Съборът в Крит е нелегитимен дори по силата на собствения си регламент

През няколкото дни от началото на работата на Събора се случиха немалко знакови събития, позволяващи по нов начин да се погледне на перспективата на Православието в този свят. Много интересно бе да се наблюдава как протичат дискусиите, как се провеждат брифингите, как се правят заявленията. Мнозина експерти прогнозираха, че Цариградската патриаршия ще използва Събора за укрепване и издигане на своя статут. И не сбъркаха. Ще отбележим няколко показателни момента.

Бягството на Ромфеа

В началото на работата на Събора една от най-известните православни новинарски агенции - гръцкото интернет издание Ромфеа – заяви, че напуска Крит поради невъзможност да изпълнява своята журналистическа дейност. По думите на директора на Ромфеа Емил Полигенис извънредните мерки по сигурността и централизацията на информационните потоци чрез официалните органи на Събора оставили зад борда независимите журналисти. Практически цялата официална информация се подава от специално упълномощени съборни органи. Представителят на Ромфеа сметнал това за нарушение правата на вярващите да получават информация за случващото се на Събора. Всичко се прави в максимално закрит режим и на обществеността се представя една приказна картинка.

Брифинг-тролене

За това как се подава информацията за организацията на Събора и проблемните въпроси около неговото провеждане може да се направи извод от брифинга след първия ден от работата на Събора. Най-меката характеристика за това как отговаря на въпросите на журналистите сътрудникът на Секретариата на Събора - Телмиския архиепископ Иов (Геча), е неуважение към православните вярващи, на практика – подигравка, или както днес е прието да се казва – "тролене".

Коментирайки причините за отсъствието на четирите поместни църкви на  Събора, архиеп. Иов каза, че тяхното отсъствие не било свързано с несъгласие с документите на Събора, а било обусловено от „вътрешни проблеми, които тези църкви изпитват в последно време”. На въпроса какви точно вътрешни проблеми има пред вид, представителят на Секретариата отговори нещо в духа на „ние не разбираме причините за тяхното отсъствие... ТЯХ трябва да питате”, и въобще важното е, че „те са подписали документите”.

В същия стил той отговори и на въпроса за съмненията на Руската Православна Църква по отношение всеправославния статут на Събора: „не мога да обясня подобна позиция, и въобще останалите предстоятели са доволни”. Тоест за официалния представител на организаторите на Събора позицията на четирите неучастващи поместни църкви представлява някакъв странен каприз, въпреки че и Антиохийската, и Българската, и Грузинската, и Руската църква много ясно и понятно обясниха причините за своето неучастие на Събора в Крит.

А на тях им е все едно...

Конкретно, Антиохийската църква направо уличи архиеп. Иов в лъжа, доказвайки, че на Всеправославното съвещание в Шамбези не е имало единодушно съгласие за свикване на Събора на о. Крит. А по думите на архиеп. Иов: „Решението за свикване на Светия и Вселенски Събор бе прието с консенсус на Синаксиса на предстоятелите на православните църкви през януари тази година в Шамбези”.

Само че Антиохийската църква НЕ е дала своето съгласие за свикване на Събора. Следователно никакъв консенсус не е имало! Цариград обаче продължава да повтаря мантрата: несъгласието на Антиохийската църква не означава несъгласие. Черното е бяло. Бялото е черно. Но какво е това? Алиса в огледалния свят?!

За да стане по-ясно на читателите – отсъствието на консенсус в Шамбези преобръща всичко. Защото според първа точка от регламента на Събора „той се свиква от Негово Светейшество Вселенския патриарх със съгласието на блаженейшите предстоятели на всички общопризнати поместни автокефални православни църкви”. Липсата на съгласие на Антиохийската църква означава, че патр. Вартоломей не е имал правото да свика Събора!

Ала дори да би имало консенсус, това не означава, че предстоятелите на църквите не могат да оттеглят подписа си. Това е тяхно право. По логиката на Иов (Геча) излиза, че дори ако от участие в Събора се бяха отказали ВСИЧКИ поместни църкви с изключение на Цариградската, то тя все пак би провела Събора и проектите за документите автоматично биха се превърнали в решения на Събора задължителни за целия православен свят! Което е немислимо! Цариград надмина дори католиците с тяхното схоластическо различаване на понятията. Витиеватият византийски начин на разсъждение надхвърля всякаква логика и разум.

Но това не е първият случай, в който Цариградската патриаршия бива хваната в лъжа. Нека си спомним ситуацията с Еладската православна църква (ЕПЦ), когато Фенер заяви, че нейният предстоятел отсъства от Всеправославното Съвещание в Шамбези по „лични причини”. Такова изопачаване на фактите възмути гърците и те представиха доказателства, че в своите писма съвсем точно са указали своите мотиви за отсъствието от Синаксиса.

Реакцията на самия Фенер по повод тези разобличения бе поразителна. Представителите на Цариградската патриаршия невъзмутимо продължават да изразяват „учудване” и „неразбиране”. Съвсем очевидно е, че с този манипулативен прийом те се стремят да изразят своето подчертано равнодушие към критиките и несъгласията с работата на Цариград. Както се пее в една много известна песничка: «А нам всё равно, а нам всё равно…». Вярващите, които не са съгласни с политиката на Фенер просто се игнорират. Каква критика? Няма никаква критика, има пълно одобрение и всеобщо възхищение.

Скромността не вреди

Много интересен епизод имаше по време на дискусиите около православната диаспора. За отбелязване е, че от гледна точка на „Вселенската патриаршия”, както се самоназовава Цариград, ЦЯЛАТА православна диаспора трябва да премине под нейната юрисдикция! Не, това изобщо не е борба за власт, просто така ви се струва. Става въпрос само за „чиста и безкористна служба” на Църквата и нейното единство.

По време на обсъжданията на въпроса за православната диаспора, представителят на Кипърската църква митр. Никифор с патос отбеляза „историческата роля и отговорност на Вселенския патриарх като първи сред равни” ,защото „самият факт на бедственото положение на патриаршията в това чуждоземно и враждебно религиозно обкръжение й дава сили да излиза извън географските и етнически предели и да играе съществена икуменическа и координираща роля по отношение на всичко”.

На забележката на Черногорския митрополит Амфилохий, че патриархът според православните образци за святост, трябва да проявява скромност: „който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:14), Вселенският патриарх подчертал, че се смята за служител на Събора и добавил, че не го безпокоят забележките относно неговата скромност.

„Служител на Събора”! Значи не слуга на своите събратя по вяра, а служител на някакъв абстрактен „Събор”, който като някаква платоническа идея се възвисява над реалните потребности на православните църкви и вярващите. По този начин се осъществява логичното отчуждаване от съборността на Църквата и от нейното реално единство и съгласие. Не е важно какво искат поместните църкви, важно е какво иска „Съборът”! Подписвайки шамбезийските документи, предстоятелите на църквите повече не са нужни за потвърждаване на съборността. Съборът вече съществува независимо от тях! А патриарх Вартоломей е неговият неизменен говорител. Още повече че на Събора вече прозвучаха предложения „Всеправославният Събор” да стане постоянен църковен орган, Критският Събор да бъде разтегнат във времето. По-подходяща позиция за „Негово Божествено Всесветейшество” едва ли можем да си представим. Можем да поздравим православния свят с появата на православния „Папа на Новия Рим”.

В романа на Джек Лондон „Белият зъб” има един епизод, описващ бой между куче и вълк. В един такъв бой непобедимият вълк се срещнал с невиждано до този момент куче – булдог. Докато енергичният вълк подскачал, нападал от различни посоки, финтирал, булдогът методично го преследвал и му се удало да впие зъби в гръдта на дивия звяр. Без да освобождава захапката, сантиметър по сантиметър, той се приближавал до вътрешната яремна вена на шията на вълка. Боят бил спечелен. Мисля, че разбирате намека. Вълкът бил спасен от добър човек. И ние очакваме спасение от Този, в Когото вярваме.

И още нещо. Представителят на Константинополската патриаршия, Авидският епископ Кирил (Катарелос) в статия поместена на сайта Ромфеа изказа убеждението си, че Православната Църква не е Едната Църква от Символа на вярата...

Такива ми ти работи.

Союз Православных Журналистов

Превод: прот. Божидар Главев