948 г. Поместен тук със съкращения.
Един от учените - изследователи на въпроса за новия и стария стил, редовният член на Руското астрономическо общество Е. Предтеченски казва, че едва от епохата на Възраждането насам на Запад са започнали да се занимават между другите научни въпроси и с пасхалните изчисления. "За нещастие - продължава той, - едва разбрали устройството на Александрийския канон, и то може би съвсем не както трябва, западните пасхалисти твърде скоро пожелали да станат реформатори и самонадеяно се заловили да преправят този прекрасно изпълнен труд." По думите на Предтеченски, "ако епохата на Възраждането беше започнала едновременно както на Запад, така и в древния Изток на Европа, ако нещастните обстоятелства не бяха унищожили до край образоваността в древните християнски църкви на Византия..., ако александрийските традиции и образоваността на първите векове не бяха прекъснати на Изток, то едва ли щеше да бъде възможно преобразованието, извършено от папа Григорий XIII."[1]
Интернет форумите - школа по Православие или панаир на суетата
В днешно време форумите станаха част от православните сайтове. Това създава определени проблеми и опасности, тъй като по-рано хората получаваха сведения за Православието от книги, писани от православни богослови и църковни деятели. Сега обаче на форумите човек може да се загуби в хаоса от мнения, които са с най-различно съдържание и ниво.
Любовта - венец на християнския живот
Един законник пристъпил към Господа и го попитал, как да наследи живот вечен. Законникът, бидейки човек, който изучавал дадения от Бога закон и уповаващ се на закона, сам би трябвало да знае това. Затова и Господ го запитал: в Закона що е писано? как четеш? (Лука. 10:26). Законникът прочел: Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.