Александър Павлович Таушев се родил на 19 октомври/1 ноември 1906 година в град Казан в благородно семейство. Баща му бил държавен служител и според изискванията на службата семейството често пътувало из Русия и това позволило на младия Александър да опознае сърцето на Светата Русь – нейните манастири и светини. И въпреки че Александър рано напуснал родината си, споменът за тези свети места го съпътствал през последвалите години от живота му. От ранно детство Александър проявявал интерес към книги с духовно съдържание, като напр. „Невидимая брань” и още на седем-осем годишна възраст почувствал отчуждение от обикновения светски живот и подсъзнателен стремеж към монашество.

(1934-1982)

Иеромонах Серафим, в света Юджийн Роуз е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния, в курортното градче Сан Диего. Израснал в типично американско протестантско семейство. Още от дете впечатлявал учителите с необикновената си даровитост.

Той завършил с отличие началното училище и в 1952 г. постъпил в колежа Помона, близо до Лос Анджелос. По това време Юджийн започнал да изпитва дълбоко неудовлетворение от варианта на християнство, който предлагал протестантизма.

Бог е огън, който изтребя, Евр. 12:29. Когато даден предмет се докосне до огъня, той се променя – или изгаря, или се закалява.

Така и човекът, който се докосва до Бога – или погива, или се спасява.

Писмо до една жена

Вие питате как да подготвите сина си за причастяването със Светите Тайни за пръв път и може ли да се причастите с него на Благовещение и на Велики Четвъртък.

„Пътища на руското богословие” - (Париж, 1937 г.) е капиталното съчинение на прот. Георги Флоровски, представляващо обзор на руското богословие от Кръщението на Русия до началото на ХХ век в неговата връзка и (мнимо) откъсване от богословието на Светите Отци и „византизма”.

Протопрезвитер Иоан Майендорф (1926-1992) - руски богослов-модернист. Завършил е Православния богословски институт в Париж (1949) и Парижкия университет. Ученик на архим. Киприан (Керн), последовател на Е. Жилсон. Участник в “Руското Студентско Християнско Движение”. През 1958 г. защитава докторска дисертация в Парижкия университет. От 1959 г. – професор в Свято-Владимирската семинария (САЩ). От 1967 г. – професор във Фордхемския университет. От 1984 г. – декан на Свято-Владимирската семинария. Участник в икуменическото движение; в течение на много години вземал участие в работата на Световния Съвет на Църквите. Основател (заедно с о. Александър Шмеман и архиеп. Иоан (Шаховски) на Американската автокефална Църква (1971). Основател на икуменическото младежко братство “Синдесмос”.

Филм за едно гостуване на Света Гора Атон.

Тази агресия е невидима за погледа на непросветения от светлината на вярата човек. За тази агресия средствата за масова информация не правят репортажи.

Тя, като че ли е невидима. Но в този филм тя е посочена и показана в целия ѝ „блясък”.

Защо децата, прекарващи времето си пред телевизора, след това рисуват не красотата на природата или пък ангели, а всякаква нечистота? Що е това 25-и кадър и какво е изобразено на него? Как влияе на развитието на детето пристрастеността към компютъра? Какво се случва с детската душа под влиянието на страстите и възбудата от компютърните игри? В този филм са представени най-новите материали на православните изследователи на тази тема.

Византия била, без преувеличение, една от най-грандиозните цивилизации в историята на човечеството. Нито една друга империя не проживяла така дълго като Византия. Тя просъществувала 1120 години. Баснословните богатства, красота и изисканост на столицата на Империята – Константинопол – буквално изумявали европейските народи, които в периода на нейния разцвет били най-обикновени варвари. Тя била единствената страна в света, простираща се на огромно пространство в Европа и Азия и тази географска особеност в голяма степен определяла нейната уникалност. Византия по начало била многонационална имперска държава, в която народът гледал на държавата като на една от своите най-висши лични ценности. Как станало така, че тази велика и необичайно жизнеспособна държава от един момент нататък стремително започнала да губи жизнените си сили? Във филма ще стане дума именно за вътрешния враг, появил се в духовните недра на византийското общество и съкрушил духа на този велик народ, като го направил беззащитна жертва на онези предизвикателства на историята, на които Византия повече не била в състояние да отговаря.

Често на шега, а понякога на сериозно хората говорят, че раждането е първата крачка към смъртта. Това може и да е вярно в нашия пълен с относителност човешки живот. Но какво разделя тези две най-важни и съдбоносни стъпки? Постоянна, пълна с опасности и неизвестност, възходи и падения, радости и скърби гонитба, гонитба за мечта, идеал и щастие.
И все пак, нека се опитаме да поспрем само за 50 минути и да се огледаме наоколо, да видим окръжаващия ни свят, нашата природа, това, което е съвсем наблизо, но в този бяг, сред суетата и ежедневните грижи, е останало невидимо. Чудеса, за които науката няма отговор.
Докосвайки се до тези светини, ние ставаме съпричастни на духа на древното вселенско Православие. Това, което ще видите не е дело на нашите ръце. Ние само сме запечатали това, което ни е изпратил Господ. Тези велики знамения Господ Бог изпраща на нас грешните, за да повярваме и спасим душите си. „Който е от Бога, той слуша Божиите думи“, е казано в Евангелието, (Иоан. 8:47). Скъпи братя и сестри, ако вие сте от Бога, радвайте се и се веселете, защото Царството Небесно вътре във вас е.

"Пък аз искам вие да бъдете без грижи."
1 Кор. 7:32

Сред предложенията, задълго „прославили” името на о. Александър Шмеман, е била идеята да се отмени изповедта преди Причастие. Той развивал тази мисъл в своя ключов доклад от 1971 г. до Синода на „Американската автокефална църква”, учредена, впрочем, същата година с неговите собствени усилия.

От какво се уплаши ти? Бедните въстанаха срещу твоето богатство и на теб ти стана страшно. Винаги е било така – бедните да гледат накриво богатите.

Твоята вяра обхваща всичко – небето и земята, животът и истината, справедливостта и радостта, светлината и Ангелите. А който няма това, въстава срещу тебе - притежателят на това съкровище. Ако бяха въстанали против себе си и бяха пожелали, подобно на тебе, да станат духовно богати, ние бихме се радвали. Но не. Те искат щото ти да станеш беден като тях.

Пътувахме на стоп от Бургас за София, когато едно очукано рено спря и ни качи. В него седяха две момчета, които бяха горе-долу наша възраст. Пътуващите на стоп свещеници имат удоволствието да бъдат качвани от най-различни хора, някои от които, наред с оказаното гостоприемство считат, че са в правото си да изложат своята житейска философия, както и задължително да поучат на нея качилия се в колата им свещеник.

В детство съм чувал легендата за падането на Вавилон. Не гарантирам за нейната достоверност и даже за това, че ще я предам съвсем правилно. Но за мен тя има особена ценност – като назидание, което трябва да помнят нашите съвременници.