Неотдавна си прехвърлях „Българи от старо време” на Каравелов, чийто език винаги страшно ме е удивлявал, защото е цветист и пиперлив, наред с диалозите, които неизменно ме хвърлят в луд смях. При това е толкова реалистичен, че хич не ми трябва да ходя на прожекции в дигитално кино - 3d формат. Даже и ако пуканките са безплатни.

Църковният народ отдавна очаква въвеждането на цензура в издаването на църковни книги. Не може да не се съгласим, че на църковните щандове има немалко околоцърковна литература, към която по-приложима е думата „макулатура”*, ако не и нещо по-лошо.

Когато през нощта на 23 май 1977 г. Любов Василиевна Родионова ражда своя единствен син Евгений, навън е чудна и ясна пролет. Младата майка поглежда през прозореца и в този миг вижда падаща звезда. Сърцето й се свива и изпълва с тревожно предчувствие. Но след успокоителните думи на акушерките го забравя.

За да си го припомни отново след 19 години...

„Петдесетница празнуваме и пришествието на Духа" - радостно пее Църквата във великия и славен ден на слизането на Светия Дух върху апостолите.

През януари 2004 г. Синодът на Константинополската Патриаршия канонизира монахинята Мария Скобцова¹, за която се твърди, че в края на Втората Световна война, намирайки се във фашистки концлагер, доброволно отива в газовата камера вместо една жена.

Ти си готов да изоставиш вярата на отците си и да преминеш към сектантите?! Защо? Казваш, че е защото раздават безплатни книги и освен това помагат с пари. Но как така, ти, съвестният сърбин не си зададеш въпроса: за чия сметка се печатат тези „безплатни книги”? И чии пари раздават сектантите, свои или чужди? Ясно е, че не свои, защото чужди хора им плащат. Ясно е, че с чужди пари купуват души.

Откритото писмо на митрополит Антоний (Мелников) до свещеник Александър Мен било написано в края на седемдесетте години на миналия век, а за пръв път отпечатано едва в 1998 г. във вестник „Православное книжное обозрение". Според нас това писмо най-дълбоко и пълно разкрива истинската същност на дейността на този известен свещеник.

В този филм ще прочетем едно необикновено писмо, писано от Бога още със Сътворението и запечатано за нас – хората от последните времена. Писмо за времената, когато хората вече няма да вярват в Бога, но пък ще разполагат с техниката да прочетат това писмо, за да повярват в съществуването на Написалия го.

Нашата земя е единствената планета във Вселената, която е подходяща за живот и в същото време единствената планета, откъдето тази Вселена може да бъде наблюдавана. Съвпадение? След този филм ще знаете отговора.

Цялото село го наричаше Набожния.

Беше клисар в черквата.

Имаше  голяма бяла брада. Ожълтена около устата от тютюна.

В днешно време модернистките сили, окопали се в Църквата, под вид на борба за чистота на Православието, водят подриване на основите на самото Православие. За осъществяване на своите замисли, които се простират далеч напред във времето те трябва да извратят и преиначат традиционното вероучение, водещо началото си от апостолите, да разкъсат богословската приемственост, да разрушат догматиката, да унищожат образците на вярата, утвърдени на Съборите и на духовно разчистеното място да създадат универсална религия, а на мястото на взривената Църква да построят свой пантеон.

Игор Росляков (бъдещият иеромонах Василий Оптински) е роден на 10/23 декември 1960 г. в семейството на Иван и Анна Рослякови в Москва. Родителите му живеели в малко апартаментче в пет етажен панелен блок. Игор бил единственото дете в семейството. Когато го родила, майка му била на 40 години, а баща му – на 43. Кръстили го, когато станал на два месеца. При кръщението си получил името Игор в чест на светия благоверен княз Игор Черниговски. Този свети княз-монах приел мъченическа кончина – бил убит с нож в борба за власт между негови сънародници.

Вчера (4 май) СПЦ реши епископ Артемий Рашко-Призренски да бъде отстранен от длъжността на епархиален архиерей. С решението на Събора Владика Аретимий е отправен на покой.

Решението на Архиерейския събор на СПЦ за отстраняването на епископ Артемий от катедрата на Рашко-Призренската епархия е неканонично.

Никъде в историята на Църквата няма такъв прецедент да се гласува дали даден епископ трябва да бъде отстранен от епархията или не. По Устав и според каноните на Православната църква епископ може да бъде отстранен от катедрата по много причини, но не и без причина и с гласуване.