„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!” Втори канон на утренята, 7 песен, тропар |
Михаил Булгаков и романът му „Майсторът и Маргарита”
На 10 март 1940 г. умира писателят, автор на най-известната апология на сатанизма, Михаил Афанасиевич Булгаков.
Той умира на 49 години от бъбречна недостатъчност, следствие от склероза на бъбреците и резултат от бъбречна форма на хипертония.
Това, което е важно да се знае от неговата биография е, че Михаил Афанасиевич е син на професор от Киевската духовна академия и следователно е познавал Евангелието, поради което централният му роман и може да се каже, обобщение и връх на творчеството му „Майсторът и Маргарита“ (1929–1940), придобива неслучаен и даже дълбоко сатанински характер.
В Една Света Съборна и Апостолска Църква
Пътници, ето ви и кораб! Когато станал потопът Ной се спасявал на надежден кораб. Потопът на безумието и греха трае безкрайно. Затова Човеколюбецът е създал кораб на спасението. Разпитайте къде е този кораб и бързо влизайте в него.
Нека не ви привличат погледа множеството шарени кораби, нагиздени и украсени отвън. Поинтересувайте се за мощността на мотора и изкусността на капитана. Христовият кораб е с най-мощен двигател и най-изкусен кормчия. Този кормчия е Сам Светият Дух, Всевиждащият и Всесилният.
Не се мамете по онези, които ви канят в своите малки и нови гемии и по онези, които ви предлагат лодка точно за вас. Пътят е дълъг, а бурите опасни.
Гълъбът на архиепископ Иоан
Когато пристигнах в Сан Франциско, за да бъда близо до светителя архиепископ Иоан Максимович, чух много изумителни неща за аскетическия му живот. Често посещавах приюта “Св. Тихон”, основан от самия него и управляван по това време от неговата дългогодишна помощничка Мария Александровна Шахматова (+1967).
Архиепископ Иоан беше много зает човек и аз не смеех да го безпокоя с присъствието си прекалено често. Работех в друг град, Монтерей, и можех да отивам в Сан Франциско само в края на седмицата, тъй като бяхме отворили православна книжарничка с благословението на покойния вече йерарх. През онези години аз се формирах като личност и с голяма благодарност към Бога си спомням за тях.
Приютът тогава вече не приютяваше деца. Всички те бяха пристигнали от Китай десетина години преди това, бяха пораснали и сега използваха храма към приюта за своя енорийска църква. За тях той естествено си оставаше техен дом. Намираше се в тих район на ъгъла на 15-то Авеню и Балбоа стрийт.
В приюта архиепископ Иоан разполагаше с мъничък кабинет, който беше толкова тесен, че не би могъл да побере дори едно легло, а той го използваше едновременно за жилище, молитвен кът и кабинет. Аз често го посещавах там, провеждайки с него дълги конструктивни разговори, които на практика щяха да определят моя живот.
"Йордан назад се върна..."
„Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.”
Псалом 113:3
„Когато с Твоето явяване си просветил всичко, тогава соленото море на неверието побягна, и Йордан, който тече надолу, се върна, въздигайки ни към небето.”
Ипакои, гл. 5
Известно е, че на Богоявление по стар стил (19 януари) Господ извършва едно от Своите чудеса, с които потвърждава не само истинността на Православната вяра, но и правилността на църковния светоотечески календар.
В долното видео благочестив поклонник е заснел Богоявленското чудо с връщането на река Йордан. Река Йордан извира от Голанските възвишения, тече през Генисаретското езеро и се влива в Мъртво море. След хвърлянето на кръста от Иерусалимския патриарх водите на реката започват да кипят и тя обръща своето течение. И както гласи цитираното по-горе ипакои, реката, която се влива в соленото Мъртво море, започва да тече на обратно, нагоре към своя източник. Чудото продължава няколко минути, след което реката отново възстановява обичайното си течение.
Киевският митрополит Онуфрий призова към отказване от Всеправославния Събор
На състоялото се миналия месец ежегодно епархийско събрание на духовенството на Киевската митрополия към Московска патриаршия предстоятелят на УПЦ МП митрополит Онуфрий сподели своите съмнения и тревогата на своето паство относно планирания за тази година Всеправославен Събор.
„Навярно този въпрос днес е най-главният - заяви митрополит Онуфрий. - Съборът е определен за юни 2016 г. По план на празника на Света Троица той трябва вече да е приключил.
Позицията на нашата църква се състои в това, че въпросите разглеждани на събора (например за новия календар), трябва да бъдат обсъдени още на предсъборните съвещания. След това трябва всички църкви да ги утвърдят и тогава вече съгласуваните позиции да се представят за решение на Събора. Ако дори една Църква е против, темата трябва да бъде снета от дневния ред. Това се нарича правило на консенсуса, на пълното съгласие. Нашата църква настоява строго да се придържаме към това правило. Това е гаранцията, че няма да станат разколи. Защото ако по някои въпроси има само просто болшинство, тогава разделения ще има още преди Събора. С този подход се съгласиха всички поместни църкви.
Буковина. Под закрилата на любовта
Архимандрит Лонгин (Жар)* е настоятел на Свето-Възнесенския манастир в Банчени. Освен това той е и приемен баща на... 260** малчугана! За този удивителен батюшка бе заснет филмът „Форпост”.
Ние навсякъде търсим доказателства за съществуването на Бога – в интернет, в книги с гланцирани корици, във вестниците, които пишат за поредното сензационно откритие на учените за това колко тежи душата. Но всъщност търсим там, където доказателства няма. А между впрочем те често са пред очите ни.
Героите на документалния филм «Буковина. Под закрилата на любовта» - монаси, лекари и дори децата са виждали такива чудеса, които се явяват истински доказателства за съществуването на Бога.
* Към днешна дата архимандрит Лонгин (Жар) вече е епископ - бел. ред.
** Днес децата са над петстотин - бел. ред.
В памет на мъченица Иулита и продължение на казаното в предишната беседа за благодарението
Повод за това събрание е провъзгласяването на св. Иулита[1] за мъченица. Преди време обявихме, че на този ден се чества паметта на великия подвиг, най-мъжествения подвиг извършен в женско тяло, който и тогава изумил всички присъстващи и по-късно удивлявал слушащите разказа за претърпените мъчения - подвигът, който извършила Иулита, най-блажената от жените, ако изобщо може да се нарече жена тази, която под величието на своята душа скрила немощите на женското естество и чрез която, както мисля, бил детрониран общият наш противник, който не търпи да бъде побеждаван от жени. Той се хвалел с велики дела, че ще потресе цялата вселена, ще я ограби като гнездо, вземайки оставените в него яйца, и ще опустоши градовете (срв. Ис. 10:14 – слав.); но се оказал победен от доблестта на една жена. Той смятал да изобличи тази жена по време на изкушение, че заради естествената си немощ тя не би могла да съхрани вярата си в Бога; но опитно познал, че тя е по-мъжествена от своята природа и толкова силно се надсмяла над неговите намерения, колкото той се надявал чрез опасности да я уплаши.
Главният плод на молитвата е не топлина и сладост, а страх Божий и съкрушение
Монахът от N-ската обител добре прави, че се труди в Иисусовата молитва. Но не забравя ли той, че работата не е в думите и не в количеството на Иисусовите молитви, а в навика да имаш винаги памет за Господа? Количеството е добре да се спазва, за да не се разлениш, но главното е при това мислите и чувствата да бъдат свети. Главният плод на молитвата е не топлина и сладост, а страх Божий и съкрушение. Тях постоянно трябва да възгряваме, с тях да живеем, с тях да дишаме.
„Изповядай ме!”
Покойният архиепископ Мелитон (Соловьов), викарий на Ленинградската епархия, от младини много почитал отец Иоан Кронщадски. Преди войната, още докато бил свещеник, го вкарали в затвора и той пребивавал в знаменития „Сив дом”[1] на Литейни проспект.
Ето един разказ на владика Мелитон, записан по спомените на неговия иподякон:
Нова православна книга доказва, че йога е религия
„Йога – път към мрака“ развенчава мита за йога като полезни физически упражнения
В началото на 2016 година на книжния пазар излиза една нова и полезна за православните християни книга. „Йога – път към мрака“ изследва задълбочено трудния за изясняване въпрос – че йога е религия.
Автор на книгата е преподавателят в Софийската духовна семинария Дарин Алексиев, а богословската редакция е на Сливенския митрополит Йоаникий.
„Този труд прави задълбочено сравнение между йога и Православието и припомня на забравилите, че което е казано в Св. Писание, единствено е непроменимата и спасителна вековечна истина. За това свидетелства и Сам Господ Иисус Христос: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6). Няма друга наука, друга философия или друг бог, който да е истината!“, се казва в предговора, написан от Негово Високопреосвещенство.
„Йога – път към мрака“ предлага кратка история на йога и подробно описание на нейните нравствени принципи, сравнени с православните етични норми.
Книгата дава отговори и на въпросите за карма и прераждане, за това приемливо ли е православни християни да се занимават с йога, както и каква е разликата между гуру и духовен старец.
Особено актуални и интересни са главите за мита за полезността на йога като гимнастика, както и йога и децата.
Всекиму според делата му
Имало един отец, игумен на общежителен манастир, свят по живот, украсен с всякакви добродетели, милостив към бедните. Той се молел Богу, казвайки:
- Господи! Зная, че съм грешен, но като се надявам на Твоята благост, на нея се уповавам за спасение. Умолявам тази Твоя благост, Владико, да не ме разлъчва с моето духовно семейство и в бъдещия век, но сподоби мен и чедата ми с вечния живот!
Светият игумен често повтарял тази молитва. И Господ й отговорил по следния начин.
Смъртоносното питие
В Светото Евангелие Господ казва: „Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди (Марк 16:18). Така и според вярата в Божията помощ дори да се изпие нещо отровно и смъртоносно може да не се претърпи ни най-малка вреда за здравето.
Излезе православният юлиански календар за 2016 година
Календарът се издава от православни християни от Българската Православна Църква (Българска Патриаршия), следващи светоотеческия Православен календар (наричан още Велик индиктион), който от Първия Вселенски събор насетне винаги е следвала Едната Света Съборна и Апостолска Православна Църква и който и днес тя в по-голямата си част следва.
В уводната част накратко са изложени някои основни въпроси, които би трябвало всеки православен християнин да знае:
Различни категории посетители на Рилския манастир – част 3
Интелигенцията се държи високомерно в манастира, счита, че последният е „нейна къща”, че той е длъжен да ги посрещне, хубаво да ги настани и нахрани, защото всичко, което принадлежи на манастира, e „народно”. Те смятат, че манастирът е богат и е длъжен да служи на народа, т. е. на тях. Но как той посреща своите нужди, как посреща големите си разходи по поддържането и ремонтирането на сградите, подновяването на инвентара, издръжката на голям брой служащи, чиновници, работници в манастира и стопанствата му, как покрива дефицитите от земеделските си стопанства, които са разхвърляни в различни краища и носят само загуби, от това интелигенцията малко се интересува.
Какво не се харесва на либералите в богословието на един бъдещ светител
Неотдавна в Двери.бг излезе статията За канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев) на Иван Димитров по повод заседанието на смесената руско-българска комисия за подготовка прославата на Богучарския архиепископ. В своята статия г-н Димитров недоволства, както обикновено, срещу всичко и всички, но тук ще се спрем само на един пункт от неговата критика, касаещ участниците в комисията от българска страна. Той пише: „Нашата Църква не използва възможностите и познанията на свещ. доц. д-р Стоян Чиликов, преподавател в богословската специалност на Пловдивския университет "Преп. Паисий Хилендарски", който именно е изследвал житието и дейността на светия по живот владика Серафим. И това "изключване" станало, защото един митрополит лично не долюбвал учения отец-доцент.”
Защо отсъствието на свещ. доц. д-р Стоян Чиликов вълнува толкова много г-н Димитров? Отговорът дойде малко по-късно в същия сайт с публикуването на статията „Архиепископ Серафим Соболев и неговата канонизация” на "учения отец-доцент" и с изразеното от него мнение относно богословието на бъдещия светител.