Вход

Православен календар

Спасението не е тежко, но е дело тънко

 

Кратки поучения на атонския старец иеромонах Дионисий (Игнат)

Старецът Дионисий бил сред най-почитаните атонски духовници, един от последните стълбове на „старата школа” на исихазма. Наричали го „патриархът на Атон” и при него идвали хора от цял свят от най-различни народности. Отец Дионисий преминал във вечността на 11 май 2004 г. на възраст 95 години, осемдесет и една от които прекарал в манастир, в това число седемдесет и осем на Света Гора, а 67 от тях в килията св. Георги „Колчу”, и петдесет и седем години обгрижвал многобройните си духовни чеда от всички краища на света.

Предлагаме на вниманието на нашите читатели някои кратки поучения на стареца
.

***

Светът се е изменил. Днес вече няма любов, защото няма искреност.

***

За съжаление на нас, румънците, не ни достига духовно мъжество, решителност и духовна амбиция. Може да кажеш: „Да, тук е тежко (или нещо такова), но аз съм мъж и ще изтърпя всичко, каквото и да е то”.

***

Както камъкът с голяма лекота се търкаля от планината надолу, така и монахът, ако мъничко излезе от покрова на послушанието – край, започва да води лош живот и да слуша нашепванията на врага. И забележи, той не знае, че неговият ум приема мисли, които врагът хитро предлага като благовоние и твърдо се държи за тях като за истина.

***

Ставай от масата, докато ти се иска да хапнеш още малко. Така учат светите отци и това е полезно както за тялото, така и за душата.

***

Вече няма такива добри наставници като преди, но всеки духовник ще те настави на доброто. Нужно е да се смириш, защото като се смириш, благодатта на Светия Дух ще просвети духовника, за да те настави.

***

Когато аз дойдох на Света Гора, духовниците, древните старци бяха много строги. Достатъчно беше като иеромонах или иеродякон да излезеш за малко от Света Гора дори само до Солун и отец Антипа (Динеску)[1] те запретяваше от служение за някоя и друга седмица, защото си видял жени и т. н. Не разрешаваха да играем с котките или да ги взимаме на ръце. За такива неща духовниците запретяваха от Св. Причастие, защото това служи като повод за телесно утешение. Тъй внимателни бяха те към тези неща. А какво да кажем днес? Деца на Света Гора, голобради юноши, монаси, ласкаещи децата! Докато се усетиш и си паднал!

***

Повече от всичко нарушава монашеската чистота многото спане. Сънят повече от всичко способства за възбуждането на страстите. Преяждането също вреди, но повече от всичко вреди пресищането със сън. Може и малко да ядеш, но ако се насищаш със сън, то е все едно като да ядеш месо. А бодърстването е много хубаво нещо. Но не както правят сега – с прекъсване от четири пет часа. По-добре да не се прави прекъсване, за да не дойде вражеско изкушение. Тук е нужна разсъдителност.

***

Монасите трябва да са хора духовни. Трябва да следват духовния път, тоест да отсичат своите страсти. Не можеш да кажеш за един монах, че е духовен, ако той гъмжи от страсти. Ако той не отсича страстите, то откъде у него ще се вземе духовността? Където има страсти, там я няма благодатта на Светия Дух, няма я Истината. Да пазим Истината. Православието е Истината.

***

Във всичко е нужна разсъдителност. Светите отци похваляват разсъдителността. С други думи разсъдителността е тайна на тайните.

***

Спасението не е тежко, но е дело тънко. Монашеството е борба против това, което ти се харесва, борба против естеството.

***

Ако у теб живее страстта на егоизма, няма да преминеш през въздушните митарства.

***

Нека се надяваме на Бога, но сега времената са много критични. Много критични. Както казват светите отци и светите пророци, ние сме встъпили в осмия век. Те пишат, че когато навлезем в осмия век, много беди ще се стоварят над човечеството и в света ще настъпят много промени.

***

Според писанията на светите отци две страшни опасности очакват човечеството: ужасна, голяма война и царството на антихриста. Не ни остава нищо друго освен да се готвим. Да се готвим с покаяние и чиста изповед, защото никой не може да се спаси иначе, освен с покаяние, тоест с изповед на греховете пред духовния отец.

***

Днешните управници на човечеството са изпълнени с решимост да унищожат човека както духовно, така и физически; тоест вече не стои проблемът дали си добър християнин, далеч сме от това, сега дори не можеш да бъдеш просто естествен човек. Искат да обезобразят човешката природа. По всичко личи, че европейските управници са заели мястото на самия сатана, защото те сега със своите идеи внедряват злото в човечеството. А защо? За да могат напълно да разрушат духовното в човека и не само това, но и всичко човешко в него.

***

Искат да превърнат хората в някакви животни, за да не знаят, че съществува вечен живот. Дори и да казват, че има Бог, те говорят, че всичко е тук и че този живот трябва да бъде прекрасен.

***

Европейският съюз е дом на беззаконието, това е унижение за човека, а не само за християнина или монаха. Ако оставим настрана това [монашеството и християнството], ще видим, че законите на Евросъюза водят към унищожаване на самия човек, защото дават права на сатаната. Те узаконяват разбирането, че греховете против естеството са нещо добро.

***

Ще има големи промени. Какво си мислиш ти, че Европейското общество е по Бога? То ще измени всички, ще измени умовете на хората. Тази промяна е промяна за погибел, а не за съзидание.

***

Какво си мислите вие, че този туризъм, който сега залива Света Гора, ще послужи за укрепване на монашеството? Не. Целта е разрушение. При такова количество посетители, повечето от които идват от любопитство, как е възможно да изпълниш своите монашески задължения и да имаш търпение? Живеем в осмия век и трябва да настъпи това, което са предрекли светите отци. От хората е отнета благодатта на Светия Дух и затова всички са неспокойни и нямат мир в душите си. А ние да почитаме това, на което учат Църквата и светите отци, а което знаем, нека се стараем и да изпълняваме, и да почитаме.

***

Голямо падение и  голяма грешка е да се говори, че днес ние, монасите, можем да се усъвършенстваме сред цялата суматоха на света, близо до жените. Това е гордост и непочитане на установеното от светите отци. Ако те са постановили, че манастирите трябва да са разположени на уединено място, където има безмълвие, а те са били свети люде, пък и тогава хората не са били така устремени към злото както сега, то какво можем да кажем ние? Ние по-духовни ли сме от тях и нашият ум по-просветен ли е от благодатта на Светия Дух от този на светите отци?

***

Днешните хората са се изменили. Сега само една дума да кажеш на някого, няма да забрави никога и ще ти копае яма, а преди хората дори да се скарат, веднага след това ставали добри приятели и не таели зло в душите си.

***

По-тежко е на онези, у които изначално няма любов, а тя, любовта, се придобива със смирение, което се противи на превъзнасянето на ума и на злобата.

***

Бог е дал на човека велик дар - свободата да избира: ако иска да влезе в рая, ако не иска – не. Бог не вкарва там насила. Ако викаш към Бога, Той ти помага, ако не викаш – не ти помага. Трябва непрестанно да молим, всеки миг да изпросваме Неговата помощ, Неговата милост, за да се смирим. Бог постоянно ни зове: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени (от грехове)”, но не ни вкарва насила в рая.

***

Искайте [съвет] от духовника за всеки проблем с вяра и смирение и благодатта на Светия Дух ще го просвети, за да може да отговори на всеки проблем, колкото и сложен да е той, и колкото и прост и несъвършен да е човекът.

***

Свещеникът е апостол на Църквата, апостол на народа, апостол на нацията. Днес някои казват: „Какво, нима външният вид и облеклото ще ме спасят?!” Разбира се, че облеклото ще те спаси, защото то е благословено. Свещеническото облекло те пази от много неща.

***

Монахът, ако в него няма послушание, колкото и да е свят, врагът ще го прелъсти.

***

Не трябва да изпитваме и да изследваме това, което е над естеството, защото така дяволът ще ни хвърли в неверие.

***

Ако ти не обръщаш внимание на прегрешението или на оскърблението, което някой ти е нанесъл, тогава благодатта на Светия Дух го просвещава и той става по-добър.

***

Кротостта е най-доброто духовно лекарство за добър и здрав живот както душевен, така и телесен.

***

Истинско смирение не може да се достигне без наставник, особено днес, когато егоизмът бива насаждан още от детство. За нас е нужно да се подчиняваме на добър наставник, който трябва да има блага цел. Едно е, когато ни се струва, че се смиряваме, а друго е това да става наистина. Истината се открива в изкушенията.

***

В храма трябва да слушаме Божествените слова така, като че ли сме готови да ги преглътнем, като че жадуваме за тях. Такова трябва да направим своето вътрешно разположение и тогава у нас ще има търпение и ще получим духовна полза.

***

Отче, помни: когато при теб започнат силни изкушения, не отстъпвай назад, не губи търпение, а със смирение се моли Богу. Но не сякаш имаш някакво право, защото такава настройка и молитва са ненавистни за Бога. Ние наистина нямаме никакви права пред Бога, освен едно – постоянно да се смиряваме. Помни това, докато си жив, защото изкушенията няма да са никак малко.

***

Имай духовно мъжество и се моли Богу със смиреномъдрие и със съкрушение, защото каквото и да направим, ние сме нищо пред Господа. И не така, сякаш казваш: „аз имам право да прося това от Теб, а защо с мен се случва това и това?”

***

Молитвата е много важна. Ако пристъпваме с ревност, с пълна решимост, принуждавайки своето естество, тогава благият Бог ни помага със Своята благодат. Но е нужно усилие, голямо усилие от наша страна.

***

Не мисли, че тези, у които има егоизъм са с всичкия си ум. Не! Страстта ги е победила и ги е подчинила под властта си, тъй че с тях не ще намериш общ език. Затова да бъдем внимателни, за да не позволим на егоизма да ни завладее и да не почнем да мислим за себе си, че сме станали нещо, казвайки си: „аз знам по-добре от другия” и прочее в този дух, защото тогава благодатта на Светия Дух отстъпва от нас.

[1] Архимандрит Антипа (Диенеску - 1859–1942) бил настоятел на румънския скит Продрому.

Православие.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти